Истинско екзотично бижу – отвън и отвътре, което с удоволствие може да четете; да му се любувате, докато го държите в ръце; с гордост да поставите в библиотеката или на масичката за кафе; да подарите; или по-добре да задържите за своя лична употреба. Това е „Ханшичи“ – най-новата книга на издателство „Милениум“.
Сборникът „Разследванията на Ханшичи. Самурайски криминални истории“ е уникален по много показатели, но ако тръгнем отвън навътре – корицата приковава погледа отдалеч като точен изстрел с копие, хвърлено от самурай. Улавя те и започва да говори и говори, без думи – чрез символи, които подсъзнателно чертаят като фината четка на калиграфа йероглифите на смисъла, вложен в страниците.
Истинско произведение на изкуството, корицата доставя естетическа наслада и дърпа нишките на различни асоциации, заплитайки нашето, западно въображение с разказа на световноизвестния японски автор – класик и основоположник на новото криминале в родината си – Окамото Кидо. Художниците Ина Бъчварова и Владимир Венчарски са смесили самурайския образ на следователя Ханшичи с кимоно и с характерната прическа на шогуните - с вързана дълга коса, с до болка познатия профил на Шерлок Холмс и неговата вечно димяща лула. Портретът е на фона на изгряващото червено слънце – заимствано от знамето на далечна Япония, което е инспирирало цялата концепция за творците.
Снежнобялото лъскаво книжно тяло е истинско бижу, което те мами да го докоснеш и да го усетиш на допир.
А когато прелистиш първите страници, започва едно голямо пътешествие. То смесва историята на Япония от XIX и XX в. и описва една тотална политическа промяна на отваряне на страната към света, пропила творчеството на Кидо. Това е предговорът на Иън Макдоналд, преводача на английското издание на „Ханшичи“, което е основа за българското. С много голямо разбиране за епохата, историята, живота и характера на автора Макдоналд пресъздава пътя, по който се ражда точно там и тогава знаменитият герой, направил автора си световноизвестен.
Ханшичи с право е наричан японския Шерлок Холмс. Самият Кидо е чел историите на Артър Конан Дойл и е правил препратки към тях и в творчеството си, смятат критиците, дори го е надминал. Японецът пише своите разкази за високотиражно списание от 1917 до 1937 г. и успоредно с това ги издава в сборници. Те са преведени на десетки езици, но досега българският, а дори и руският не са сред тях. „Милениум“ поправя този пропуск и представя на българския почитател на екзотичните криминални загадки автора и неговия проницателен и завладяващ герой, спечелил сърцата на милиони.
Ханшичи напомня за Шерлок Холмс по това, че като него решава криминалните загадки по пътя на дедукцията. Историите си приличат и по това, че биват представени в диалог между главния герой и негов събеседник – в „Ханшичи” това е по-млад детектив – аналог на д-р Уотсън. Произведението обаче и коренно се различава от класиката за Холмс, защото във всеки ред от него е вплетена Япония – нейната история, дух, традиции, обичаи, вярвания, нейните колоритни хора и магическият свят от свръхестествени създания.
Все още няма коментари