Жената на Морфов и дъщерята на Тодор Колев бунят Народния театър

Във вечно разбунената от скандали и интриги трупа на Народния театър за пръв път от много време цари спокойствие и кипи усилен творчески труд. „Всички работим, а не както преди - да репетират главно любимците на един режисьор, поставят се нови спектакли, за които буквално има бой за билети”, разкриват актьори от първата ни сцена.

Това обаче не се харесва на някои, които по думите на колегите им правят опити да дискредитират работата на театъра и ръководството в лицето на директора Мариус Донкин в името на свои лични цели и интереси, които се свеждат до битка за власт и повече хонорари. Творческата си енергия те влагат в деструктивни действия, с които рушат и дестабилизират атмосферата на академичната ни сцена, твърдят звезди от трупата. „От всички писания в медиите и социалните мрежи става напълно ясно кои са хората, които смятат, че интересите им са засегнати”, отговори на въпрос на „Ретро” зам.-директорът по художествените и административните въпроси Цветан Николов.
Капакът е създаването на „втори” синдикат в театъра, в който членуват Рени Врангова, съпруга на Александър Морфов (която дори не е на щат в театъра), Албена Колева, дъщеря на Тодор Колев, плюс още един-двама актьори. Според болшинството в трупата единствената цел на това формирование е да нагнетява обстановката и да спъва работата на театъра. „Защо не влязат в синдиката на театъра към Съюза на артистите, там да поставят въпроси, да дискутират, да изискват? Защо правят друг?”, питат колеги на синдикалистките.

През миналата година Народният отбеляза най-добрите постижения – като бройка зрители, като брой представления и като брой пари, получени от продажба на билети. Сдоби се с цели 11 номинации за наградите „Икар”. Всички актьори са ангажирани, защото постановките са много. За пръв път от години бе привлечен световен режисьор като Иван Пантелеев, поставя и директорът на театъра в Тулуза Галин Стоев. Другото голямо събитие на първата ни сцена ще бъде постановката на прочутия словенец Йерней Лоренци. Междувременно звездите Деян Донков, Юлиан Вергов и Иван Юруков, които преди време напуснаха щата и минаха на граждански договори, се завърнаха отново в трупата, защото по думите им атмосферата в театъра е променена и те се чувстват по-комфортно и уютно.

В това време обаче няколко актьори стоят и дебнат колко пъти в месеца са програмирани спектаклите на техни роднини. Защо „Хъшове” с Рени Врангова присъства в афиша само веднъж през март и два пъти през април?! Публична тайна е, че спектакълът на Морфов лежи на стари лаври и ако не са организираните ученически посещения, директорът най-вероятно ще бъде принуден да го свали от афиша.

Друго „безобразие” – защо „Полет над кукувиче гнездо” (пак на Морфов) фигурира в афиша само веднъж на месец? Защото събира достатъчно публика за един път, гласи отговорът от Народния. И Морфовият „На ръба” – който се играе един път за два месеца, също е на ръба откъм посещаемост.

В спектаклите на Морфов неизменно участва неговата съпруга Рени Врангова. Тя излезе от щата на театъра и получава хонорар за всяко представление. Хонорарът се договаря и е между 300 и 600 лв. на представление (малко под средната актьорска заплата). Така Врангова, както и други актьори на граждански договор могат да получават четири пъти повече доходи, отколкото ако са на щат. Затова разреждането на представленията е сериозен удар по джоба им. И по джоба на режисьорите, които прибират авторски.

„Но Народният не е частен театър, а национална трупа, и не работи за ничии лични интереси. Единственият критерий за програмирането на спектаклите е тяхната посещаемост. Няма ръководство, което да има интерес от едно представление, то да има голяма посещаемост и да бъде свалено. Когато интересът към други заглавия е по-голям, те не могат да не се играят. Това са новите спектакли и това е естествен процес”, коментират от театъра.

Колеги на Врангова се питат и друго – морално ли е да бъдеш в щата на трупата, да натрупаш репертоар, после да излезеш от театъра и да взимаш възнаграждения многократно по-големи от колегите си? Как ги гледаш в очите?

Друго проблемно заглавие в афиша е „Шърли Валънтайн”. Моноспектакълът на Албена Колева, поставен от нейния баща Тодор Колевь е на последни издихания, тъй като към него няма интерес и не събира публика. „Срамно е да играеш пред толкова малко хора. Тя би трябвало да спре това представление в името на паметта на баща си и да му запази авторитета”, коментират колеги на Колева. Под въпрос в афиша е и „Лазарица” с Валентин Танев, който също губи битката с публиката.
На запитване на „Ретро” зам.-директорът Цветан Николов, по етични и колегиални съображения, отказа да даде справка с точни цифри за посещаемостта на въпросните представления.

Един от свалените заради слаби резултати спектакли е „Някъде в този живот” със Стоян Алексиев и Емануела Шкодрева. Според очевидци от театъра той се е играел пред средно 30-40 души публика. При това Алексиев дни наред не си е знаел текста, забравял откъде влиза на сцената и къде отива, което пречело на работата на колежката му.
Не спира воят и около пенсионирането на 68-годишния Алексиев, който като всички други актьори на съответната възраст вече е на половин щат в театъра. Същият, който лепна срамно петно на имиджа на първата ни сцена, след като бе заснет в почти порнографска сцена със студентка до вратите на Народния и скандализира цялото общество. Като анекдот в театъра се разказва как от синдиката на Врангова и Колева умолявали Алексиев да не бъде пенсиониран, „защото има младо гадже”. Мнозина в театъра пък си задават въпроса редно ли е въобще този човек да продължава да проповядва морални позиции от сцената, след като дискредитира себе си и институцията публично.

 „Проблемите на това семейство – българския театър, и в частност Народния, са проблеми на семейството. Те не могат да бъдат проблеми на обществото. Всеки, който прави обратното, не може да бъде пример за това общество - коментира зам.-директорът Николов. – Театърът е по-голям от всички нас. Дайте да работим. Другото ще отмре, то не може да съществува. Това е въпрос на възпитание и морал. И на отговорност и любов към хората, с които работиш и гледаш в очите”.

Сред най-търсените спектакли на първата ни сцена в момента са „Калигула” на Диана Добрева (за 5 месеца има 12 представления с над 700 зрители на спектакъл и за него няма билети), „Танцът Делхи” на Галин Стоев (29 представления средно с над 500 зрители), „NeoДачници” на Иван Пантелеев (няма билети за месеци напред), „Богът на касапницата” на Антон Угринов (над 40 представления с по 130 зрители в камерна зала, която побира 120-130 души и няма билети за месеци напред), „Майстори” на Петринел Гочев (за 5 месеца - 26 представления с по над 100 зрители на спектакъл в камерна зала)...

Директорът Мариус Донкин каза, че Народният театър е публична институция и ще предложи обсъждане и вземане на решение на дирекционен съвет и на обществен съвет да се публикува на сайта на театъра посещаемостта на всеки спектакъл и възрастовата категория на зрителите. „Ние сме длъжни да се отчитаме и по този начин пред обществото”, убеден е той.