Антон Радичев - баба Тонка, както закачливо и мило го наричат в гилдията, е сред предпочитаните от публиката лица на Народния театър. Той е любимият актьор на Йордан Радичков, в чиито пиеси се потапя изцяло. Режисьорите знаят, че около него има магия, която заразява публиката. Всенародна популярност обаче го споходи покрай “Клуб НЛО”, което събираше многомилионна аудитория пред малкия екран. Самият той се харесва най-много в “Оркестър без име” или в “Маневри на петия етаж”. Големият актьор е изиграл над 60 роли на сцената и е участвал в повече от 36 филма.
Забавлението му е да лови риба с приятели. Любимата му жена Еми не го ревнува от тази му страст. Сърцето му се разтапя от внучетата, които го обожават и за които говори с истинска гордост на дядо. Щастлив е с приятелите си и е спокоен, че всичко в този живот е постигнал сам, с много труд и желание.
Тази година той отпразнува 40 години на сцената на Народния театър в спектакъла „Работно време” на Камен Донев. Драматичният актьор съвсем отговорно заяви: „Обещавам си да съм здрав, за да доставя удоволствие на хората”.
„Непознати продължават да ми говорят на „ти”, като ме видят по улиците, защото ме чувстват много близък”
– сподели актьорът с обяснението, че именно с него българите вечерят и си пият ракийката, докато са си пуснали телевизора.
Дали щеше да е различен животът му, ако през 80-те години бе приел да работи във Виена, актьорът още не може да си обясни. Тогава е отказал, тъй като времената са били такива – току-що получил апартамент, не е бил сигурен какво ще стане и с близките му. „Никога не съм предполагал, че толкова бързо ще се променят нещата и ще мога нормално да се върна тук”, отбеляза юбилярят.
Въпреки че е толкова години на сцената, актьорът твърди, че няма любима роля. За превъплъщенията си се осланя на режисьорите, с които работи.
Никога не съм мечтал за дадена роля
Играл съм и положителни, и отрицателни, и смешни, и сериозни. Всяка следваща е новата ми любима роля, с която се занимавам.
Любимецът на публиката живее с чувството, че дори да играе отрицателен образ, публиката вместо да намрази, започва да харесва ролята. Актьорът вярва, че това е така, защото има едно чекмедже в главата си, запълнено с разни лафове от живота, от махалата. Вади ги в най-подходящия момент. Такъв бил случаят с „Ще ме цака с топла бира”
от „Оркестър без име”. Именно за този филм, останал в класацията на 10-те най-харесвани български филми, гласува и той. На финал актьорът отбеляза: „Радвам се на голяма щедрост от страна на зрителите, от това, което правя на сцената”.Почти целият ми живот мина в Народния театър. Влязох с голям късмет.
Не ме пратиха по разпределение в провинцията. Моят професор Филипов направи във ВИТИЗ една пиеса на Горки - "Деца на слънцето". Играех главната роля, на проф. Протасов. Беше през 1974 г. Слагах една голяма брада. Сега има много млади професори, но тогава ми трябваше повечко грим. Същата пиеса решиха да я поставят в Народния театър и ме поканиха и мен.
Получих съобщение вкъщи да се явя в "Личен състав" на Народния театър. Веднага реших, че някой си прави кодош
Подозирах, че приятели са намерили бланка и печат и ми готвят голям номер. Затова и две седмици не се явих. Накрая все пак любопитството ми надделя. Отивам в "Личен състав", а там ми се карат защо толкова време съм се забавил. Направо ми бутат документи за назначаване да подписвам.
Така изведнъж попаднах сред светила в професията. Нямаше време да се шашкам и веднага започнах да играя.
Нямаше как да ме заподозрат, че имам връзки. Бях момчето от крайния квартал, което живееше само с баща си.Като войник служих в Суходол в свързочния полк. Станах радист, а след това и началник на радиостанция. След казармата кандидатствах във Варна в Черноморския флот за корабен радист.
Отидох да работя в Бургас. Строяхме "Нефтохим". Бърках бетон и носех тухли, а в почивката си тренирах морза
Изпратили писмо да ме поканят на изпит до София, но брат ми се забави да ми каже и за два дни изпуснах изпита. Върнах се в София и кандидатствах във ВИТИЗ. За всички обрати в моя живот е виновна съдбата.
Е, не съжалявам, че не обиколих моретата с кораб. 40 години в Народния театър също е едно огромно постижение. Това ми е вторият дом. През всичките тези години имах един и същи режим. До обяд на репетиции, а вечер на представление. Много пъти въобще не съм се прибирал вкъщи и оставах да преспя в театъра.
Имаше едно диванче в гримьорната, преспя и на сутринта по уредбата ме будят за репетиции
Две шепи вода на очите и започвам работа. Това беше пълно отдаване на театъра. Малко след постъпването ми в театъра се ожених и след една година се роди дъщеря ми Кристина. Три години по-късно се разведох. Така и не се ожених повече. Не успях да намеря правилната жена или може би ми хареса прекалено много ергенският живот. След като човек си е изпатил един път, не бърза след това да се впуска в други авантюри.
Най-важното е, че с бившата ми съпруга създадохме прекрасна дъщеря. Кристина завърши кино в Колумбийския университет и след това дори работи в студиото на Спилбърг. Реши да се върне в България. Не хареса тамошния начин на живот и студенина между хората.
Сега най-голямата ми радост са внучетата. Когато имам възможност, винаги ги гледам.
Все още няма коментари