Вуйчото на Левски го искал за слуга, майка му щяла да го жени  

180 години след рождението на Апостола на 18 юли в Карлово неговото замонашване все още остава недостатъчно изяснено. Васил Иванов Кунчев бил кръстен на вуйчо си Василий.

Известно е, че Дякона произлиза от два големи рода – Кунчевия (по баща) и Караивановия (по майка). От четиримата братя на майка му особен интерес представлява Христо Василев Караиванов – известен  под духовното си име Василий. Този вуйчо на бъдещия Апостол изиграл важна роля в неговото физическо и духовно съзряване. Той бил негов „духовен старец” и го възпитавал в православно-християнски дух, като го подготвял за свой църковен приемник.

Тъй като родният баща на бъдещия идеолог на националното ни освобождение  починал  през 1851 г., майка му Гина го завела при брат си йеромонах хаджи Василий, който пък бил изпратен от Хилендарския манастир за таксидиот и изповедник в Карлово и околията. Със сълзи на очи тя му предала 15-годишния си син, като условието между тях било „младият Васил да служи и помага на вуйчо си, а последният се задължава да го изучи в училище”.

Или казано по-просто - от този момент Васил Кунчев започвал едно дълго и тежко послушничество, подготвяйки се за бъдещ духовник. По това време бъдещите кандидати за монашеско звание постъпвали в манастир и там изпълнявали послушничеството. Обикновено тяхната възраст била 16-18 години и срокът на послушничеството бил най-малко три години. За духовен възпитател им бил определян възрастен благочестив монах, при когото послушникът живеел и изучавал чинно манастирския ред и църковните правила. След като даден послушник покажел необходимата зрялост и подготовка, неговият духовен старец докладвал на игумена или манастирския събор, че неговият ученик е готов за монашески подвиг.

Намеренията на вуйчото обаче били да има постоянен и евтин слуга, който след време постепенно да поеме неговото послушание, т.е. да го замести в таксидиотството.

Придобивките за Васил Кунчев от това многолетно негово послушничество (цели 6 години) били твърде малобройни. Вуйчо му го хранел, купувал му дрехи и обуща и се грижел за неговото възпитание и съответно ограничено обучение. Дяконът пък трябвало да готви и чисти, да поддържа цялото домакинство и да се грижи и за вуйчовия кон. Докато пребивавали в Карлово, Васил Кунчев ходел на частни уроци по църковно пеене при Райно Попович.

С особена ревност младежът изучавал христоматия, битоописание, катехизис, черковна история, черковнославянски език, псалтика, всеобща история, землеописание. Според съвременници „бъдещият Левски е посещавал редовно училищните занятия и е бил обичан другар на съучениците си.

Един летен ден Васил и няколко негови другари отивали да берат череши и се натъкнали на двама турци, които се опитвали да изнасилят майка и дъщеря. Другите ученици се страхували да се намесят и тръгнали обратно към града, а Васил грабнал кобилицата, с която жените носели кошниците си, и заудрял с нея турците, докато те избягали. После придружил жените до домовете им.

Самият хаджи Василий  обучавал племенника си в църковния ред и вероятно го е карал да чете богослужебни книги и да свиква с реда на службите.

Не трябва да забравяме обаче, че той бил вече 20-годишен младеж, на всичко отгоре послушник – готвещ се за духовен подвиг. По негово време това е било доста зряла възраст.  

Затова въпросът за бъдещето на Васил Кунчев отново бил разискван между майката Гина, вуйчото хаджи Василий и самия многострадал послушник. Най-енергична в спора била майката, защото виждала как брат й използва всячески вече порасналия й син. Атакуван и от роднини, хаджи Василий бил принуден да лавира. За това спомен ни е оставил йеромонах Кирил: „Гина Кунчева искаше синът й да се запопи; затова беше му избрала невеста и бързаше да го ожени, а вуйка му хаджи Василий искаше да го закалугери, та на стари години или в случай на смърт да има свой човек, който да го замести. Така братът (хаджи Василий) и сестрата (Гина) се скараха за бъдещето на Василя.

Васил казва: „Ще се покалугеря, ако уйка ми ме проводи на учение в Русия и то още тая година”. Този роднински съвет се е състоял на 23 ноември 1858 г., а актът на монашеския постриг станал на следващия ден. Изглежда вуйчото е бързал, за да нямат време нито Васил, нито майка му да размислят върху неговото решение.

Затова бил избран най-близкият мъжки манастир, а именно - Сопотският "Възнесение Господне" (или "Св. Спас"). Той се намира на около 2 км северозападно от Сопот, закътан в пазвите на величествения Балкан. Най-близките роднини пристигнали в манастира още привечер на 23 ноември. Вечерта вуйчото поискал да изпуши едно наргиле и Васил Кунчев отишъл да го почисти и зареди с тютюн. Помагал му братовчед му В. Караиванов, който го запитал няма ли да му е мил светският живот, след като се покалугери. На това бъдещият монах отговорил: „Няма какво да се прави – защото който е хранен с калугерски хляб, не прокопсва“.

Това показва, че Васил отдавна се бил примирил със съдбата си и пристъпил в манастирския храм по принуждение, вследствие на безнадеждното си положение – материално и морално. Решението за замонашването му било не негово лично решение, а по скоро семейно-роднински пазарлък с привкус на бъдещи облаги.

Замонашването на Васил Кунчев предизвикало различни реакции. Дъщерята на Райно Попович пише например следното: „Баща ми скоро открил, че ученикът по черковно пение на име Васил, обречен отрано на духовен сан, е годен за всичко друго, само не за Божи служител. Намерили кого да покалугерят!”.  И допълва: „Думите на баща ми се оправдаха - дякон Игнатий, вдъхновен от провидението, съблече расото, престана да служи Богу, за да се предаде всецяло в служба на Родината си, да страда и загине за нея”.