Връзват луди в църква в Мелник, свети Антоний ги цери

Хора, обсебени от демони, които терзаят душите им, намират изцеление в уникалния храм „Св. Антоний“ в Мелник. Той единствен на Балканите носи името на светеца. Храмът не е постоянно отворен, но клисарят винаги бил на разположение и се отзовавал на всяко повикване.
 
В малкия Ерусалим, както наричат Мелник с неговите над 70 черкви и манастири, днес има само три действащи храма. Един от тях е именно „Св. Антоний“, вдигнат през 1765 г. и обявен за паметник на културата от национално значение. Известен е с необикновените си стенописи, които изобразяват ангели, райски градини, цветя, прозорци на къщи и пердета с много воали. Прозорците на рисуваните къщи са наполовина черни, а това изразявало символиката, че влизаш в храма мрачен, а излизаш от него пречистен. На един от стенописите преди няколко години се появил и силует на Богородица.

Две жени от Пловдив преспали в храма и на сутринта го видели. Не той обаче правел чудеса, а патронът на църквата. Според поверието египтянинът Антоний лекувал душевно болни. Заради това преди много години в храма са били докарвани обсебени от демони и лоши енергийни полета. Връзвали ги с вериги за колона в средата на черквата. Буйстващите оставали да преспят една нощ и на сутринта тялото и душата им били пречистени. Синджирът още стоял в светата обител и никой не знаел откога бил там. Всеки в Мелник отговарял, че винаги си е стоял там. Над колоната и над олтара е изобразено окото на египетския бог Хор.

Познато е и като масонски символ, без да има категорични исторически данни за масово разпространение на масонството в района. В средата на пода има плоча с двуглав орел, печатът на Цариградската патриаршия. Легендата гласи, че този знак е поставян само там, където лечебните свойства са особено силни. Вярващите стъпват върху орела и приемат енергията, която лекува. Жена от Пловдив например влязла, накуцвайки, в храма и без да подозира, вървейки към свещниците, стъпила върху орела. Запалила свещ и излязла с бодра стъпка. Снежа от село Джигурово пък изведнъж се побъркала. Не познавала детето си, гонела го и не искала да го приеме за свое. Мъжът ѝ веднага я довел в мистичната черква.

Преспала и на сутринта се събудила като любяща майка. След 10 години пак я довели, за да повтори ритуала, защото явно нямала в себе си силна вяра. Местните смятат, че именно на такава откликва светецът, който не допускал всеки до себе си. Преди години семейство разглеждало храма и застанало до иконата на св. Антоний. Изведнъж жената започнала да върви назад. „Св. Антоний не ме иска, гони ме, отблъсква ме. Краката сами ме водят към вратата. Сигурно съм много грешна“, оплакала се тя. Мъжът ѝ бил много учуден, защото се оказало, че двамата са обиколили доста черкви и манастири, но такова нещо не се е случвало.

Жителите на Мелник могат да разказват с дни случки за изцерени от болести, бесове, страхове, депресии. Те се връщат с дарове - черги, одеяла. Струпани са до входа, така че който реши да преспи, да си постели и да се завие. Местните смятат още, че на мястото на храма е имало психиатрична клиника - първата на Балканите. Това е било по времето на деспот Алексий Слав, български владетел през XII - XIII век от династията на Асеневци.