Марин льо Пен - съвременната Жана д’Арк

Призракът на Жана д’Арк витае във Франция този месец, събуден от местните избори, в чийто първи тур крайнодясната партия „Национален фронт” победи безапелационно партията на управляващите социалисти и опозицията на консерваторите Съюз за народно движение.

Орлеанската дева от 15. век, когато Франция е раздирана от вътрешни противоречия и нападната от Англия, застава начело на френската армия и спасява родината. По-късно обаче храбрата и умна девойка е обявена за еретичка и изгорена на клада. Но 25 години след това Ватиканът я оправдава, обявява я за националната героиня на Франция и за светица на Римокатолическата църква. На все повече французи днес явно им допада крайната позиция на Националния фронт (НФ) и неговата лидерка Марин льо Пен, за която нейни фенове говорят като за съвременния националистически прототип на средновековната Жана д’Арак.

На втория тур на изборите на 13 декември обаче безотказно сработи механизмът на френската политическа система, в която на власт традиционно се редуват десницата и левицата. Социалистите се оттеглиха от някои избирателни райони, което засили шанса на консерваторите. Така крайните националисти от НФ и тяхната лидерка Марин льо Пен загубиха вота. Но макар и да остана на трето място в окончателните резултати от гласуването, НФ постигна исторически успех – получи подкрепата на 6,8 милиона французи. Това е сериозен напредък, в сравнение с предишни години, и според експерти електоратът на крайните националисти ще продължи да набъбва на фона на растящата имиграция, джихадистките атентати и задълбочаващите се икономически и социални проблеми във Франция. Както и заради безпомощността на бюрократичната Европейска комисия в Брюксел, която не предприема адекватни на сложната ситуация в Европа мерки за изход от критичната ситуация. На този фон националистката Марин льо Пен ще играе все по-важна роля на френската политическа сцена. Тя е депутат в Европейския парламент от 2004 г., а през 2009 г. бе преизбрана. Още тогава Марин обяви амбицията си да стане президент на Франция и отсега се готви за битката за Елисейския дворец през 2017 г.

През 2011 г. конгресът на НФ избира Марин льо Пен за председател с гласуване, при което тя печели 67,65% от гласовете. Преди това 47-годишната юристка изпълняваше редица длъжности и растеше в йерархията на партията, към която се присъединява на 18-годишна възраст. През последните години Марин льо Пен постепенно нанесе корекции в програмата на НФ, като я изчисти от отявления расизъм на баща си Жан-Мари льо Пен, бивш офицер от окупационните сили на Франция в Алжир по време на колониализма, в опит да я приближи максимално до политическия център. Тя не се поколеба дори да лиши от членство в НФ и от поста почетен председател 88-годишния си родител, основавал партията, когато тя е едва на четири години. Жан-Мари льо Пен не можа да се приспособи към новото време и се бе превърнал в бреме за реформаторската политика на дъщеря си. Тя наблегна на мерките за ограничаване на засилващата се имиграция на мюсюлмани във Франция, обяви се срещу глобализацията и либерализма в икономиката и чуждите културни влияния във френското общество. Основен акцент в политиката на Марин е и евроскептицизмът. „ЕС със своето евро е един издъхващ кит, макар че никой не признава това открито. Колкото по-бързо се избавим от тази развалина, толкова по-скоро ще създадем нова Европа”, категорична е лидерката на френската крайна десница. Тя критикува Брюксел и за „бездарната му политика“ срещу Русия, която според нея трябва да бъде важен съюзник на Запада в борбата срещу разрастващия се тероризъм. Марин често напомня, че Франция трябва да се върне към самостоятелната и независима от САЩ и други влияния външна политика на Париж, водена в миналото от легендарния френски президент Де Гол.

Марин е женена два пъти, но браковете й, от които има три деца, са приключили с разводи. Партньор в нейния личен живот и съмишленик в политиката сега е адвокатът Луи Алио, който е заместник-председател на НФ. И двамата внимателно пазят връзката си от любопитството на медиите.

До следващите президентски избори има доста време, но вятърът на промените във Франция и в Европа духа в платната на радикалната бунтарка, както наричат Марин льо Пен. Основната пречка по пътя на Марин към Елисейския дворец обаче ще си остане френската политическа система, в която основните играчи – консерваторите и социалистите – се обединяват, когато има опасност за тях друг играч да влезе във властта.