От освобождението на България от османско владичество до сега за 137 години българската столица София е управлявана от над 60 кметове, всеки от които е оставил следи в историята на града, набъбнал от няколко десетки хиляди до сегашните около 2 милиона души.
Зададем ли си обаче въпроса кой е най-успелият и най-дълго управлявал кмет на столичния град, малцина ще могат да отговорят. По-лесен е отговорът на питането кой е докарал чистата и вкусна вода от Рила до София и кой е построил язовир „Искър“. Това е инж. Иван Иванов.
Пред името му думата кмет настина може да се изпише с главни букви. Градоначалството на този уникален специалист и човек продължава 10 години – от 1934 до 1944 г. Инж. Иванов е забележителен българин с европейско образование, мислене и замах и е последният софийски кмет на Царство България. Той е истински европеец много години преди да се появи Евросъюзът. Но както и на много други талантливи и родолюбиви българи от миналото, така и неговата съдба е драматична.
Заради смяната на политическата конюнктура животът му е изпълнен с превратности, но въпреки сложните житейски изпитания, той запазва високия си морал и човешкото си достойноство. На неговия висш професионализъм и ревностно родолюбие София дължи не само Рилския водопровод и язовир „Искър“. По негово време
наричали София малкия Брюксел
По чистота приличала на Виена. Имало общинска полиция, която глобявала за хвърлена на улицата угарка от цигара. Необикновеният градоначалник е бил следен от царската полиция, защото отказва да уволнява служещи в общината комунисти. След Девети септември 1944 г. пък е арестуван и съден от Народния съд с обвинението , че “бил фашистки агент”, защото е завършил хидроинженерство в Мюнхен и съпругата му е германка. Семейството било изселено от София, за благоустройството на която инж. Иванов работи всеотдайно още преди да стане кмет през 1934 г. Още от 1919 г., когато с Царски указ е назначен за помощник кмет по водоснабдяването и канализацията на столичния град.
Властта след Девети септември 1944 г. го вкарва в затвора като „фашистки агент“, но след време се наложило да го пусне, за да ръководи построяването на язовир “Искър” и да се реши проблема с недостига на вода за разрастващия се град. Комунистическата власт нямала кадри за строежа на язовира и се опитала да реши проблема, като поискала съветски специалисти да ръководят изпълнението на проекта.
Имате си голям хидроспециалист,
казали от Москва
И добавили, че следването на Иванов в Мюнхен не е проблем. Така низвергнатият и следен от Държавна сигурност инженер продължил да строи. Но за благодарност дори не го поканили на церемонията при пускането на язовир Искър, който сега спасява София от безводие.
Още в началото на кариерата си в софийското кметство инж. Иван Иванов като шеф на отдела за водоснабдяване и канилизация планира и през следващите години ръководи строежа на уникалното сложно съоръжение Рилски водопровод. Това голямо дело приключва през 1933 г. с ликуване на софиянци, които по това време страдали от хроничен недостиг на питейна вода. След това, при управлението на кметството на столичната община се извършва радикална реорганизация на общинските служби. Създават се нови отдели и правилници за тяхната дейност. Назначават се кадърни специалисти, които скъсват със бюрократичната и неефективна практика на общинските чиновници.
Едно от най-големите постижения на Столичната община през този период е ликвидирането на всички нейни финансови задължения, натрупани по време и след годините на войните (1914-1918). През 1934 г. е изготвена нова „Наредба-закон за застрояване на столицата София", която допринася за подобряване на градоустройствената дейност на разрастващия се град. Наредбата предвижда да се създаде нов градоустройствен план на столицата, издържан в духа на модерните европейски тенденции. Така през 1938 г. се стига до Мусмановия план, който заради Втората световна война остава нереализиран.
През 1938 г. се образува и нова административна териториална единица — Столичната голяма община чрез присъединяването към столицата на околните села. Под ръководството на инж. Иванов общината извършва множество подобрения и нововъведения във водоснабдяването, канализирането, павирането, електроснабдяването, озеленяването, чистотата на града. През 1935 г. се въвежда автобусният транспорт, а през 1941 г. и тролейбусният.
Кметът Иванов е инициатор на първия градоустройствен план на столицата, част от който са сградите на Народната банка, Съдебната палата, Министерството на вътрешните работи и Телефонната палата. Инж. Иванов още приживе е получил признанието и уважението на софиянци.
Те го нарекли „некоронования цар“ на София и 10-ия министър на България. По-късно признателни жители на града кръстили на негово име панорамната планинска пътека над София, която минава успоредно по трасето на Рилския водопровод на Витоша.
На погребението на кмета на 20 юни 1965 г. се стичат множество софиянци.
През 2010 г. известната документалистка Адела Пеева създаде впечатляващия филм „Кметът“ за професионалната кариера и трудния житейски път на инж. Иван Иванов.
