Майката на Скобелев посечена за 17 000 рубли  

Народът и войниците казват за него: „Ако Скобелев не победи – никой няма да победи”. Наричат го Белия генерал, тъй като винаги носи бяла униформа и язди бял кон. За 19 години бойна кариера легендарният военачалник участва в 70 сражения. И всички те завършват с победа. Въпреки че умира твърде млад – едва на 38 години, той бива сравняван с Наполеон и Гарибалди. Неговата необикновена личност завинаги се е свързала с нашето Освобождение.

Михаил Скобелев е роден на 29 септември 1843 г. в Санкт Петербург, в семейството на потомствен дворянин. През март 1877 г. е командирован в състава на армията, определена да действа в европейската част на Турция. Преминаването на Балкана и битката при Шипка, довели до капитулирането на турската армия на Вейсел паша, му осигуряват невиждана бойна слава и обичта на неговите войници. Заради огромните му успехи и личната му харизма български опълченци предлагат тъкмо той да стане цар на България. Самият княз Александър Батенберг пък го кани за военен министър. 
По-малко се знае обаче за живота и загадъчната смърт на майката на героя Олга Скобелева.

Годината е 1980-а. Българите се учат да живеят като свободни хора. А двете Българии – Княжеството и Източна Румелия, лекуват раните от войната. Тези незаздравяващи, кървящи рани... Връщането на Южна България в пределите на Османската империя е въпиюща несправедливост. Тази област, жестоко разорена по времето на Априлското въстание, дава още по-страшни жертви и материални загуби в Освободителната война. Хиляди сираци и вдовици, връщащи се от заточение и робство българи, бездомници, инвалиди от войната скитат по румелийските друмища. Колко неморално е взетото в Берлин решение!

Всичко това мотивира графиня Олга Скобелева за хуманитарната й мисия именно в Източна Румелия. Но тя е заклана край Пловдив през същата 1880 г. За ръководител на бандата от убийци и грабители се смята капитанът от румелийската милиция и бивш ординарец на генерала Алексей Алексеевич Узатис, който се застрелял при опит да бъде заловен.

Самият Узатис е отраснал в т.нар. Прокълната къща в руския град Симбирск, където е роден и вождът на революцията от 1917 г. Владимир Илич Ленин. Дървената къща придобива лоша слава като „дома на обесения и убиеца”. Тя била купена от бащата на предполагаемия убиец на майката на Скобелев - кап. Алексей Иванович Узатис, един от създателите на металургията в Русия. Той вероятно си е мислел, че е направил добра сделка, но се оказало, че къщата е прокълната. Сутринта на 30 ноември 1879 г. в тоалетната на дома на Узатис бил намерен обесен 40-годишният търговец от Казан Николай Шайкин.
Само пет месеца след самоубийството на Шайкин в Източна Румелия станало извънредно произшествие, което още повече съсипало репутацията на дома на Узатис. Става въпрос за убийството на 58-годишната Олга Скобелева, майка на ген. Скобелев и една от създателките на руския Червен кръст. През нощта на 6 юни 1880 г. тя потеглила от Пловдив за Чирпан. Скоро след като напуснала чертите на града, файтонът й бил нападнат от група въоръжени мъже. Възрастната дама, камериерката й и кочияшът били жестоко убити. Според показанията на нейния телохранител - запасния подофицер Иванов, който успял да избяга, макар и тежко ранен, Олга Скобелева била заклана от кап. Узатис, който бил в обкръжението на някакви черногорци. Престъпниците взели 17 000 рубли и 1500 турски жълтици, с които генералшата искала да помогне на сираците и военноинвалидите. Веднага била изпратена потеря към село Дермендере (днес Първенец), където 29-годишният Узатис имал имение. Преследвачите заловили двама от черногорците, които заявили, че капитанът е потеглил към Родопите.

В този момент недалече от там се чул изстрел и участниците в хайката открили, че Узатис се гърчи на земята, след като се е прострелял в гърлото. Той починал малко след това, без да има възможност да изкаже своята версия за трагедията.

Нито в имението в Дермендере, нито в квартирите на братята на Узатис (които също служели в Източна Румелия) били открити парите на Олга Скобелева. Въпреки това вината на капитана била сметната за доказана, независимо че той бил доверен човек на ген. Скобелев и неведнъж проявявал героизъм по време на Руско-турската война.

След трагедията край Пловдив фамилията Узатис в Русия станала синоним на Каин. Това се отразило и на родната му къща в Симбирск. Всички квартиранти се разбягали, никой не искал да живее в нея дори за символичен наем. През 1883 г. обаче домът на Узатис бил купен на безценица от предприемача Александър Милер, който пристигнал в Симбирск от Полша. Тъй като не страдал от предразсъдъци, той построил на терена складове, но с изненада открил, че никой не иска да си складира стоката на прокълнатото място. За да не остане с пръст в устата, Милер решил да „облагодетелства” местната католическа община (разбира се, с нейно финансово участие). Той построил на същия терен малък католически храм, какъвто в Симбирск не е имало никога по-рано. По-възрастните католици обаче си спомнили за самоубийството на Шайкин и за приписваното на Узатис убийство и повдигнали въпроса дали е уместно да се строи черква на осквернено място. Точка в спора сложила губернската комисия, която трябвало да оцени качеството на строежа. Тя установила, че в току-що завършеното здание имало огромни пукнатини, които правели използването му невъзможно. Дали обаче тези дефекти се дължали на прокобата на дома на Узатис, или на това, че Милер е икономисал от тухлите, не е ясно...