Мумиите на диктаторите възкръсват!

Не било вярно, че пред смъртта всички са равни! Някои и там са по-равни от други. От времената на фараоните, през племенните вождове, князе, царе, крале и императори, до соц величия, богати бизнесмени и наркобарони – всички до един са искали да запазят почетното си място и в отвъдното. Затова се появява феноменът на балсамирането и изграждането на мавзолеи, в които биват полагани телата им – като олтар, пред който простосмъртните да се прекланят.

От новата книга „Мавзолеи, гробници и мумии. Отвъдният живот на диктаторите“ ще научите всички любопитни подробности в процеса по полагането на мумии в мавзолеи и изваждането им от там. А също – и всичко за живота на тираните, което е довело да завидното или злополучно положение да не бъдат погребани.

Томчето на издателство „Милениум“ може да намерите по книжарниците от началото на другата седмица. „Мавзолеите…“ е четвъртата книга от историческата поредица на журналиста Иван Първанов, вдъхновена от биографиите на известни личности, държавници и политици. Първите заглавия в нея, които се радват на голям читателски интерес, са „Кремъл – власт и смърт“, „Децата на диктаторите“ и „Любовниците на властта“.

Ленин, Хо Ши Мин и Георги Димитров са само едни от най-известните мумии по нашите ширини. Оказва се, че в социалистическия блок модата на балсамирането на държавни глави пълзи като зараза. Било е въпрос на чест мъртвият председател да стане опредметено „божество“. В Европа, Азия, Африка и Южна Америка и до днес се пазят много такива експонати. В подробен списък в края на книгата се вижда, че мавзолеи има и е имало навсякъде по света и във всички епохи. Съществуват пантеони на римски императори, японски шогуни, религиозни водачи, западноевропейски монарси, олигарси от подземния свят на Москва… И днес който си поиска и може да си плати и да остави костите си в мавзолей в частни гробници в САЩ.

В „Мавзолеите“ авторът ни повежда задъхано през безброй интересни истории на балсамирани личности, като се спира основно на почитани руски генерали и партийни вождове от цял свят. Животът на „героите“ му е различен, но още по-различна е  съдбата им след тяхната смърт – нещо, което не би могло да се каже за масата хора! Защото превръщайки се в историческа реликва, в култов предмет – те започват да съществуват наново, по друг начин. Съдбата им оттук нататък се определя от други хора – обикновено техните доскорошни верни партийни другари. Някои биват погребани след време, а други са сложени да отлежават дълбоко замразени в специални камери, в очакване отново да бъдат реабилитирани и понесени на вълните на народната любов, да полегнат отново в някой мраморен саркофаг.

С времето мумиите започват да зависят и от други неща – първо, от ветровете на историята, които пометоха, за съжаление на голяма част от българския народ, мавзолея на Димитров. И второ - от законите на биологията! Ако някой нещо сбърка – мумията постепенно се разпада. Поддръжката през годините излиза солено – стотици хиляди долари на година. Скъпо е и всичко останало. Стъклата на саркофазите в мавзолеите издържат на бомбардировка и на земетресение. Но, разбира се, каквото и да се случи с един покоен диктатор – има изход. В театъра на историята огромна роля играе реквизитът! И за много от известните личности в мавзолеите се предполага, че под костюмите им се крие не специално обработената тлен – а гумена кукла!
Монументални пантеони, светилища или просто ниши, в които има шепа пръст, мавзолеите възбуждат много смесени и крайни чувства.