Паля огъня български и боря алкохолния туризъм

Да запалим и съхраним огъня български. Това е каузата, която хореографът Христо Станков здраво е прегърнал. Той вярва, че именно чрез родното изкуство и фолклор можем да запазим българския дух, както и да изградим привлекателен и атрактивен образ на България пред света.

Христо Станков е роден на 11 септември 1960 г. в София.

Животът му минава изцяло под знака на българските танци

Първите си стъпки прави още на 6 г. в един от най-добрите детски ансамбли – „Росна китка”, където дълги години е солист. Завършва хореографското училище в София, а след това Благоевградския университет със специалност „Хореографска педагогика”. Танцува в известния ансамбъл „Тракия”. Тринайсет години Христо Станков преподава в Италианския лицей в Горна баня. А през 1991 г. основава Български арт и фолклорен център „Нестия”, към който са изградени множество школи за народни танци в цялата страна.

Осем години участва активно в концертите и изявите на популярния български народен певец Илия Луков. Заедно с него през 2005 г. организират „Най-дългото хоро на света”, с което кандидатстват за рекорд в Книгата на Гинес. Двамата правят също поредица концерти в чужбина под названието „България поздравява Европа с най-дългото хоро на света”. Запленени от магията на българския фолклор, мнозина чужденци се хващат редом до българите и стават част от голямото хоро.

- Кога и как се запалихте по народното изкуство?

- Танцувам от 6-годишен в ансамбъл „Росна китка”. Бях и солист 10 г., а след това и хореограф. Но пътя ми посочи моят баща, който беше един от най-добрите хореографи в Дупнишко. Затова и смятам, че семейството е от основно значение за това да се възпита любов към българското у едно дете.

- Това ли ви провокира преди 24 г. да създадете арт и фолклорен център “Нестия”?

- Започнахме да занимаваме децата с фолклор и се гордея, че бяхме едни от първите, които въведоха български народни танци в детските градини. В момента вече сме привлекли над 2000 деца от София и страната, които се занимават с български народни танци, и не само. Разширихме дейностите с школи по народно пеене, народни инструменти, театър. Опитваме се също да възстановим заниманието със занаяти. Започнахме с бродериите, защото това е най-близко до децата. Все още е много трудно, защото съвременните деца имат много разностранни интереси.

- Откъде ви хрумна това име “Нестия”?

- За да възродим интереса към българския фолклор, преди няколко години създадохме националната кампания „Да запалим и съхраним огъня български”. Защо казвам „огъня”? Огънят е душата, той е вътре в нас. Затова избрахме нашето име да бъде „Нестия”, което идва от старотракийската дума за огън. Нашата задача е да палим огъня в децата, в младежите, дори и в по-възрастните, да поддържаме обичта към най-българското, към българския фолклор.
Организирате множество фолклорни празници и фестивали.
Творческият ни календар е много пъстър и доста натоварен. Направихме го с ясната идея да осигурим сцена на младите да се реализират творчески. Конкурсите, които провеждаме, имат и образователен елемент – да си припомним нашите обичаи. Такъв е например конкурсът „Вино и любов”, по време на който правим връзка между нашия празник на виното Трифон Зарезан и празника на любовта - Св. Валентин, защото

любовта е тласък на всичко човешко

„Шарено коило” пък е среща конкурс на лазарските групи, който се провежда една седмица преди Великден. Чрез него припомняме на хората един от най-красивите момински ритуали и обичаи. Нито една мома не е могла да се омъжи, ако не е лазарувала. Преди Коледа организираме конкурса „Чемшир коледарка”, когато мерят сили помежду си различни коледарски групи от страната. Правим коледно и пролетно надиграване за най-малките до 12 години, които прохождат в танца. Организираме и конкурса „Хитър Петър”, който е на хумористична тематика. Българинът винаги е притежавал страхотно чувство за хумор. Всички тези конкурси напомнят на зрителя, че има неща, които никога не трябва да забравяме.

- Организирате и множество фолклорни фестивали с международно участие.

- Целта ни е да дадем възможност на децата и младите хора да се изявяват. Тези празници на изкуството се случват през цялата година на различни места из страната. Особено атрактивни са интерфорумите за изкуства „Черноморски перли”, които се провеждат в курортите Балчик, “Албена”, “Златни пясъци”, “Слънчев бряг”, “Свети Влас”. На сцената редом с българските състави се представят гости от Молдова, Латвия, Грузия, Русия, Беларус, Украйна, Унгария, Словакия, Италия, Македония, Сърбия, Хърватия и много други.

- Обявихте, че чрез фолклора ще борите алкохолния туризъм. Как един фолклорен фестивал може да стори това?

- В Слънчев бряг, където е най-разпространен този вид туризъм, нашите фестивали са като светъл лъч за целия комплекс. Чрез танца и песента те събират много хора, които се зареждат с позитивно настроение. Така за трите дни, в които сме в курорта, в нашите фестивали взимат участие между 500 и 1500 души, които загърбват обичайния алкохолен туризъм.

- Защо българският фолклор е посрещан с овации по света?

- Взети заедно, страните от цяла Европа нямат толкова разнообразен фолклор, колкото България. Толкова различни в костюм, в песни, в танци са отделните ни етнографски области, че сякаш са различни държави. Например

Пиринска област няма нищо общо с шопската нито в танците, нито в темперамента,

нито в темпото, нито в песните. Имаме преходни региони, които черпят и от едната, и от другата етнографска област, но пак са толкова различни. Това е хубавото, че нашият фолклор е изключително богат и много атрактивен.

Не е ли парадокс – фолклорът ни, толкова тачен в чужбина, като че ли е на заден план у нас?

- Според мен проблемът е, че в средствата за масова информация няма достатъчно български фолклор, българско изкуство. В последните 25 години се говори много малко за култура и макар в последните години да се пораздвижиха нещата, като цяло културата е на заден план. Няма държавна политика за това, камо ли за българския фолклор. Именно затова искаме да прокараме проектозакон за българския фолклор, който да въведе ясни правила, и по този начин да запазим българското.

- Защо е необходим такъв закон?

- Трябва да има закон за българския фолклор, който да включва правила за хората, които работят професионално с него. Това се налага, защото много често се стига до ситуации, в които хора пипат с „мръсни ръце” фолклора, а той трябва да се докосва само с „чисти ръце”, в противен случай се преиначава и се създава погрешна представа за него. Освен това държавата трябва да поеме отговорност за него, защото днес това е едно от малкото останали истински български неща.

Светослава ЧАНЕВА