В съботите на топлите септемврийски дни стават големи празници в Добринище. Всяка събота тук идват ансамбли от цялата страна, представят своето фолклорно изкуство в програмата „Добринищенско лято 2015”, което стана вече традиция. Тази събота в центъра на градчето гостува пазарджишкият детски ансамбъл „Елица”. Почти четири часа те пеят, свирят, играят различни народни танци, преобличат се и отново излизат пред събралото се множество в Добринище, което възторжено и сърдечно ги аплодира.
Едва откъсвам за малко ръководителката на ансамбъл „Елица” Маргарита Караджова, която е вперила съсредоточен поглед към танцуващите, за да ми разкаже за формацията, която ръководи.
Маргарита е на 61 години, родена в град Попово и вече 36 години ръководи този голям ансамбъл, в който играят, танцуват, пеят 150 деца от Пазарджик и от региона. В далечната 1979 г. й предложили от Градския съвет за култура да създаде ансамбъла и започнали, сложили началото тя като хореограф, с един диригент на оркестъра за народна музика и на хора към ансамбъла. Диригентка на хора е Маргарита Григорова, завършила училището в Широка лъка по народно пеене, след това станала преподавател там, изключително добър изпълнител и педагог. Работят и с хореограф, техен кадър от ансамбъла, завършил висше образование по специалността. До днес са се обучили и играли на сцени из цялата страна и в чужбина вече няколко поколения. В момента обучават децата на своите първи възпитаници, а някои от предишните днес ръководят отделни групи в същия ансамбъл. Радват се на приемственост и на засилващ се интерес заради връщането към хубавите народни танци през последните години. Доволни са, че се възраждат някогашните традиции във фолклора ни. Има подчертан интерес, все повече деца от 6 до 11 години желаят да започнат да се обучават и да играят в редиците на ансамбъла. Те
идват на репетициите не само от Пазарджик, но и от околните села
Ансамбълът концертира много през всичките си години. Тази вечер пъстро облечените деца от Пазарджишко гостуват на Добринище, за да закрият тази чудесна инициатива от „Добринищенското лято 2015”, но си обещават отново да дойдат тук. Пътуват много и зад граница, а през пролетта и през зимната ваканция посещават творчески лагери, където подготвят новата си програма. А тя е разнообразна, обхваща песни и танци от всички етнографски области. Най-далече ходили на границата между Германия и Дания на фестивал за духови оркестри и състави. Поканили ги като атракция на фестивала и децата се представили страхотно. В Германия са били вече три пъти, в Европа по няколко пъти, а също и на Балканите, два пъти в годината задължително излизат в чужбина.
Разбира се, има и трудности. Нямат къде да репетират. В момента се събират в един физкултурен салон в пазарджишко училище, но е трудно, когато трябва да се събере цялата формация преди излизане пред публика. Всичко е на живо – пеене, танци, оркестър, хор. Добре че общината в Пазарджик ги разбира и подкрепя. Малко са останали детските ансамбли в цялата ни страна – може би към пет, и е много трудно оцеляването им в днешно време. Но от ансамбъл „Елица” се справят. Питам Маргарита коя е любимата й дейност – танцът, песента, музиката. Отговаря ми, че е хореограф.
Започнала да танцува от 6-годишна,
завършила хорово училище, след това академията в Пловдив. Целият й съзнателен живот е минал с фолклорния танц, това е нещото, което е на сърцето й. А също и любовта й към децата. Имала предложение да стане хореограф на професионален състав в Пловдив, да бъде преподавател в академията, но избрала да остане в ансамбъл „Елица” – при децата, които обучава и развива техния талант. Трудно е в Пазарджик, няма много места, където да се репетира, а в града вече има доста детски формации и всички те са много добри състави. Затова градът, може да се каже, е станал културен център на фолклора. В него има много клубове за народни танци. Станали известни с най-дългото хоро в Пазарджик, организирано за 24 май. Инициативата излязла от Сдружението на българските хореографи с председател Христо Димитров, хореограф на ансамбъл „Българе”. По негово предложение в големите градове направили дълги хора. Хорото в Пазарджик било снимано с дрон от въздуха, участвали стотици. Играли Правото хоро, такава била инициативата, след това изиграли Игриво хоро, характерно за Пазарджишкия край.
От толкова много песни и танци, питам за традициите в семейството на Маргарита. Откъде е дошла „закваската” й за фолклора.
Майка й била много добра народна певица,
имала записи в Радио Варна. Съпругът на Маргарита е музикант, всъщност двамата заедно завършили академията, но той в профил музика. Юлиан Караджов е класик, свири на кларнет, в момента е преподавател по музика, специалност пиано, в едно начално училище в начална паралелка: Ние сме от рода на Надка Караджова, от страна на мъжа ми, от Левски е родът ни, разказва Маргарита. Неотдавна се събирахме роднини на родова среща, от много голямо родословно дърво. В рода ни има известни хора, които се занимават с фолклорно изкуство.
Децата на Маргарита също са се занимавали с фолклор. Дъщерята танцувала 12 години в ансамбъл „Елица”, след това завършила педагогика. Сега живее в Германия, казва се Ива. От нея Маргарита има внук и внучка. Знаят много добре български. Бяха ни на гости това лято. Малката, Дария, е на 5 г., много музикална, ще я записват във фолклорна група в Германия, въпреки че там изборът не е много голям. Внукът Миро е на 10 години. Синът на Маргарита е 28-годишен, работи и живее в Пловдив, завършил бизнес администрация и стопанско управление, все още не е семеен. Той също играл в ансамбъла 6 години, но се насочил към техническите науки.
Не мога да отнемам повече от вниманието на Маргарита, която иска да проследи всички излизания на своите възпитаници – децата от фолклорния ансамбъл „Елица” в град Пазарджик.
Лия ЛЕКОВА
Все още няма коментари