Съдят жената на Петко Каравелов за държавна измяна  

Малко известен исторически факт е, че съпругата на големия български политик Петко Каравелов – Екатерина, е съдена за държавна измяна. Младият пък тогава адвокат Алеко Константинов губи като защитник и Каравелов е вкаран в затвора за пет години.

Всъщност историята започва на 19 февруари 1887 г. В Русе избухва метежът на офицерите русофили срещу русофобската политика на Стамболов.
Още същата вечер в София са арестувани най-известните русофили и противници на властта. В прочутия зандан Черната джамия е затворен и Петко Каравелов. Става известно, че арестуваните са подложени на жестоки изтезания.

Екатерина Каравелова, съпругата на Петко, търси помощ от френския дипломат Флеш, който я съветва да се обърне за съдействие и към останалите чуждестранни консули. Каравелова получава дейна подкрепа от гръцкия представител Клеон Рангабе. Чуждестранни кореспонденти посещават затвора, случаят е разгласен в европейската преса и това принуждава властите да освободят Каравелов.
На 15 март 1891 г. в София пък е извършен атентат против Стамболов, жертва на който става министърът на финансите Христо Белчев. Следствието приема тезата, че става дума за организиран заговор срещу правителството и в Черната джамия са хвърлени голям брой общественици и политици, между които бившите министри Петко Каравелов, Гаврил Орошаков, Димитър Моллов и Илия Цанов. Екатерина Каравелова изпраща лични протестни писма до посолствата в София. На дипломатите е връчена и обща декларация, подписана от съпругите на известни български общественици.

Шумът около писмата до дипломатите предизвиква гнева на Стамболов и на 30 ноември 1891 г. Екатерина Каравелова е поставена под домашен арест. Срещу нея е възбудено углавно преследване за подбуждане на поощрение на Великите сили към неприятелски постъпки и вътрешна намеса спрямо правителството. Делото срещу нея и други политически съпруги е насрочено за 10 февруари 1892 г. За неин служебен защитник е назначен Константин Стоилов. Съдебен процес срещу жени, обвинени в политическо престъпление, е изключителна рядкост и този прецедент препълва с хора залата в окръжния съд. Обвиняемите са докарани под стража. Прокурорът Цукев яростно настоява Каравелова да бъде осъдена на бесило и толкова много се увлича в нападките, че се налага председателят на съда Иванов да охлажда ентусиазма му, като напомня, че все пак става дума за жена.

Въпреки блестящите речи на защитниците от отегчените лица на съдебния състав се разбира, че фаталният изход на процеса е предварително решен. Всички присъстващи в залата тръпнат в очакване на драматичната развръзка. Вече се е разчуло, че ден преди процеса Стамболов е наредил на съдиите Петър Иванов, Александър Радев и Иван Гешов на всяка цена Каравелова да бъде осъдена на смърт, а останалите да бъдат оправдани. Такава инструкция са получили и тримата съдебни заседатели, сред които е Стефан Калъпчиев, беден и неук обущар, но мъдър и честен човек. От дома си той се вдига и отива право в Светия синод при митрополит Григорий, който го убеждава, че голям грях ще стори, ако не съди по съвест, а послуша думите на Стамболов. После в съда заявява, че Каравелова е невинна. Съдиите Радев и Гешов, честни и почтени магистрати, въздишат с облекчение, отхвърлят диктата на Стамболов и се произнасят, че Каравелова е невинна. Председателят Иванов се присъединява към тяхното мнение. Екатерина Каравелова е освободена и всяка година отбелязва този ден, като раздава медени питки. Стамболов не прощава на съдиите. Иванов е преместен в Пловдив, Радев - в Трън, но веднага си подава оставката, а младият Гешов, току-що завършил право, направо е уволнен. Радев и Гешов никога вече не се връщат на държавната трапеза.

Но мъките на Каравелова продължават. Много пъти моли Константин Стоилов да поеме защитата на Петко, но той отказва, защото вече си е спечелил гнева на Стамболов, като я е превърнал в героиня на 10 февруари. Адвокат на Каравелов става младият и неопитен Алеко Константинов. Тома Георгиев, който е страстен пушач и комарджия, за да признае участието на Каравелов в заговора, е лишен от цигари. Това не помага - признава само своето и на Александър Карагюлев участие.

Тогава Стамболов му предлага пари - първо 50 000 лева, после 100 000 лева и най-после 200 000 лева. Георгиев устоява на изкушението. Но 21-годишният прилепчанин Спас Лепавцов е по-сговорчив и прави разкритие за участието на Каравелов в съзаклятието. За тази услуга смъртната му присъда е заменена с пет години тъмничен затвор.

В хода на съдебния процес адвокатите на обвиняемите си нанасят коварни удари под кръста. Стоян Данев (през 1901-1903 и 1913 г. министър-председател на България) защитава д-р Димитър Моллов, като изтъква, че довереникът му е богат и обезпечен човек и няма защо да сваля правителството, защото не ламти за министър. Така Данев подкрепя прокурорското обвинение срещу Каравелов - той е беден и следователно иска да смени кабинета и да стане отново министър. Съдът е признателен за тази услуга - д-р Моллов е оправдан.

Петко Каравелов получава пет години тъмничен затвор. Екатерина дава къщата в София под наем и се готви да се върне в Русе, където с протекцията на митрополит Григорий е назначена за учителка в Католическото училище.

Преди да замине за Русе, Екатерина преживява огромно разочарование. По съвет на съпруга си отива при един от най-богатите българи – Иван Гешов (той ще наследи милионите на Евлоги Георгиев), с молба да й съдейства пред букурещкия милионер да получи 3–4 хиляди лева като ипотечен заем срещу къщата, за да преживява с децата по-леко тежките дни, които я очакват. В тази молба няма нищо странно – Гешов и Каравелов са втори братовчеди. Приета е със съчувствие от Мария и Иван Гешови. Бай Иванчо я изслушва и отпраща с думите, че бачо Евлогий под ипотека заем не дава и че свободни пари засега няма. От своите да даде, дума не отваря.