Астор:  Жените са най-голямата магия в живота ми!  

Две големи маси – едната за приятели, другата за колеги. Така посрещам рождения си ден. Не е юбилей, но празниците трябва да се отбелязват подобаващо, споделя Магьосник №1 на Европа мистър Астор. Първия си фокус прави на 5 години, а на 10 решава, че е магьосник, след като успява да отгатне отговорите на таблицата за умножение, върху която го изпитват, а той все не може да я научи.

Мистър Астор - Антраник Арабаджиян, е роден на 18 ноември 1943 г. Той е единственият маг на Стария континент, отличен със "Златният Оскар" от Интернационалното братство на маговете. Чародеят е собственик на Магичния театър “Астор”, проект, който той осъществи в емблематичната къща на мистър Сенко.

Кога се омагьосахте от илюзорното изкуство?

- Една-единствена мечта имах като дете - да стана илюзионист, изживявах се като пират. Баба ми Дикранухи може би е човекът, който ме тласна към днешното ми амплоа. Тя беше болна, налагаше се да ни гледа, стояхме покрай нея, а тя ни занимаваше с много работи. Викаше ме да готвим заедно. Аз само носех нещата, а тя слагаше от това толкова, от онова толкова. Беше много бойна баба. Първите ми представи за фокуси бяха от нея. Тя много обичаше това древно изкуство - първите два фокуса в живота си видях от нея. Много ми разказваше за фокусници. Дядо е бил търговски представител на някаква фирма и много е пътувал, а тя заедно с него. Ходели са по панаири, арени и пазарища. Първия номер с карти ми показа майка ми. А после баща ми ме омая с простичък ефектен номер. В едната си ръка държеше голямо топче, прекара го зад гърба си и в ръката му се появиха две по-малки – простичък номер, но за едно петгодишно дете е магия.
Чичо ми Агоп пък беше голям зевзек.

Будалкаше ни, че е телепат и познава карти – червена–черна. Аз като най-малък стоях под масата и го натисках по крака, когато е червена картата. Той познаваше, публиката се побъркваше и така. С други думи, произхождам от магично семейство.

- Помните ли първото представление, на което сте били?

- Разбира се, че помня, само не знам на колко години съм бил, може би 8-10, не повече. Много странно, баба ми беше чувала думата хипноза, само че тя ме предупреди по друг начин. Като тръгвах за представлението, каза: “Факирът ти взима очите и не виждаш нищо”. Посъветва ме да вляза малко по-късно, за да избегна този ефект. За такива неща бях подготвен… Било е през 1953 или 1954 г. Много се зарадвах, че най-после видях как изглежда истинският маг. В първия момент бях малко разочарован, че не е вълшебникът, за когото съм си мислил и вече си бях изградил образ. Но, от друга страна, се зарадвах, защото почувствах, че и аз бих могъл да направя това, което той прави. Настаних се на първия ред. Факирът Мити обясни как става един номер с едно яйце и една кърпа. А един от номерата аз сам си обясних как става. Всъщност явно още на 9 години съм имал магично мислене.
Игра на съдбата беше, че след представлението неговата съпруга, като си заминаха всички, ми подари всички реквизити: кутийка с конфети, от която се появяваха малки бонбонки
Е, това беше началото на моето развихряне. Започнах да изнасям представления вкъщи, пред приятели в махалата. На 12-13 г. бях направил цирк в един заден двор, занимавахме се с клоунада, кукловодство и магии. През цялото време съм си мислил, че ще бъда човек на сцената, и то илюзионист, по-точно маг. Много ми харесваше клоунадата, въпреки че видът ми е страшен, но си го бях замислил като резервен вариант за работа. Трето изкуство, което много ми харесва и което никога няма да се хвана да правя, е пантомимата.

- Как избрахте артистичния си псевдоним?

- Като се уволних от казармата, вече бях приличен магьосник. Прибраха ме в Шумен в читалището, в което бяха и Тодор Колев и Мустафа Чаушев, и квартет “Прилепи”. Бяхме направили програмка и пътувахме в Североизточна България. Тръгнах към Циркова дирекция - София. Явих се на прослушване и ме одобриха. На 1 септември трябваше да занеса снимка и да си кажа артистичния псевдоним. Ами сега! Името ми Антраник, приятелите ми викат Андро, какво да бъде. Тогава един приятел извади една кутийка бръснарски ножчета от джоба си. На опаковката имаше на червен фон черен силует с пелерина и бастун. Ножчетата се казваха “Астор” и аз реших, че това ще бъде моето артистично име. 

 - Не е ли странно да се кръстите на бръснарски ножчета, след като брадата ви е едва ли не запазена марка?

- Брадата се появи по-късно. На един фестивал бях объркал нещата. Месеци по-късно трябваше да се явя на прослушване. Тогавашният главен режисьор на цирка Парис Николов беше перфекционист. Когато чух, че ще ни прослушва, си викам: “Тоя като ме види, ще ме скъса. Ще трябва да се маскирам”. Пуснах си брада, сложих тъмни очила и хайде на сцената. На следващия ден ми казаха, че съм одобрен. Представят ме на Николов, а той гръмогласно заяви: “Познавам го, това е манипулаторът от Шумен”. Викам си, язък за грима. По-късно му признах, че заради него нося брада.

Е, имах такава слабост още от дете, рисувах си бради, исках да ставам пират… Гонеха за бради, милиционер се застъпи да ми дадат паспорт с брада

Ходех, сякаш съм престъпник, криех се да не ме видят милиционерите. Заловиха ме и ме обръснаха. По-късно същият тоя човек, дето ме обръсна, се застъпи за мен и ми дадоха паспорт с брада в края на 1966 г. В първите години на професионалната си кариера бях елегантен, безработен и беден.


- Мистър Астор, днес време ли е за магии?

- Защо да не е време. Магиите винаги са добре дошли, особено тези, които аз правя. Ако имате предвид другите, политическите магии, те не ме интересуват. Все ми е едно какво правят политиците.

- Преди години ми казахте: “Аз не съм улегнал и никога няма да бъда”. Какъв човек сте днес?

- Същият като по-рано - шантав човек. За мен е невероятно голямо удоволствието да радвам хората, а те да ме харесват. Изпадам в неприятно и тежко състояние, да не кажа депресия, ако някой спектакъл не е минал много добре, но когато хората са доволни, това няколко дни поред ми държи влага и ме прави щастлив. Аз съм от хората, които обичат да преодоляват трудностите. Ако публиката е готина, добра в реакциите си, аз, както се казва, натискам педала на газта докрай. В противен случай играя много точно, правилно, но го няма този хъс, който прави номерата ми по-различни. 

- Извън магията и хумора, имате ли страсти и слабости? 

- Жените! Всяка неделя се събираме в ресторанта и винаги с нетърпение чакам този момент. Събираме се по мъжки, разбира се, но много често присъстват дами, които са цвят на нашето събиране. Човек се отпуска в присъствието на жени, не мисли за нищо. Много обичам и децата си, както и внучетата си.