Георги Димитров съсипал с изневери жена си Любица

Може ли един мъж цял живот да обича една жена, но непрекъснато да й изневерява, така че с любовните си забежки и похождения да я унищожи напълно психически и да я доведе до самоубийство?

Бракът на „народния трибун“, „вожда и учителя на българския народ“, с каквито определения Георги Димитров влезе в българската социстория, показва, че това е възможно. Ако стените на малката къща-музей на Димитров на ул. „Опълченска“ 66 можеха да говорят, те биха разказали много повече от експонатите на музея и текстовете под тях не само за политическия, но и за личния живот на Вожда. В тази скромна къщичка, построена от дошлите в столицата от пернишкото село Кавачевци родители на Димитров в някогашния квартал на преселници „Ючбунар“, заживяват оженилите се през 1906 г. Георги Димитров и прочутата с шивашките си умения сръбкиня Любица Ивошевич. Тук двамата изпитват първите сладости на любовта в брака. Пак на това място десетина години след венчавката Любица заварва боготворения от нея съпруг в леглото с друга жена.

Георги и Любица се запознават в партийния клуб на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). И двамата принадлежат към крилото на тесните социалисти. Преди да срещне мъжа на своя живот, красивата и интелигентна сръбкиня за известно време е съпруга на друг деятел на БРСДП – Михаил Кантарджиев, с когото се разделя без развод по идеологически причини. Любица пристигнала в България през 1902 г. и през 1903 г. се жени за Кантарджиев. Вероятно това била причината майката на Димитров - Парашкева, протестантка по религия, да не харесва снаха си.

Любица за първи път забелязала мъжествения и магнетичен социалистически деятел на партийна лекция в клуба на БРСДП. Тогава Димитров е в началото на кариерата си като политик, а за него личният му секретар Неделчо Ганчовски казва: „Социалистическият вожд има хубави бели ръце, очите му са тъмнокафяви, влажни, големи, горещи...“. Погледът му хипнотизирал дамите, разказват в мемоарите си партийни другари и другарки на Димитров. Пролетарските му убеждения не му пречели да бъде винаги елегантен. Обноските му в обществото били изискани и културни. По-късно, когато бил ръководител на Коминтерна и живеел в Москва, деятелките в комунистическата организация, под ръководството на съветския лидер Йосиф Висарионович Сталин, също били в плен на мъжкия му чар. Димитров не остава равнодушен към красивата, интелигентна и облечена с вкус обаятелна Любица. Тя чете много, говори изискан литературен български език, владее немски, учи френски и руски. Пише стихове и статии и е главен редактор на в. „Шивашки работник“. Тя е с две години по-възрастна от Жорж, както нежно се обръща към него. На 20 години Любица е усъвършенствала шивашкия занаят във Виена, в ателието на австрийския придворен шивач Полицер. А в София бързо се прочува като „виенската модистка“ и дамите от елита чакат ред да й станат клиентки. В първите години на брака си Георги и Любица се издигат в партийната йерархия. Тя става член на Централната женска комисия на ЦК на БРСДП (тесни социалисти), по-късно БКП. Димитров е обещаващ политик, въпреки че заради бедността на семейството си е напуснал училище на 12- годишна възраст и е започнал работа като печатар. На Любица всъщност той дължи шлифовката си като общественик, израстването си като интелектуалец, както и овладяването на немския език. Хора от приятелския им кръг, към който принадлежал и живелият известно време в къщата на Димитров лидер на Бялото братство Петър Дънов, разказват любопитна история за милото отношение на Любица към нейния любим. Всяка сутрин ставала в 5 часа, приготвяла закуска на любимия си Жорж, след което го събуждала с нежна целувка. След това го карала да чете и да учи немски. Когато се затруднявал, тя учела с него. По-късно това много му помогнало на Лайпцигския процес, където успешно се защитавал на немски език от обвинението, че е подпалил Райхстага.

Любица печелела добре от шивашкия си занаят и издържала заетия с безплатна партийна дейност съпруг. Бракът между двамата изглеждал железен, но отношенията им постепенно започват да се пропукват заради непоправимото женкарство на Георги.

През 1913 г. Димитров, на 31 години, е избран за депутат и в продължение на десет години е най-младият народен представител. Въпреки депутатския си имунитет през 1918 г. бил вкаран за четири месеца в затвора за антивоенна агитация сред българските войници на Солунския фронт по време на Първата световна война. С напредъка на политическата кариера бракът му все повече буксува. Димитров обикаля Европа като пратеник на Коминтерна и според негови съвременници във всеки град има любовница. Любица подозира изневерите му, които включват и съпругата на неин познат сръбски революционер. На 12 септември 1917 г. между двамата съпрузи настъпва тежък разрив. Клюките твърдят, че Ивошевич е заварила мъжа си с друга жена в квартирата им. Любица не може да забременее, това доразсипва нервите й и тя заболява психически. Страда, не спи нощем, не яде и все повече отпада. След разгрома на Септемврийското въстание през 1923 г. Георги Димитров бяга в Югославия, а после - в Австрия. Като ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна той обикаля с конспиративни задачи Европа. Полудялата от ревност Ивошевич пише до секретаря на френската компартия: „Другарю, пазете жена си, пристига Димитров!“. Когато по-късно на Лайпцигския процес съдията го пита за многото женски адреси в личния му бележник, Димитров отвръща саркастично: „За разлика от вас, аз съм мъж, господин следователю“. По това време Любица е в СССР. Тя е безкрайно самотна и нещастна и се лута душевно между депресията и загубата на разсъдък. В същото време нейният Жорж върти любов с три жени едновременно. Едната е бъдещата му съпруга Роза Флайшман - чешка еврейка, зарязала богатия си род заради комунистическите идеи. Тя е негова сътрудничка във Виена. Роза е жената, която осигурява на Димитров алибито на процеса за подпалването на Райхстага. Тя заявява пред съда, че е била с него в нощта на пожара. Тя е и жената, която Сталин му посочва за втора съпруга. Преди да се съберат в Москва, Роза е връзката му с австрийската компартия. Втората му любовница е германка, с която дели легло и трапеза близо две години в Берлин. Ани Крюгер редовно го посещава в затвора „Моабит“ по време на Лайпцигския процес, носи му храна и цигари. Третата е московската му любимка Кити Йованович, сръбска поетеса, революционерка и емигрантка. В дневника, който си води в затвора, бъдещият вожд и учител на българите изповядва, че е обещавал брак и на Ани, и на Кити. „Ужас, трябва да се разделя с една от двете!“, тюхка се Димитров. Докато е в „Моабит“, го спохожда тъжната новина, че съпругата му Любица е починала в Москва. И досега не е ясно дали изтерзаната жена се е хвърлила от балкона на хотел „Лукс“, където живеела, или е починала в психиатрична клиника. Историци по времето на социализма твърдяха, че макар и вече женен за Роза Флайшман, докато са били в Москва, Георги Димитров често ходел на гроба на Любица. Съдби човешки…