Маргарита пак застава пред огледалото вкъщи. Няма нищо необичайно, защото тя е 15-годишна тийнейджърка. Тъкми се, оглежда се, преценява дали облеклото по нея е наред. Не бърза да тръгва. Защото не бива да има пропуски и да позволи нещо в премените й да е сбъркано, да не стои както трябва.
Поглежда часовника си, има не повече от 2-3 минути, за да не закъснее. Време е да се присъедини към групата, която нетърпеливо я чака отвън. Ред е на последен поглед в огледалото.
Усмивката е на лицето на девойката. И тръгва смело навън. Тръпката е невероятна. Не, момичето не отива нито на дискотека, нито на рожден ден, нито на бал. То е важна и нежна част от кукерската група на благоевградския квартал “Струмско”. Тръгва наравно с маскираните мъже на обиколка в жилищния комплекс, за да известят с чановете и танците си на местните хора, че наближават светли празници.
“Много съм красива с белия си кукерски костюм.
Аз съм кукер по наследство. Още дядо ми Иван се криел преди 1989 г., за да облича кожите
Баща ми Георги също е запален по тази българска традиция. На него дължа честта още на годинка да бъда част от кукерите на моя квартал”, споделя без излишна скромност и с плам в очите осмокласничката в Националната хуманитарна гимназия “Св. св. Кирил и Методий” в Благоевград. Тя е в сурвакарската дружина на “Струмско”, откак се помни, не е пропускала нито един празник. А за тях този ден е на първи януари.
Няма никакви притеснения, че е момиче. Не ползва никакви привилегии като дама в групата. Носи на гърба си чинно над 20 килограма звънци и кожи. “Не усещам никаква тежест. Тръпката е толкова силна, че забравям всичко. Трябва да си усмихнат и ведър, когато облечеш кожите. Защото ние играем за здравето и благоденствието на всички хора.
За мен не е проблем да издържа маратона с кожите от 07,00 часа сутринта до 21,00 часа вечерта на първи януари,
тъй като не пия алкохол. Да му мислят мъжете в групата, които пийват в новогодишната нощ, на тях им е по-трудно”, разказва ученичката.
Признава, че в началото в гимназията я гледали малко странно заради нейното хоби и страст. Но постепенно разбрали, че няма нищо странно. А всичко е много истинско. И започнали да се гордеят, че си имат момиче - кукер в класа. Дори е “вербувала” няколко съученици, които вече също са кукери в районите, в които живеят. “За мен никога този костюм не може да е страшен.
За мен той преди всичко е красив. Досега съм носила 5 костюма - шарен, черен и три бели. Бял е и този, който ще облека навръх първи януари”, разкрива Маргарита. Тя обаче не приключва с кукерските си шествия в първия ден на новата година. Неизменна част от кукерската група е и при гастролите й в центъра на Благоевград, на фестивалите в Симитли, в Перник, в Ямбол. Където и да ги поканят, а поканите в последните години валят отвсякъде, тя е със своите съратници с кукерските кожи.
Миналата година ги поканили дори в гръцкия град Солун.
Но се оказало, че няма как да преминат през границата с магаретата, които са друга атракция в сценките на сурвакарите от “Струмско”. Добичетата теглят каруците, в които се представят различни занаяти - талигите са подвижни ковачници, хлебарници, сеячници, перални, публични домове, че даже и “Биг Брадър”.
Маргарита и баща и - Георги
“Благодарна съм на учителите, че проявяват разбиране към моята любов към кукерството. Предпочитам тази българска традиция, а не измислени и привнесени у нас празници като Хелоуин. Преподавателите винаги приемат извинителните бележки на родителите ми за пътуванията ми с групата на моя квартал...”.
Признателна е на баща си, че я запалил по кукерството,
и е завинаги част от този вълшебен свят. Той е и нейният стилист, дизайнер, шивач и крояч. Поне що се отнася до кожените премени. Георги ги прави по нов начин. Първо преработва кожата, за да я олекоти. “Много са ми удобни костюмите, които ми прави, а и са красиви. Наслада за окото е да видиш как кожите сякаш живеят върху теб, движат се нагоре и надолу, дължината на косъма й е над 70 сантиметра. Това ги прави по-тежки, но пък много по-красиви”, уверява тийнейджърката.
Радва се, когато печелят престижни награди от различните кукерски фестивали. Защото полагат много усилия и се раздават на 100%, за да покажат красотата на обичая и на кукерските премени.
Най-новият кукерски костюм на Маргарита струва на баща й Георги точно 10 000 лева. Но той не се оплаква. Гордее се, че цялото му семейство е в кукерската група. 9-годишният му син Благой също облича кожите. Това лято дори участвал в снимането на филм в Бургас и
получил специални благодарности от режисьора на филмовата лента,
защото издържал в горещината наравно с мъжете.
“Няма по-голям кеф на първи януари да хванеш за ръцете двете си деца и да ги поведеш на кукерското шествие в квартала. Съпругата ми Емилия пък е част от танцьорите в сурвакарската група на “Струмско”. Дори парите, които събрахме едно време на сватбата, отидоха за кукерски премени”, казва Георги и с това май всичко става ясно за отношението на съпрузите и децата им към тази изконна българска традиция - кукерството. Той полага доста усилия да съхрани костюмите, наглежда ги често, периодично ги пръска с препарат. Стягат се цялото семейство за първия ден на новата 2016 година. Дискутират се на събранията новите моменти в представянето, кои политици да се осмеят, кои пороци в обществото ни да се покажат и да се порицаят.
“Най-важното е, че в последните години нова мания обхваща все повече жени и момичета не само тук, но и в Разлог, Банско, казва Георги Урлачки.
Традициите са живи
Кукерът Маргарита танцува с 20 кг на гърба си
За нищо на света няма да спра да обличам кожите, твърди 15-годишното момиче
0 коментара
Все още няма коментари