Щом става дума за Съединението, следва да се започне с названието „Източна Румелия”. Това понятие изобщо не добива гражданственост. „Автономията“, „Областта“, Тракия или направо Южна България - това са синонимите, с които хората от двете страни на Балкана наричат уродливото недоносче на Берлинския конгрес. И неслучайно в манифеста на княз Александър I Батенберг относно Съединението самият той се обявява за "княз на Северна и Южна България".
Малцина обаче знаят, че юридически Източна Румелия остава чак до 1908 г., когато се обявява независимостта на Царство България. Съгласно формулата от договора от 1886-а, с който окончателно се признава Съединението, князът на България автоматично се назначава от султана и за генерал-губернатор на Източна Румелия. Така честолюбието на Османската империя е пощадено - хем вълкът сит, хем агнето цяло.
Заговори ли се за генерал-губернаторите на Източна Румелия, все още не докрай е оценена ролята на Гаврил Кръстевич, казват изследователи като Константин Събчев.
Ето какво свидетелства за него пък Симеон Радев в своите "Строители на съвременна България: "На 9 часа вечерта (5 септември - б.р.) директорите се събраха на съвет под председателството на Кръстевича. В това заседание се взе решение да се изпрати едно телеграфическо съобщение до Портата, с което да се донесе, че в областта има силно вълнение против правителството и че местната власт (в случай на по-голямо усложнение) не щяла да бъде в състояние да запази реда и тишината. То било изпратено в телеграфната станция, но след 5 минути генерал-губернаторът Г. Кръстевич сам лично повикал ординареца веднага да отиде и да възвърне телеграмата, като казал: "Не трябва да се съобщава в Цариград. И аз съм българин: каквото стане, нека стане".
Така той посреща утрото на 6 септември, свалянето си и отвеждането в Голямо Конаре. Където, вече спокоен и за живота си, и за по-нататъшната си съдба, убива времето с игра на табла, осигурена му от безспорно най-колоритната фигура на Съединението - Чардафон Велики.
Габровецът Продан Тишков е роден през 1860 г. и си спечелва прякора Чердата. "Смешник, пияница и патриот" - така го охарактеризира Захарий Стоянов, който иронично му дава и прозвището Велики. Как обаче Продан става Чардафон? За известно време шеф на милицията, т.е. на армията в областта, е полско-немският аристократ Август фон Дригалски. За това приятелите на Продан Тишков започват да му викат на подбив Фон Черда. Словосъчетанието обаче е неудобно за произнасяне и е обърнато в Чардафон. Продан Тишков е човекът, който на своя глава обявява Съединението още на 5 септември, когато префектът на Пловдив Петър Димитров пристига в Голямо Конаре, за да въдвори ред в селото. Чардафон го посреща с думите: "Господин префект! В името на българския княз Александър обявявам днес съединението на Източна Румелия с България!". И така ускорява планираната за 15 септември акция.
Знае се, че руският император Александър III е категорично против Съединението. Руските офицери в Източна Румелия обаче нямат никакво намерение да се противопоставят на волята на българския народ. Командирът на кавалерията, казашкият капитан Дубовски, който е посветен в конспирацията, предава командването на ескадрона си на фелдфебела българин с думите: "Нека той да прави каквото знае". По същия начин реагира и капитан Фрайберг, командир на артилерията. А вечерта на 6 септември в руското консулство се организира банкет от руските офицери за техните български колеги. Шампанското се лее като вода, а подполковник Чичагов дава указания на българските офицери къде да се съсредоточат войските срещу ответен удар от Турция.
А Захарий Стоянов, един от главните герои на Съединението, е човекът, който точно тогава въвежда понятието "шуробаджанащина" в политическия ни език. Защото е принуден да се примири с факта, че неговият съратник, легендарният македонски войвода капитан Коста Паница, е баджанак на майор Данаил Николаев, командир на въоръжените сили на областта. И че съответното роднинство трябва да се използва за каузата.
И може би най-малко известният около Съединението факт е, че в крайна сметка България е принудена да направи малък териториален компромис - връща Кърджали и района Тъмръш в Родопите, около днешните села Първенец и Храбрино, на Османската империя. В Народното събрание депутатите обвиняват правителството в малодушие и пораженство. Край на дебата слага премиерът Петко Каравелов със знаменитата си фраза: "Господа, яйцето го изядохме ние, черупките останаха за другите!".
Гаврил Кръстевич
Все още няма коментари