Последните думи на Апостол Карамитев: Искам да умра млад и красив!

Остава ни само едно проклето хубаво настояще. 50 години какво са в живота ми. Имал съм малки победи, триумфи, имал съм и поражения. Но какво е поражение. След време някои победи се оказват малки, невзрачни и незначителни, а пораженията сякаш до едно са ме обогатили, те се оказват капитал, споделя Апостол Карамитев. Не знам кое е добро и лошо, за нищо не съжалявам, за нищо не се извинявам.

Все си мисля, че във всеки човек е скътано човешко щастие, дадено му от приятели, любима, родители, деца, дадено му е от хора и е предназначено за човеци. На младини
мислех, че светът е създаден за мен и се върти около мен

Но сега, на 50 години, след многото погребения, успехи и неуспехи, разбрах, че светът не е създаден точно само за мен, това са думи на Апостол Карамитев, неговата равносметка – последното му интервю, преди да се отправи към Рая.

Съдбоносна е възрастта, на която си отива Апостол Карамитев - едва навършил 50 години. Сякаш някой отгоре е чул молитвите му да си отиде млад и красив, да не претърпи мъчителните метаморфози на старостта. Актьорът нито за миг не се откъснал от любимата професия - до сетния си дъх се снимал в "Сватбите на Йоан-Асен". Единствено режисьорът Вили Цанков знаел от какво точно страда Апостол - рак на черния дроб. Самият актьор официално не бил предупреден от докторите, че му остава съвсем малко, и стоически понасял всички несгоди по време на снимките. Изтормозеният от ужасната болест актьор починал в непоносими болки и не успял да довърши ролята си.

В киното Апостол Карамитев бе Любимец 13. За почитателите на театъра, киното и телевизията и до днес си остава Любимец №1.

Красив, лъчезарен, артистичен, интелигентен, добър… С две думи: стопроцентов идеал във всяко отношение!
Големият актьор е роден на 17 октомври 1923 г. На 25 години се жени за колежката си Маргарита Дупаринова, от която има две деца - Момчил и Маргарита. Актьорът, който е един от най-значителните творци на съвременния български театър, притежавал удивителна за времето си сценична техника. Талантът на Карамитев блести на сцената на Народния театър, в заснетите роли в многобройни филми, а също и в преподавателската му работа във ВИТИЗ, където бил кумир за повечето студенти.
Апостол Карамитев се родил край морето - в Бургас. Завършил италианско училище и владеел езика перфектно. Години след като завършил училище, спокойно можел да мине за римлянин. Когато още като млад актьор излязъл на сцена, красивата му външност ведно с таланта му спечелили толкова почитателки, че
 
два огромни куфара не му стигнали да побере всичките любовни писма, които получавал
 
"Понякога ме болеше, че Апостол има толкова почитателки", разкрива години след смъртта му вдовицата му Маргарита Дупаринова. Двамата се залюбили като сценични партньори. Отново на сцена Апостол връчил на избраницата си сребърна халка, символизираща предложението му за брак. Маргарита била две години по-голяма от избраника си, доста трудно заченала, ала родила почти едно след друго двете си деца - Момчил и Маргарита. Съпругът й имал две страсти в живота си - театърът и семейството. Нетипично за красив мъж с вид на бохем, бил домошар. Докато децата му били малки, по няколко пъти на ден отскачал до вкъщи, за да ги наглежда или да им отнесе вкусни лакомства. Синът Момчил дължал името си именно на татко си. Докато бременната Маргарита играела в "Идеалният мъж" на турне, Карамитев й написал, че ако роди наследник, той трябва да се казва Момчил, защото нямало по-мъжко име от това.
В средата на 60-те Карамитев вече бил в разгара на славата си и не слизал от големия екран. Получавал всякакви роли - трагични, комедийни, откровено мелодраматични.
 
Властта го обсипвала с комплименти и скоро Апостол станал най-младият “народен артист” в историята на социалистическата култура,
 
заради което го намразили много негови изтъкнати колеги. Тъкмо тогава Апостол Карамитев жестоко се сдърпал с брат си - обикновен бръснар в Бургас, мълвят близки до артистичната фамилия. От края на 60-те чак до фаталната 1973-та двамата братя не си говорели и избягвали всякакви контакти. "Оправиха се, когато стана ясно, че Апостол е болен", твърдят от семейното обкръжение.
 
"Не мисля да остарявам", твърдял големият актьор и сякаш съдбата изпълнила личното му желание. Аз не мисля да остарявам, искам да умра млад, красив, весел, интересен! Не ща да остарявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите.
„Помня, срещу Нова година вървяхме по бул. "Ал. Стамболийски". И близо до един магазин за дрехи видяхме бедна женица - премръзнала, с мокри крака, със старо палто. Той влезе в магазина, купи едно дебело вълнено палто, калпак, чорапи, ръкавици и обувки на жената. Нежно сърце носеше. Апостол издържаше и двама бедни студенти...", разказва вече покойният му приятел Михаил Топалов.
 
Легендарният актьор не можел да отмине несгодите и на своите по-възрастни колеги
 
В София по това време се подвизавал един изпаднал артист - Караджата. Бил голям чешит, с дълга брада, спял по входовете или направо на голата земя. Караджата никога не се оплаквал. Държал се достолепно и с достойнство, сякаш още е на сцената на Кърджалийския театър, където заради суровия си вид изпълнявал главно "страшни роли".
"Един ден вървяхме с Апостол по "Раковски", спомня си Михаил Топалов, и пред "Славянска беседа" той видя Караджата. Спря го. "Караджа - вика му, - днес взех два хонорара. Много ми са. Ето ти единия". И мушна нещо в джоба на скъсания му балтон. "Не! - извика Караджата. - Не съм просяк. Не искам милостиня!". "Това не е милостиня. Това е хонорар". "Апостоле, прекрасен мъж си, но аз милостиня не взимам!", отсече Караджата, върна парите и си тръгна. "Боже, какъв човек!", възхитено промълви Апостол".
Поразяващият до последен дъх с аристократизъм и финес актьор
 
всъщност израства в много бедно семейство на преселници от Беломорска Тракия
 
Баща му е хамалин на пристанището в Бургас, а майка му чисти по чуждите къщи. Слабичък и изгладнял, с домашно плетен пуловер, но с искрящи от любознателност очи, с глава и фигура на антична статуя – такъв го е запомнила при първата им среща във ВИТИЗ бъдещата му съпруга Маргарита Дупаринова.
По време на Втората световна война Апостол служи като артилерист в Горна Джумая (днес Благоевград). След края на военната си служба отива в София. Иска да учи в Театралната школа, но заради поръките и паметта на вече мъртвия си баща и желанието на по-големия му брат, който го издържа, докато учи, през 1947 г. записва специалност “Право” в Софийския университет. И все пак, верен на мечтите си, едновременно с това посещава и Театралната школа.
Автор:  Паулина БОЯНОВА

Любопитно
В столичните артсреди твърдят, че поетът Николай Лилиев получил инфаркт и починал, четейки любовните писма до... Апостол Карамитев. От тях черпел вдъхновение.
Карамитев имал и кръвни врагове. Като една от най-ненавиждащите го в бранша открай време се слави Стоянка Мутафова. Апостол скъсал щерка й на кандидатстудентския изпит. Стояна мразела до смърт слънчевия Любимец и дори не отишла на погребението му.