Ако те ругае негодник, значи си ценен

Орлин Стефанов е оригинална фигура в културното ни пространство. Завършил е театрознание в Ленинград - преди, днес Петербург, в началото на 70-те, когато руският театър е в разцвета си, а мощни творци работят и на нашите сцени. Орлин е от онези чешити, които търсят артистичност при всяка своя изява, независимо дали това ще е лекция за античен театър пред ученици, доклад на конференция, среща със студенти или като член на жури. Важното е на публиката да не й е скучно.

Монографията му за “Едип тиранина” от Софокъл, както и монографията му за другия шедьовър - “Антигона”, днес са библиографска рядкост. Публикациите му често предизвикват бурни полемики, както например най-новата: “Великите комбинатори Сталин и Остап (Бендер)”.

​- Като стана на 70 години, числото стъписа ли те?

- Нямам време да се стъписвам. Животът върви, идеите кипят и желанието да ги споделя ми дава огън. Та затова ми е топло и през зимата без помощта на топлофикация. Без да се топля, аз имам всеки месец сметки, наречени “дялово разпределение”, което си е една прилична сума. Кога това безобразие ще се прекрати?! Нека топлофикация направи инвестиции и изнесе от домовете ни старите социалистически тръби, които тя експлоатира вече 25 години, за да прибира рекет от хората с парни инсталации още от Татово време.

Това на пряк език се нарича пиратско сурвакане от топлофикация

​- Една твоя коронна фраза гласи: “Понеже в България съм във вътрешна емиграция, разчитам на интернет и връзките със света”. 

- В тази връзка да спомена, че понякога нощем блогът ми бива посетен по няколко хиляди пъти. Очевидно зад Океана има съотечественици, на които им е интересно какво пиша. Само за предходния месец имам общо 20 578 четения, а последния ден си е рекорд с 6228 влизания. Имам аудитория, не мога да се оплача. 

А в моята си татковина във вестник “Словото днес” двама колеги излязоха с призив да не ме печатат където и да било. То и без друго този бисер на тоталитарната психология, призивите за непечатане, смятам, че ме украсява и ми повдига цената. Запомнете, че минус по минус накрая прави плюс за мен. Ако те ругае негодник, значи си ценен. По соцвремето, когато театралната критика бе силно идеологизирана, имаше няколко “маршали и генерали” в критиката, останалите не се допускаха често. Тогава си изработих свой стил и език на противопоставяне.

Затова пък в Русия съм срещан достатъчно добре. Продължават да ме канят в различни градове, за да чета лекции, които аз оригинално поднасям като своеобразни спектакли. Днешната ми популярност се дължи в голяма степен на изобретения от мен моноспектакъл, за да представя най-големите творби на древните антични автори.

Въведох и ново понятие “интерпретативна дислексия” - т. е., 

когато хора с академични тоги не схващат завещаното от великите ни предшественици, 

робуват на догми, застинали представи.

Например Сервантовия герой го смятат за прекрасен, а реално Дон Кихот е заразен с безкритична възхита от рицарската книжнина, което си е маскултурата на онова време. Самият автор Сервантес ни предупреждава, че такива екзалтации довеждат до смешни и даже трагични резултати. Това напълно важи и за днешното ни време. Така че, като се противопоставям на официалната догма за този образ, предизвиквам желание у читателя да помисли и върху друго тълкуване, друг поглед. За ужас на догматиците, които веднага се нахвърлят срещу мен злобно.

- Как днес човек да се опази от ерозията на ниския вкус, на всекидневните безумия?

- Със съпругата ми Теодора Стефанова сме изпитвали радостните моменти, когато тя водеше неделните обедни концерти с класическа музика по националната ни телевизия. Канеше знаменитите ни музикални творци. За съжаление, тези концерти изпаднаха от екрана. Това много я омъчни, потисна. Отиде си от този свят в началото на годината. Говорехме си много за ерозията на културата ни, но когато това е превърнато в политика, тогава е предателство към националната ни култура и личности.

Но нищо не е безкрайно. Ние имаме убежище - нашата духовна независимост. Всеки човек трябва да си го изработи, да преоткрива света, както го е казал Веселин Ханчев. Ще намери много съмишленици, помнете ми думата! Хората не са прости, имат валенции за истината и трябва да разчитаме на това. Да не забравяме, че ако се поддадем на 

хипноза от злото, това помага на това зло. Освобождението от хипнозата ти дава собствено мислене

Вярно, че средствата за комуникация помагат на това зло, но пък засилват нашата съпротива, която рано или късно ще бъде спасителна. Интернет взима на подбив опростачването и помага да не се приемат за чиста монета глупостите, които ни заобикалят. Това влияе и върху младите, естествено.

​- За тези 70 години смехът как ти е помагал?

- Смехът, иронията позволява да се разкрепостява човек и да не приема насериозно нито себе си, нито своите критици. Надявам се, че са възприели тези неволни уроци и моите деца и внукът ми Борис, който е на четиринайсет години, но винаги е готов да възприеме нещата и от смешната им страна. Много ме радват младите ни талантливи българи, които покоряват конкурси, олимпиади, световни музикални подиуми и са водещи отличници в много престижни университети по света.