Пчеларството е едно от най-древните занятия на човека. Първобитният човек е добивал мед от хралупи и пещери, в които са живеели пчели. Най-старите археологически доказателства за това са скалните рисунки, открити от преди 7000 г. пр.н.е. в Южен Анадол. Тези и други исторически открития дават основание да се предполага, че районът на Кавказките планини е мястото на произхода на медоносната пчела.
В Египет пчеларството е било познато преди 5000-6000 години. Телата на фараоните и на други знатни хора след смъртта им са поставяни в съд с мед. Фактът, че емблемата на някои династии фараони е била пчела, показва, че в Египет са уважавали медоносната пчела.
Пчеларството е било развито и в Месопотамия. Шумерите, населяващи тези земи преди 4000-5000 г. пр.н.е., а по-късно и арабите смятали меда за „божи дар" и го наричали еликсир. Медът според Авицена стабилизира психиката, подпомага храносмилането, възбужда апетита, ободрява, запазва младостта и възстановява паметта.
В Индия и Китай пчеларството е било познато от преди 3000-4000 години пр.н.е. Голям разцвет е получило в древна Гърция. Питагор (580 - 500 г. пр.н.е.) уверява, че е живял до дълбока старост, защото редовно употребявал мед. Хипократ (460 - 377 г. пр.н.е.) препоръчва меда като лекарство. Според Аристотел (384 - 328 г.пр.н.е.) всички пчелни продукти имат лечебни свойства. Той пръв препоръчва прополиса за лекуване на рани. С по-слаби или с по-интензивни темпове пчеларството се е разпространило по цялата територия на Азия, Европа и отчасти Африка. По-късно, след като са станали възможни връзките по море и по суша, медоносната пчела е била пренесена в Северна Америка (през 1630 г.), в Австралия (към 1830) г. и в Южна Америка (през 1845 г.).
Все още няма коментари