Играчите на „Левски” - заложници в СССР  

През есента на 1984 г. големият отбор на „Левски” от средата на 80-те години се качва на самолета за Одеса. 

По това време „Левски” разполага с отличен тим. За мнозина левскари това е най-силната генерация на "сините" в цялата история на клуба от "Герена". В първия кръг на турнира за КЕШ отборът на Васил Методиев елиминира шампиона на Западна Германия „Щутгарт” с повече голове на чужд терен. Успехът е изключителен и уникален! Така футболистите на Шпайдела се нареждат сред 16-те най-добри на Стария континент, а жребият ги праща срещу първенеца на СССР „Днепър”. Тогава наричат състава от Днепропетровск "чудото на съветския футбол". Звездите на тима са Олег Протасов, Владимир Лютий и халфът Генадий Литовченко, избран същата година за Футболист №1 на Съветския съюз.

Първият мач в София е спечелен от българския шампион с 3:1. Головете за „Левски” бележат Емил Велев, Михаил Вълчев и Наско Сираков. Какво представлява отборът на Шпайдела през 1984 г.? На вратата е младият Борислав Михайлов. В отбрана застават други младоци от "синята" школа - Николай Илиев и Красимир Коев. Там е и опитният десен бек Пламен Николов-Джоджо, а отляво на защитата помага Петър Петров. От старите пушки в „Левски” са останали Руси Гочев и Емил Спасов. В нападение голове търси таранът Вълчев, както и Петър Курдов. В първия тим са привлечени и най-обещаващите таланти от школата Божидар Искренов и Наско Сираков. Сред титулярите място има и за полузащитника Пламен Цветков, както и за хладнокръвния Емил Велев-Кокала. 

Именно този "син" състав поема щафетата в българския футбол от тима на ЦСКА на Аспарух Никодимов. Поради една или друга причина обаче, „Левски” не успява да повтори успехите на "червените" в Европа. Любопитно е, че в програмата за мача с „Днепър” пише: "Жалко, че единият от двата отбора трябва да отпадне. Но несъмнено тези срещи ще бъдат нов жалон в крепката българо-съветска дружба". 3:1 преди реванша изглежда добре. Точно тогава обаче в "сините" редици започват проблеми заради неизплатени пари и лъжи.

След триумфа срещу „Щутгарт” на левскарите са обещани по 400 лева на калпак. По правилник на играч се полагат по 100 лева, но в еуфорията след мача във ФРГ на "сините" са обещани далеч по-високи премии. В крайна сметка никой не взима 400 лева. Шампионите прибират в джобовете си по 120 и това никак не им се харесва. В отбора започва брожение. Звездите на Васил Методиев чакат обещаните пари дори в нощта преди заминаването за СССР, но отново остават излъгани. В такава обстановка "сините" се качват на самолета за Одеса. 

Реваншът е насрочен за 7 ноември - навръх честването на Великата октомврийска революция. Двубоят не се играе в Днепропетровск, а в съседния град Кривой рог. Защото по това време Днепропетровск се води "затворен град" за чужденци заради военната промишленост, която развива. Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов разпорежда "сините" да летят със самолета на МВР до Одеса. При кацането в черноморския град обаче левскарите са шашардисани. Българските пилоти отстъпват местата си на съветски - не се разрешават чужди погледи от пилотската кабина над съветска територия. 

С приближаването на Кривой рог идва нова интересна команда, която българите трябва да изпълнят. Боби Михайлов, Руси Гочев и компания са задължени да спуснат капаците на илюминаторите, за да не виждат нищо извън самолета. Същото се случва и в автобуса, който чака "сините" на пистата - той е със спуснати щори отвсякъде. В хотела историята се повтаря, което не се харесва никак на футболистите от България. Забранено им е да напускат хотела и на метър, а и нямат никаква видимост от стаите. Всичко е строго секретно. "Чувствахме се като заложници. Беше много неприятно. Все пак се шегувахме, че тези мужици няма как да ни бият, и бяхме сигурни, че продължаваме напред", спомня си ветеран от легендарния тим на Шпайдела. 

Няма го обаче кръчмарят, който да разпише тази българска сметка. До 24-тата минута авансът от София е стопен. 2:0 с попадения на Олег Таран и Виктор Кузнецов. При този резултат „Днепър” продължава напред. На терена го няма Кокала, което влияе негативно на играта на „Левски”. Българите действат разпиляно. Шанс за тях се открива в 69-ата минута. Реферът от ГДР Зигфрид Киршен дава дузпа за гостите. Сред "сините" настава тупурдия. Години по-късно левскарите продължават да си прехвърлят отговорността за тази дузпа, която в крайна сметка е пропусната. Уж с изпълнението е трябвало да се нагърби Мишо Вълчев. Топката е взета от Емо Спасов, който решава, че съдията е отсъдил корнер.

След това кълбото се озовава у Сираков. "Аз ще бия дузпата", отсича Наско. Намесва се Гиби Искренов, който казва, че треньорът Методиев е наредил да бие Спасов. Опитният футболист започва да жестикулира към скамейката. Суматохата е пълна.

"След пропуснатата дузпа с „Уотфорд”, когато ме обвиниха в какво ли не, казах на Шпайдела вече да не ме брои. И цяла година не биех дузпи - нито за първенство, нито никъде. Срещу „Днепър” другите се скриха. Само Сираков каза, че е готов да бие", обяснява по-късно Емо Спасов. След фиаското настава смут в редиците на „Левски”. Играчите си подхвърлят обвинения, а сред феновете в България започва да се носи слух, че "сините" са подарили победата на съветските другари. Така "сините" напускат турнира за КЕШ, а този изключителен състав на Васил Методиев така и не успява да запише по-сериозен успех в Европа.