Изтече мандатът на Ксавие Лапер дьо Кабан. Посланикът на Република Франция, който три години наставляваше българските магистрати, политици и държавници, напусна страната. На прощаване, като отривист емисар на евроатлантизма, той произнесе реч в Атлантическия клуб. И последната му изява отново беше предизвикателна и с размахване на пръст. Поне така го видяха медиите, които са встрани от широките му приказки, оказва се и пръст, когато е в мн.ч.
Но едва ли мосю Кабан има упорството на глиган само защото е български зет и заедно със съпругата си Мария имат три деца - Асен, Борис и Валентин. Най-вероятно става дума за национални приоритети, политика и пари. Много пари, разбира се.
„Външният му вид винаги е бил шикарно елегантен. Жестовете и маниерите му очевидно са отработени в Института по политически науки. Затова още при първите му публични появи се долови една по френски салонна надменност, елитарно съзнание за превъзходство, което хвърленият в Париж пъп придава на носителя си още с появата му на грешния свят. И като принадим към тази даденост исторически обусловеното самочувствие на нациите колонизатори, ето го окомплектован дипломата наставник, наел се да култивира дивашкия Югоизток на Европа“, пише пресата даже от любимите му жълти павета.
Впрочем, ако съдим по фамилията на парижанина, в която частицата „дьо“ би следвало да бележи благородническо потекло, в нашия случай тя подсказва, че дедите на посланик Дьо Кабан произхождат от колибите (de cabanes). Може би именно колибарското ДНК обуславяше безцеремонността на мосю Ксавие Лапер, метафориката в областта на овощното дело („гнилите ябълки“), както и навика му „да си пъха гагата, където му падне“ по израза на тукашния балкански колибар.
Що се отнася до „гнилите ябълки“, думите му се превърнаха в нарицателни за корупцията в съдебната система и се понесоха от уста на уста. Сравнението се роди при негов изблик на възмущение от опита да се предизвика по съдебен път фалит на френската фирма „Белведере“. В крайна сметка – дали поради височайшата му намеса или по други причини, фалитът беше осуетен, дъщерните дружества – върнати на „Белведере“, замесената съдийка Ченалова – уволнена. Справедливостта възтържествува, възмездието се състоя, но амбициите на посланика се разпростираха далеч извън обсега на конкретния случай, в който се погазват правата и интересите на френски граждани.
Той се заяви като съмишленик и колаборатор на т.нар. протестъри. Започна да дава напътствия как да се реформира съдебната система, макар сам той да няма компетенции в юриспруденцията. Демонстрираше симпатиите си и подкрепяше публично определени министри и политици, прононсирани неолиберали. А президентът Плевнелиев беше пръв негов фаворит, когото обсипваше със суперлативи. Даже при награждаването му на изпроводяк с орден „Стара планина“ го обяви за „единствения президент на България от много години насам, който бил твърд привърженик на ЕС“. Дипломатът Дьо Кабан извадил голям късмет през трите години на мандата си „българският президент да е убеден европеец“. И накрая му поднесе дворцов реверанс: „Вие ни показахте как български ръководител може да има волята да се противопостави на олигарсите“.
Собствено, президентът на никаква олигархия не се е противопоставял, а предимно на руския си колега Владимир Путин. Явно ястребските му изцепки също са допаднали на посланика, щото в колекцията от „дипломатическите“ му бисери фигурира и коментарът, пуснат в „Туитър” след Брекзита: „И сега, победителят е… Владимир Владимирович! Благодарение на гласувалите за излизане на Великобритания!“. В мрежата го засипаха с подигравки, но това не го възпря да бие русофобския тъпан и в прощалното си слово. Също издържано в нетактично-дидактичен дух, то съдържа напътствия към българите за взаимоотношенията им с Русия. Те ще останат в аналите на дипломацията като „Заветите на Дьо Кабан“:
„Отношенията ви с Русия не трябва да се определят от историята – още по-малко от подменена и осакатена история – а от вашите интереси и ценности, в които вярвате. Днес няма място за признание по отношение на Русия, на която не дължите нито вашата свобода през 1878 г., нито вашето потисничество през 1944 г.“
И това вмешателство не остана без резонанс, но предимно сред електронната аудитория. Официалните власти великодушно го подминаха. Нали си отива, какво да го наддумват. То и няма смисъл. В паметната си реч и по този повод размаха пръст: „Ще кажа за последен път на всички тези, които мислеха, че казаното от мен не е дипломатично – че бидейки дипломат от 27 години, знам много добре кое е дипломатично и кое не е…“.
Е, сега ще прилага познанията си в Уагадугу, столицата на Буркина Фасо, бивша френска колония в Западна Африка. Там населението е навикнало на дипломация ала Кабан, сърбало й е попарата. А в Сахара дали ще се намерят местни протестъри и капиталци да приветстват появата на посланика, пита политически коментатор.
И докато пита това, лъсва гнусничката история с едни 500 000 евро, които мосюто бил забърсал по някакъв начин след гостуването на българското панагюрско злато в Лувъра. Ама дали е така, кой да ти каже?
„Изявлението на посланика на Република Франция г-н Ксавие Лапер дьо Кабан по проблемите на правното образование у нас са обида за суверенна България и българския народ. Коментарите му са манипулативни, будят недоумение и съжаление и могат да компрометират традиционно добрите отношения между двата народа. Става въпрос и за опит за намеса във въпроси, които са извън компетентността на г-н Кабан, който сам признава, че не е юрист. И макар и да не е юрист, вярвам, че ще ме разбере. Разбирането за правото просто като инструмент и подчиняването му на политически цели често е захранвало най-мракобесни идеологии“, коментира бившият лидер на БСП Михаил Миков.
Даже главният прокурор Сотир Цацаров не възприема асоциирането на българските магистрати с кошница ябълки, нито асоциирането на конкретен прокурор или следовател с този плод.
Иначе на мосюто не може да му се отрече, че след като е бил на дипломатически мисии в Кипър, Джибути и Бразилия, добре се справя с езика ни. Усвоил е и други негови функции, характерни за балканската ни битност.
Кабан и съпругата му Мария
Президентът Плевнелиев остава един от най-искрените приятели на допломата от Париж
Все още няма коментари