Интервю на Валерия Калчева
Бардът Михаил Белчев е написал или музиката, или текста, а понякога - и двете, на песни, които завинаги ще останат вечни български хитове. Едни от най-популярните са: „Булевардът“, „По първи петли”, “И утре е ден”, “След 10 години”, “Ще продължавам да пея”, “Не всичко е пари, приятелю”, “За теб, Българийо” и мн. др. Автор е на музика за театрални постановки и филми. Два пъти носител на Голямата награда на фестивала “Златният Орфей”. За песните си получава първи награди на фестивала през 1984, 1990, 1998 г. През 1996 г. получава и приз за цялостно творчество. Почетен гражданин на София. Носител на орден “Св. св. Кирил и Методий” с огърлие.
В уникално интервю Мишо Белчев разказва за смелостта да не се продадеш дори с риск да останеш гладен, за това кога оцеляват истинските приятели и за любовта на живота си Кристина, която се намесва в разговора от време на време, за да добави своите женски щрихи към него.
- Мишо, истинският старт на кариерата ти идва с песента “Закъснели срещи”, която изпълняваш с Мария Нейкова на “Златният Орфей” през 1969 г. Защо беше сменен Георги Минчев, който я пееше с Мария Нейкова в култовия филм по онова време “Мъже в командировка”?
- Гошо не я харесваше тази песен и казал на Петьо Ступел, че не иска да я изпълнява. Той я дава на един тромпетист - Светомир Димитров, който по-късно свиреше в състава “Стакато” на Развигор Попов. Светльо изпя “Закъснели срещи” на един тур на “Златният Орфей”, който се проведе в зала “България”. Петьо Ступел обаче не харесал това изпълнение и ме намери. Тогава още бях студент и участвах в художествената самодейност. Даде ми я на една касетка и каза: “Пей!”. За мен беше щастие, защото бях я чул и молех Господ да ми намери такава песен, подходяща за моя стил, за моя натюрел. И два дни преди финала на “Златният Орфей”, на Слънчев бряг аз се запознах с Мария Нейкова. Харесахме се. Всеки си беше научил партията от касетата и на генералната репетиция трябваше само да си сменим костюмите, защото не ги одобриха.
Шефката на телевизията тогава Леда Милева каза, че аз съм приличал на Рафе Клинче, защото бях много слаб, изпит и с черен костюм, риза по врата.
Казах: “Това ми е абитуриентският костюм, аз други костюми нямам, майка ми и баща ми са чиновници”. Гошо Минчев ми даде новия си костюм, който сестра му беше изписала от Австрия. На Мария й намерихме бели обувки, защото тя пък беше облякла булчинската си рокля - предишната година се беше омъжила. Така успяхме да се облечем. Стълбата, по която трябваше да слезем на сцената, беше като дълга серпентина и трудна за ходене, но и с нея се справихме и успяхме да се доберем до микрофоните. Изпяхме песента и публиката онемя. Видяха двама човека – чисти, непознати, целите в бяло, пеят за любов, хванати за ръка. Песента спечели първа награда. Тончо (Русев – б. а.) ни каза: Вие объркахте сметките на журито!
За първи път дадоха “по бедност” парични награди и на изпълнителите (смях). Дадоха ни някакви пари, които ние веднага опраскахме. А от телевизията даваха веднага хонорарите - чака те касиерката, подписваш ведомостта и ти дава парите - за участието ти в програмата, това - отделно от конкурса.
И така, “Закъснели срещи” е първото ми международно признание, оттам кариерата ми рязко тръгна нагоре.
- Как се запозна с първата си съпруга Васа Ганчева?
- С Васка се запознах на един празник на телевизията. Харесахме се и за малко бяхме женени. 1974 г. се оженихме, през 1977 г. аз заминах за Русия. Като се върнах, приключи цялата тази работа. На развода не съм присъствал. Адвокатите ни се бяха споразумели - нямаше какво да правя там. Видях Миряна Башева издокарана по “Царя”. Питам я: “Къде?”. А тя: “Да те развеждам”. “Така ли? Успех!”. Разбрах, че тя е свидетел от двете страни. След това Васа ме покани да полеем развода в Руския клуб. Накрая каза да си ходим вкъщи, а аз й отговорих, че това няма вече как да стане. Бракът ни беше купонджийски, преживели сме хубави неща, но имам толкова хубав брак 28 години и 5 години незаконно съжителство с Кристина, защо трябва да говорим глупости?! (смях)
Василка Ганчева си ми остана приятел, даже после с жена ми имаха чудесни отношения.
Сега направихме с Вера Ганчева фондация на името на Васа, така че паметта й няма да бъде забравена, тя беше едно интелигентно момиче, рядка птица.
- С Криси се срещате на купон преди Коледа и повече не се разделяте. И то... в буквалния смисъл на думата?!
- Тогава живеех на “Гурко”. До нас, в “Покойника”, правеха греяни вина, ракии, печаха се меса, беше много приятен този мирис на Коледа. Видях Ивайло Диманов и той каза: “Хайде да те водя, бате, на купон!”. “Хайде!”. Отидохме там. Заварихме Иван Гранитски и още няколко човека, между които и жени. Едното момиче беше Кристина. Много ми хареса. Много чисто излъчване имаше, хубаво момиченце. И... от тази вечер повече не се разделихме. Тя замина за Ловешкия театър, където беше по разпределение като актриса. Заминах с нея. Останах там сума ти дни. И така - досега. Разделяли сме се само два пъти - 2 дни, когато бях в Одеса, и когато бях в Америка и Канада.
- И не си изневерил на Кристина нито веднъж?
- Не съм имал нужда. Тя ми импонира във всяко едно отношение.
- Ревнуваш ли я?
- Трябва нещо да се случи в моята глава. Това вече е достатъчен повод да съм ревнив. Имал съм моменти, мои си фантазии. Аз съм перко голям. (смях!) На 13 август като мен са родени Фидел Кастро, Хичкок, Леа Иванова, Андрей Слабаков - все такива екземпляри.
- Още в началото Кристина обаче е успяла да те раздели с бохемския живот, който си водил...
- Да, така беше.
Кристина: Те бяха един бохемски кръг. Събираха се в Съюза на писателите, в Съюза на журналистите. Може да се каже, че аз малко го отделих. Във всички случаи - за добро. Не можеше да се случи да отиде на някоя от тези срещи без мен. Защото аз трябваше да контролирам ситуацията. Задължително! (усмихва се) Освен това ми беше и приятно, защото присъстваха много интересни хора.
Михаил: Криси успя да ме убеди, че не всички приятели около мен си струва да бъдат до мен. Доказа ми, че не всички мои приятелства са били чистоплътни. С много такт, много елегантно.
А и после всичко излезе наяве след промяната през 1989 г. Тогава стана много ясно кой ми е бил приятел и кой не. Аз съм с леви убеждения, това се знае, и не се промених. Преживях много тежки моменти по тази причина. Мои “приятели”, които заеха ключови постове, спряха песните ми в радиото, в телевизията. Уволниха жена ми от Младежкия театър заради мен. В един момент ние с нея останахме само двамата, събирахме се с верните приятели, които останаха с нас. Но успяхме да си запазим достойнството. Минаха години, другите ми се извиняваха, разкайваха се, плачеха...
- Имал ли си ти някога лошо самочувствие от факта, че заекваш? Петелът на баба ти става причина за това. Как се случи?!
- Всяко лято ходех при баба ми в Луковит за един месец. Там в двора имаше кокошки, петли... - всякакви животни. Един петел беше много буен, подгони ме, кацна ми на рамото като сокол, започна да ме кълве по главата. Доста ме накълва, изплаших се и оттогава започнах да заеквам. От стрес. Опитваха да ме излекуват, бил съм на логопеди, къде ли не - казаха ми, че няма за какво да се притеснявам. Дикцията ми е прекрасна. Наясно съм каква ми е диагнозата – неправилно дишане, нарушено дишане. Не ми достига въздух да кажа нормално една фраза. Ако си взема въздух и бавничко говоря, няма да разберете никога, че заеквам. Само че аз съм друг темперамент и не мога да спазвам тези правила, иначе знам много добре как трябва да бъде. Минаха години и майка ми каза: “Мишо, спокойно, много хора говорят гладко, но пък няма какво да кажат...”.
В началото на кариерата си се притеснявах, когато трябваше да кажа няколко думи между песните, и карах от песен в песен. Но когато това стана обществена тайна, започнах да си говоря и сега не могат да ме спрат.
Какво толкова - Райна Кабаиванска заеква леко, Франк Синатра – също...
Все още няма коментари