Акад. Стефан Младенов дарил БАН със 140 000 златни лева

Известният български учен академик Стефан Младенов, чиято 135-годишнина се отбеляза неотдавна, е роден във Видин на 15 декември 1880 г. и е възпитаник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Израства като талантлив езиковед, етимолог, педагог и полиглот - владее 30 езика: всички славянски езици плюс немски, английски, френски, испански, италиански, турски, албански, румънски, унгарски, норвежки, шведски, датски, литовски, фински, арабски, староиндийски, староперсийски, староарменски, латински, старогръцки и новогръцки (съвременен гръцки). Този учен от световна величина е уникално явление в историята на науката и образованието. Автор е на над 1100 публикации, обогатяващи българското и световното книжно наследство. 

Работите му са в най-различни сфери на науката за езика - диалектология, етимология, лексикология, историческа граматика, история на българския език, сравнително и общо езикознание и др. Нямаме друг учен в която и да е област на знанието с такава огромна по обем творческа продукция.
 
Първите си научни студии - “Към въпроса за езика и националната принадлежност на Ново село (Видинско)” (1901) и “За пограничните говори в Източна Сърбия” (1902) - пише и публикува още като студент в Университета. По време на студентските си години разработва и труда “За произхода и значението на граматическия род и за родовите отношения в индоевропейските езици” (1901) - произведение, което по-късно преработва и представя за защита като докторска дисертация. 

Непосредствено след завършването на славянска филология в Историко-филологическия факултет на Университета, младият специалист работи през 1902-1903 учебна година като учител по български език в Държавното педагогическо училище в Шумен. После е на специализация по славянско и сравнително индоевропейско езикознание във Виена, Петербург, Прага (1903-1904). В Прага защитава докторска дисертация на тема “За промените на граматическия род в славянските езици”, отпечатана впоследствие в книга 2 на “Известия на Семинара по славянска филология” при Софийския университет (1907). 

След специализациите в чужбина се връща в родината и през 1906-1907 учебна година е учител във Втора софийска гимназия. В това средно училище е достоен колега на творчески личности, допринесли много за българската наука и литература - Михаил Арнаудов, Боян Пенев, Ст. Л. Костов, Стилиян Чилингиров, Божан Ангелов и др. 

От 1907 до 1910 г. Младенов е преподавател по български и църковнославянски език в Софийската духовна семинария. Поради стълкновения с висш синодален чиновник, специален пратеник за зрелостните изпити, и обиден от своеволия в Семинарията, младият филолог напуска това учебно заведение и същевременно прави изявление в органа на Съюза на синодалните учители “Учителски вестник”, 

че е необходимо в заведението (Семинарията) да се подготвят и възпитават хармонични личности, а не “клисари”

В Софийския университет, гдето оставя добри и с нищо незаличими спомени у своите студенти, Младенов преподава над 30 години. Отначало е доцент (1910), после е извънреден професор по история на българския език (1916), а през 1921 г. е избран за редовен професор и титуляр на Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание, с което достига до най-високото университетско звание. Избран е междувременно и за дописен член - член-кореспондент според сегашната терминология - на БАН (1918). 

Акад. Иван Дуриданов, чийто преподавател в Университета е бил Стефан Младенов, споделя за любимия си професор следното: “Неговата ерудиция беше смайваща. В хода на лекциите си, без да има пред себе си каквито и да било записки, той пишеше на черната дъска примери не само от класическите езици (гръцки и латински), но и от староиндийски, авестийски, литовски, готски, албански и други индоевропейски езици. Посещавах и неговия курс по санскритски...” (по Лилия Крумова-Цветкова, Елена Джунова. Академик Стефан Младенов. Човекът, преподавателят, ученият. София, Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2013, 220 с., с. 16). 

Действителен член на БАН (или академик) е Ст. Младенов от 1929 г. През същата година е избран и за член-кореспондент или “дописен член” на Академията на науките на СССР в Ленинград и е единственият български учен с получено такова почетно звание преди 9 септември 1944 г. Пак през 1929 г. става член-кореспондент и на Полската академия на науките в Краков, на Славянския институт в Прага, на Кингс Колидж в Лондон, а през 1942 г. - на Германската академия на науките. 

Венец на творческото дело на световноизвестния учен е трудът му “История на българския език”, който излиза на бял свят в Германия - в Берлин и Лайпциг - през 1929 г. и е издаден на български език едва през 1979 г., т. е. точно след половин век (16 години след смъртта на автора). Други по-важни негови съчинения са “Речник на чуждите думи в българския език с обяснение за произхода и състава им”, 1932; “Етимологически и правописен речник на българския книжовен език”, 1941. 

Пристрастеният към работата си езиковед акад. Стефан Младенов е образец на трудолюбие и скромност в науката. Въпреки че е най-продуктивният, най-ерудиран български учен и е широко известен освен в родината си, и в множество други страни, той заявява: “В сравнение с това, което е трябвало да извърша за половин век, аз съм направил извънредно малко! Езикознанието е твърде обширна дисциплина и нашият български език заема не последно място в реда на човешките езици”. 

Скромността е органически свързана със самокритичността, която е белег на висока съзнателност на субекта на креативна дейност. Тези личностни характеристики са свойствени, разбира се, само на истинските учени, на големите творци изобщо, към които безспорно се числи и акад. Младенов. За морално-психическия облик на учения свидетелства внушителното дарение, което прави на БАН в началото на 1945 г. - 140 000 златни лева. 

Волята на дарителя е с тези средства да се учреди Фонд за български език и сравнително езикознание

Най-продуктивният ни учен е човек с будна гражданска съвест. По време на Втората световна война, когато членове на неговата фамилия във Видин притежават и успешно управляват Порцелановата фабрика в града, той открито се обявява за “нелицемерно братство между народите”, против расизма, националната дискриминация, войната и пламенно разобличава расистките шовинистични теории на фашизма. 

Завършва земния си път в София на 1 май 1963 г. (на 82-годишна възраст). Умира в деня - празник на труда, на който безрезервно е отдаден през целия си съзнателен живот. 
Bидинчани се гордеят със своя бележит съгражданин акад. Ст. Младенов. Неговото име носи една от централните улици в най-западния ни град на Дунав. В Студентския град в столицата също има улица, кръстена на видния учен. 

Проф. Любен ДЕСЕВ