Стефан Николов, колекционер: Който не пие, да си носи гайлето  

Във всеки град си има по един образ безподобен, който къта у дома си безценни, според него, вещи. Един пази като очите си вехтории, останали му в наследство от баби и дядовци, които би могъл да продаде почти на безценица на някой антикварен магазин. Но покрай тоталната сиромашия и тези редки доскоро “изкупвателни пунктове”, като изключим столицата, в провинцията тотално залязоха. Остана само пазарът на “бълхите”, явяващ се мимоходом на съботно тържище, където предварително обявена вещ от 50-100 лв. може да се изтъргува на десетократно по-ниска цена. Въпрос на алъш-вериш.

Не същите опасения обаче има бай Стефан Николов от Кърджали. Дали е пияч от класа, или не, въздържател, дали е достоен за уважение колекционер, или просто стоик-мъченик - 

да имаш над 1000 шишета с най-качествения алкохол отпреди ерата на ментетата и да не се докоснеш до него си е истински героизъм в мирно време 

Особено когато цветът на нацията ни (и не само тя) веднъж “ослепя” от руския метилов алкохол, внасян с цистерни у нас - все пак мнозина оцеляха, а днес продължава да се трови с напитки с бандероли на високи цени, но с изключително занижено качество и въпреки всичко не се отказва от пиячката. Най-евтиното средство за “занитване”, според психиатри и социологически проучвания... Другият начин за още по-евтино “отпращане към небитието” е домашният самогон, там цената му е все още приемлива и според джоба на средностатистическия българин. Ако след няколко литра се събудиш, продължаваш смело напред. 

Бай Стефан отказва да се “кадрира”, не дава и координатите си, защото безценното му богатство аламинут би станало обект на грубо посегателство. Пази го по-добре и от зорко охраняван банков трезор. Както от алкохолни “мародери”, така и от ценители, зажаднели за квалитетна глътка. Защото по-старото поколение помни вкуса на онези ичкии, които първо галеха небцето на консуматора, сетне обонянието му, а едва след това радваха и стомаха му, а мозъкът бе последният пристан на очакваното възбуждане. Невероятно усещане, особено за тънките ценители и последователи на Бакхус. 

Няма да ти отговоря откровено на въпроса дали пия, или не. Непиещият днес човек за мен е извън нормите, но той да си носи гайлето.

Иначе се радвам на над 1000 все още неначенати шишета с давност 30-40 години 

Радвам им се като на внуче, какво да ти кажа повече. В колекцията ми има “Царска гроздова “Врана” - бутилирана е в царската резиденция “Евксиноград” край Варна още от времето на цар Борис III, “Царска водка “Симеон”, “Сливенска перла”, “Старият дъб”, “Казанлъшка гюловица от рози”, коняци “Преслав”, “Плиска”, както и от първите руски водки от началото на 70-те години, когато 

бутилка “Столичная” чинеше в магазина 1,60-1,70, непознато за времето си питие, 

но по едно време яко дръпна, особено сред снобарията - с добавени черен пипер и доматен сок в чашата. 

Имам и десетки видове коняци, шампанско, вина... Та това беше уникалният вкус на родното производство, ОТК навярно точно в тази сфера си вършеше най-добре работата, сега няма нищо общо с времето оно. Дори и да си купиш най-скъпата ракия от някой елитен магазин, никой не може да ти гарантира чие производство е. Бандеролът е, така си мисля, само камуфлаж за данъчните. А преди 1989 г. нямаше бандероли, нямаше тинтири-минтири, алкохолът тогава беше по-евтин от сегашната минерална вода, но пък знаеш какво пиеш. Сега могат да те отровят и с уиски уж на 100 години, никой не може да ти каже кой го е произвел, прави разбор на алкохолната ситуация преди и сега нетрадиционният колекционер от града край Водното огледало.

Покрай тоталната сиромашия Николов вече е готов да продаде уникалната си сбирка, но не парче по парче, а изцяло 

Въпреки че някои от алкохолните му уникати от 700 г биха се изтъргували по 150 лв. парчето и нагоре. Кофти е, че и снобарите избудалясаха и предпочитат да се перчат с френско шампанско в най-“елитни” чалготеки. За бон и нагоре, без да знаят каква “шльокавица” им се предлага. Подобен механизъм, впрочем, видяхме и в нашумелия руски сериал “Кухня”.
А дъртите алкохолици от града край Арда вадят железни аргументи: “Какво да го мислим тоя?! Осигурил си е пиячка до края на живота си. Може и бартер да направи - шише вино срещу кило месо и хляб, за мезе. Евала му на човека, далновиден е, от глад и жажда градус няма да пукне! Де всички да бяхме като него!”.