Викаме късмета с огън на Игнажден  

На 20 декември Православната църква чества св. Игнатий Богоносец. Според поверията на този ден небето се отваря и ни дава шанс да повикаме късмета си.
Игнажден е съвсем близо до зимното слънцестоене – когато в Северното полукълбо денят е най-кратък, а нощта - най-дълга, след което денят започва да нараства, т.е. годината тръгва към пролет и лято – затова понародному се счита, че Игнажден е Новата година. Новото Слънце. Огънят е земният символ на небесното Слънце.

Затова на Игнажден се пали огън с цел да се помогне на Слънцето да тръгне към пролет, към разцвет. Няма значение дали ще запалим огнище или свещичка – важно е да запалим огъня, за да помогнем на Слънцето – а по този начин и на себе си, на своята вътрешна светлина. Огънят освен това е и пречистваща стихия, която изгаря всичко зло и ненужно и трансформира злото в добро. Христос кръщава с огън, а не с вода.

Забраните за този ден са: да не се изнася нищо от къщата, особено сол, жар или огън – за да „не излезе берекетът“ от дома. Не се дава нищо назаем и не се взема назаем. Гледа се кой влиза пръв в къщата на този ден, кой е т.нар. „полазник“ – ако е човек късметлия и добър, цялата година ще е добра и късметлийска. Понародному за най-добрия полазник се е считала красива и щастлива бременна жена, още по-добре, ако е и с други свои дечица. Циганин да срещнеш също е на късмет в този ден. Всяко животно също е много добър полазник.