Фердинанд шокирал двора с флиртове и гей афери

През август 1886 г. княз Александър Батенберг е детрониран. Сондажи на родните политически мъже сред Великите сили показват, че за да има България, трябва да има княз. Мераклии за князе - дал господ. Най-първи е датският принц Валдемар, който дори е избран от Великото народно събрание. Русия обаче не разрешава. След него е княз Николай Давидович, кавказки принц, известен със страстта си към конете. Канен е и султан Абдул Хамид, за когото Стамболов дори измислил да го прекръсти Кубрат, Аспарух, Крум или Асен. И този план пропада, тъй като Русия е пред война с Турция. Следващият кандидат е румънският крал Карол, който се уплашил, че българите ще „потопят” румънците.

Накрая в България се озовава австрийският принц Фердинанд – навикнал на фриволен живот и красиви жени из локалите на Европа. Не е чудно, че цялото му управление е свързано със сексуални скандали – кога с жени, кога с мъже.

Едва що пристигнал и само 26-годишен, той разбира, че София не е Виена, още по-малко Париж, и ще трябва да се откаже от мимолетните си завоевания сред певиците от операта или младите продавачки. Фердинанд е епикуреец, но какви наслади в един град, който заспива в 22:00 часа и по улиците му вечер е мъртвило?

Така Фердинанд започва да ухажва придворните дами и дъщерите на по-първите ни държавни мъже. В този списък се включват Султана Рачо Петрова, Мара Белчева, Надежда - дъщерята на дипломатическия ни агент в Цариград д-р Георги Вълкович, вече омъжена за поручик Върбан Винаров (по-късно генерал), Мара Стамболова - съпруга на военния министър Сава Муткуров и сестра на Стефан Стамболов, и други съпруги, най-вече на офицери и депутати. От отклика на плътските княжески щения зависело дали ще се издигнат и съпрузите им.

За това свидетелства учителят на Фердинанд по български език Добри Ганчев в „Спомени за княжеското време“. Опитите на австрийския принц да се прави на Казанова предизвикват усмивки в консервативното българско общество, а после стават тема на безкрайни клюки.

Първа в редицата на прелъстените се нарежда Султана Рачо Петрова. Мъжът й е началник-щаб на българската армия, любимец на Фердинанд и чест гост на приемите в двореца. След като я вижда, князът е очарован и настоятелно търси среща с нея. При всекидневните си разходки из София той неизменно минавал покрай къщата на началник-щаба, чиято 18-годишна съпруга отваряла балкона. Така започват безконечни, всекидневни разговори и флиртове. На един прием във Военния клуб Фердинанд стои в стая с изглед към танцувалния салон. При него влиза Султана Рачо Петрова, вратата се затваря и двамата остават насаме за около час. Всички танцуващи се въртят около вратата, дано подочуят нещо. Както при истинска изневяра, съпругът разбира последен – дотогава той пие вино и играе карти на долния етаж. Нахлува вътре и заповядва на жена си: „Ставай да вървим!”. Впоследствие Фердинанд праща Рачо Петров на дълга командировка в Германия, а те със Султана си остават на спокойствие в София.

През 1893 г. Фердинанд се жени за Мария-Луиза. Султана Рачо Петрова по женски й обявява война. Хитруша, интригантка и кокетка, тя открито флиртува с княза. На парад на войската Мария-Луиза пристига с каляската си и минава пред строените войници. Рачо Петров е бесен: „Краката ще счупя на всекиго, който посмее друг път да прекара файтона си през плаца”. Князът, както обикновено, е в Европа. Научил за скандала, той споделя пред приближените си: „Аз на тоз подлец да пусна 6 куршума в главата, пак няма да бъда удовлетворен. А таз курва, тя да оскърбява княгинята, жена ми”.

Отношенията между семейство Петрови и княза охладняват, но само до смъртта на Мария-Луиза. През 1905 г., когато се въоръжава армията, княз Фердинанд и Рачо Петров правят солидни пари от сделки със западни фирми. Комисионите ги събират в Париж. Заради незаконни сделки по-късно Рачо Петров е осъден от първия Държавен съд. През 1905 г. френският военен министър им дава прием. На него се гласи да присъства и госпожа Петрова. Официално тя пътува до Виена да си купува дрехи, но, незнайно как, се озовава чак в Париж. Князът заповядва на ординареца си да намери мъжа й и той да отзове „таз курва”, щото не щял и тук да му трови нервите. Така завършва тази любовна история.

Другата голяма страст на Фердинанд е Мара Белчева. Родената в Севлиево красавица пристига в София и става придворна дама на княгиня Клементина. Фердинанд веднага я забелязва. За да спечели благоволението й, през 1888 г. майка му - княгиня Клементина, под негово давление организира „жива картина”. Присъстват дипломати от държави, признали де факто Фердинанд за български княз. На сцената около бюста на Фердинанд стои майка му, цялата в бял тюл. Отляво три дами в бяло, зелено и червено символизират България – едната е Султана Рачо Петрова. До бюста на Фердинанд пък стои ангел в ослепителна бяла дреха и държи лавров венец – това пък е госпожа Белчева. Граф Амеде дьо Форас, дворцовият маршал, с византийска мантия и царска корона, символизира българското царство. Накрая всички изпяват новия български химн. Картината скоро е наречена „Апотеозът” и започва карикатурното си шествие из европейските вестници.

Съпругът на Мара Белчева, финансистът Христо Белчев, е убит през 1891 г. Вдовицата му остава в двореца. Една вечер в стаята на Мара Белчева нахлува братът на Ана Станчева Дьо Грено с надеждата, че тя ще се хвърли в обятията му. Тук пословицата „което е позволено царю, не е позволено пъдарю” важи в пълна сила. Госпожа Белчева вдига скандал, следват дърпания, насила прегръдки и целувки, заплахи. На сутринта, отвратена от нравите в двореца, тя подава молба за напускане. Фердинанд обаче си спомня за чувствата си към нея и я праща да учи литература в Женева.

Всички интимни завоевания на Фердинанд завършват със скандали. През 1916 г. в Лондон е публикувана книга, в която се казва, че „отрано Клементина разкрила на сина си слабите страни на женския характер и още, че той си спечелил репутацията на непостоянен мъж, но в същото време печелещ успехи в любовните афери“.

Стивън Констант в книгата си „Фердинанд Лисицата” открито заявява, че държавникът е бил бисексуален. Констант всъщност е Стоян Константинов Данеб, внук на Константин Калчев, който е в делегацията, открила Фердинанд в Ронахеровия театър във Виена, а другият му дядо е Стоян Данев, неколкократен министър-председател на България.

Дали има основания за твърденията си? Граф Густав Калноки, министър на външните работи на Австро-Унгария от 1881 до 1895 г., веднага след като избират Фердинанд за български принц, пише: „У него има прекалено много от държанието и маниерите на стара кокотка”. А малко по-надолу го нарича „особен”. Доста недипломатично изказване за един български принц. Няколко месеца по-късно английската кралица Виктория, с която Кобургите са роднини, не се колебае да го нарече „женствен”. Съпругата на британския посланик във Виена, лейди Паджет, допълва характеристиките на Фердинанд: „Носи гривни и пудри лицето си. Спи с розова копринена нощница, украсена с валенцианска тантела. Телосложението му е толкова деликатно, а нервите му така чувствителни, че ходи само на женски лекари”.

Скандал из Европа предизвиква връзката на българския княз с Фаденщел – млад и красив мъж. Фердинанд ходи навсякъде с него. След неизменния разрив Фаденщел написва брошура за интимния живот на Фердинанд и я издава в Германия. За да се спаси България от международен скандал, нарочен човек изкупува целия тираж.

През 1894 г. негов фаворит става поручик, останал в историята само с инициала М. Той бил харесан от Фердинанд в един провинциален полк и издигнат за ординарец на княза. Един ден князът го повикал да се яви при него в банята.

Князът бил както майка го е родила и поканил ординареца си също да се съблече. М. бил лют македонец, тръшнал вратата и напуснал двореца.