За какво да благодарим на COVID-19. Коронавирусът ни показа, че истински важните хора са учените, лекарите, медицинските сестри  

За негативните последици от коронавирусната епидемия вече се написа всичко, което можеше да бъде написано. Затова предлагам сега да се съсредоточим и върху положителните моменти. А такива безспорно има. Както в личен, така и в глобалнополитически аспект.

Да започнем с личното, тоест с това, което ни е най-близко. Първо, много от нас могат да си работят от вкъщи. Което е прекрасно. Не е нужно да се мъкнеш всеки ден до офиса. Спестено ти е слушането на малоумните разговори на колегите. Въпросните разговори обикновено се свеждат до това коя кифла от какво намаление в мола се е възползвала или в сравняване на това чии деца са по-гениални. Няма по-голямо щастие от това да не си принуден да слушаш подобни тъпотии и да се правиш, че са ти интересни. Второ, не е нужно да ходиш по всевъзможни светски събития, партита, купони, откривания, закривания и други подобни . Защото вече такива няма. За щастие! 99% от тези „ивенти“ са панаир на суетата и глупостта. Обаче „доброто социално поведение“ те задължава да присъстваш. Поне на някои от тях. Е, вече си освободен от тази тегоба. Трето, не се налага да се виждаш с разни досадници. Досега си го правил, защото „така се прави“ и за да не те помислят за интроверт. Е, вече не е нужно да си губиш времето, срещайки се с хора, които са ти дълбоко безразлични. Ето така коронавирусът ни освобождава от социалното лицемерие. За което няма как да не сме му благодарни.

Коронавирусът ни отървава и от още една досада, само че виртуална. Вече няма да ни се налага да гледаме безбройните селфита, които фейсбук приятелите ни са си направили при Айфеловата кула, Пиаца д'Еспаня, Фонтана ди Треви, Синята джамия и други повече или по-малко познати места. Много е хубаво да се пътува, но в последните години ми се струва, че хората обикалят света не за да се запознаят с различни култури, не за да преживеят нещо извънредно, а само и единствено, за да се самофотографират. След което да пльоснат нескопосните си фотографии в инстаграм. Когато това се превръща в основна цел на пътешествията, наистина е по-добре да ги няма. Пред компютъра вкъщи ще научиш много повече за някоя държава, отколкото, ако отидеш на място и се селфираш до припадък. А и по принцип е хубаво по-често да си оставаш вкъщи, да си говориш с децата и любимите хора, да четеш хубави книги и да гледаш интересни филми. Несравнимо по-стойностно е това, отколкото да участваш в „социалния живот“ на родината. Ковид-19 те освобождава от този ангажимент. И изобщо тази епидемия показа от колко много неща няма нужда.

Да вземем например т. нар. „гражданско общество“. Какво представлява туй чудо? В българските условия това са хрантутниците на „Америка за България“ и на други чужбински неправителствени, уж, структури. Основното занимание на тези хорица е да се правят на „независими анализатори“ по всички телевизори и да организират „кръгли маси“, конференции, работни закуски, обеди и вечери. По време на тези събития ни убеждават колко жизнено необходимо е България да подписва малоумни документи от сорта на Истанбулската конвенция, да спазваме правата на третия, четвъртия или четиридесет и четвъртия пол, да гледаме с огромно снизхождение на историята и традициите си и възторжено да слюноотделяме при споменаването на глобализацията, ЕС, НАТО, Брюксел и Вашингтон. Българските „граждански активисти“ получават сериозни грантове , за да възпяват „силата на индивида“ и да ругаят „лошата държава“. Само че, когато избухна епидемията, „лидерите на гражданското общество“ забравиха за „индивидуалното начало“ и се сгушиха в скута на „лошата държава“, надявайки се тъкмо тя да им съхрани живота.

Ковид-19 показа пълната несъстоятелност на тези хора. Както в България, така и по целия свят. Някой сеща ли се днес за Грета Тунберг и нейните „походи за спасяване на климата“? Не, разбира се, и с пълно право. Защото, когато имаш истински проблем, напълно основателно игнорираш смехотворните каузи. Да, негативните процеси, породени от климатичните промени, са факт. Само че те няма да бъдат преодолени от инфантили, които ги мързи да учат. Достоен отговор на епидемиите и на другите глобални проблеми ще дадат не мързеливи тийнейджъри, а хора, които цял живот са учили и чели. Които са написали дисертации. Които с изводите, до които са достигнали, и с действията си са помогнали на цели народи да се измъкнат от мизерията и да живеят по-добре. А „граждансктие активисти“, без значение дали са на 16 или на 76 години, са просто едни плямпащи глупости всезнайковци, от които няма никаква полза. И колкото повече се разраства короновирусната епидемия, толкова по-явна става тяхната несъстоятелност.

Ковид-19 ни показа една азбучна истина, която обаче бяхме забравили. И тя е, че истински важните хора във всяко общество не са нито „лидерите на общественото мнение“, нито най-популярните персонажи във фейсбук. Истински важните хора са учените, лекарите, медицинските сестри. Както и тези, които пазят обществения ред, които не позволяват обществото да се превърне в неориентирано стадо от паникьосани животни. А „инфлуенсърите“ са просто едни разлигавени индивиди, които компенсират въпиющата си неграмотност със „социална активност“.

Изобщо можем да кажем, че епидемията изчиства лустрото, премахва излишното и изтрива цялото лицемерие. Както в личния живот, така и в плана на глобалната политика. Нали не си мислите, че заради коронавируса изведнъж всички държави ще станат добри и изпълнени с алтруизъм, че смирени от бедствието, ще забравят желанието да господстват над всички останали? Това никога няма да стане. Конфликтите и противопоставянията ще останат. Ето само един пример. Миналата седмица Съединените щати обвиниха така омразния им президент на Венецуела Николас Мадуро в спонсор на тероризма и обещаха награда от 15 милиона долара за „главата му“. Забележете, това се случи точно по времето, когато САЩ оглавиха печалната класация по най-голям брой заразени с коронавирусната инфекция. И точно по времето, когато 3,3 милиона американци загубиха работните си места. Но дори и тези стряскащи факти не накараха управляващите във Вашингтон да се съсредоточат върху вътрешните си проблеми. Не им помогнаха да забравят обсесията си по отстраняването на всеки държавен ръководител, който се осмели да действа в разрез с американските интереси. Така че заради коронавируса няма да настъпят „всеобщи мир и любов“. САЩ ще продължат с наказателните си операции в чужбина, само че вече няма да си губят времето да ги наричат „хуманитарни акции“ или „действия за защита на човешките права“. Просто лаконично ще обявяват, че са им нужни суровините на въпросната държава, и няма да има повече обяснения. Ще има обаче яснота. Което е хубаво. И за което отново трябва да благодарим на Ковид-19.