Те ни напуснаха през 2016-а  

СОНЯ ПЕТРОВА
Отминалата 2016 година се оказа зловеща. Тя ни открадна завинаги десетки знакови имена, с които всеки от нас осмисля живота си. Хора, стълбове в политиката, културата и спорта. Ретроспекцията е страшна. Чак не е за вярване колко много сме осиротели.

Сбогувахме се с Гиньо Ганев, Димитър Цонев, Трифон Иванов, легендарната режисьорка Юлия Огнянова... Някои си отидоха внезапно и рано, други се бориха упорито със страданието. Паметта обаче остава...

През януари се простихме с екстрасенса Кубрат Томов. Той си отиде обиден и непризнат, защото научните среди в България така и не приеха авангардната му теория за преодоляване на гравитацията. Проф. д-р Емил Таков беше светило в ортопедията, но животът се счупи и за него.

Злощастната съдба не подмина и политиците. Президентът Георги Първанов се прости с майка си Марийка, а Волен Сидеров загуби двама свои близки - брат си доц. д-р Пламен Сидеров и тъща си Спасия. Бившият депутат от „Атака“ Павел Чернев си отиде внезапно едва на 46 г. Синият Йордан Соколов угасна от скоротечен рак на 83 г. Видният адвокат се славеше като последния аристократ в българската политика.

Внезапна бе смъртта на шефа на Агенция “Митници” Ваньо Танов - бивш директор на Националната служба „Борба с организираната престъпност” в МВР и лице от аферата „Мишо Бирата“.
До 90 години доживя известният политик и държавник от времето на социализма Григор Стоичков. Той почина на 26 юли, смазан от ефективната присъда заради събитията, последвали ядрената катастрофа в Чернобил. Беше дългогодишен кандидат-член на Политбюро, зам. министър-председател и министър на три министерства. Някои пък свързаха смъртта му с гей наклонностите на внучката му. На поклонението неговата снаха, известната естрадна певица Йорданка Христова, каза: „Татко, съжалявам, че не мога да овладея емоциите си и да говоря така... значимо и важно на такива събития“.

На 95 г. напусна този свят Найда Манчева, един от живите символи на социалистическото време. Тъкачка многомашинничка, която успява да работи едновременно на 40 стана. Манчева е първата жена, удостоена два пъти със званието „Герой на социалистическия труд” - през 1964 г. и 1974 г. Освен признание във вид на ордени и медали Найда Манчева е и народен представител в три парламента. До края на живота си живя с 500 лева пенсия.

97-годишният о.з. ген. полк. Кирил Косев пък беше една от последните легенди на комунистическия строй. Може би по-известна от него заради близките си до интимност отношения с Тато беше само Дража Вълчева. Тя си отиде на 85 години. Беше смятана от мнозина червени активисти за грандамата на БКП. Всъщност беше скромно селско момиче от Горна махала, Карловско, издигнала се до министър на просветата по времето на Тодор Живков.
 
През февруари почина Петър Манолов - поет и дисидент, когото помним с една продължителна и ефективна гладна стачка, респектирала и лявото, и дясното. Народната певица Любка Рондова ни напусна на 79 години. Повече от 40 години тя работи за съхраняването на традициите и изпя незабравими песни за българите от Егейска Македония.

Църквата също бе осветена от траурни свещи. Симеон, бивш Западно- и Средноевропейски митрополит, умира на 16 април 2016 г. в град Финикс, щата Аризона, САЩ, на 89-годишна възраст. Загубихме и Врачанския митрополит Калиник, който стана лице на разкола в БПЦ, но бе помилван и върнат в ортодоксалното лоно на вярата.

От медиите и от нас си тръгнаха още Петко Бочаров и Митко Цонев. Бочаров ни завеща фразата си „Да, ама не”. Доайенът на българската журналистика почина на 2 март, 12 дни след като навърши 97 години. Той беше най-възрастният журналист в света, който до последния си ден даваше интервюта и правеше анализи на български и световни събития.

Инсулт покоси без време тв водещия Димитър Цонев дни преди рождения му ден. Той почина, преди да навърши 57 години. Димитър Цонев, който е син на популярния актьор Коста Цонев и известната тв водеща Анахид Тачева, беше юрист по образование, но журналист по призвание, когото зрителите харесваха и на когото вярваха.

Нелепа смърт застигна в разгара на силите му големия джаз пианист Васил Пармаков, на 55 г. Той имаше привилегията да свири по цял свят. Един след друг си отидоха поетът Евтим Евтимов, възпял горчивото вино, и съпругата му - писателката Романьола Мирославова. Хората, които познаваха отблизо Евтим Евтимов, твърдят, че той не можел да твори и дори да живее, ако до него няма жена, в която е силно влюбен. Големият поет на 28 октомври щеше да навърши 83 г. Остави над 40 книги с поезия, проза и публицистика. С композитора Тончо Русев сътвориха повече от 100 песни, повечето от които са се превърнали в хитове.

През юли си отидоха Ани Бакалова - актриса, Киряк Цонев - арабист, дипломат, Тони Ампова - певица, Маргарита Пуева - художничка. Юлия Огнянова – режисьор авангардист, угаснаха през септември. Велко Вълканов - почетен председател на Българския антифашистки, не са сред нас от ноември, но няма как да забравим романтичната му любов с кюрдска партизанка.

В последните дни на годината склопиха очи Гиньо Ганев (88) - Човекът парламент и пръв омбудсман, и Кръстьо Петков (74) - бивш председател на КНСБ. И двамата бяха сред стожерите на демократичните промени в страната след 1989 г. - незабравими оратори и анализатори на обществения и икономически живот.

„Боже, пази смеха” ни завеща актьорът Никола Анастасов. Любимецът на няколко поколения българи почина тихо в съня си на 84 години. Първата му голяма роля е в Сатирата през 1961 г. в комедията „Когато розите танцуват” на Валери Петров, режисирана от Гриша Островски. Много от нас ще си го спомнят от хумористичните скечове, в които беше истински цар. Той възроди духа на шопския хумор. „То няма актьор, който да не обича театъра, но Кольовото беше обсебване“, казва за него Татяна Лолова.

Легендарното лице на БНТ Никола Филипов си отиде на 86 години. Той е първият телевизионен говорител в България, когото много хора помнят като Чичко Филипов - име, което му дава актрисата Слава Рачева. 32 години от живота му минават на малкия екран, където чете новините. Той е и говорителят, който съобщава за събитията от 10 ноември 1989 година и оставката на Тодор Живков.

„Татко си отиде внезапно. В шок сме. Толкова бързо ни напусна”, каза Яна - дъщерята на големия актьор Илия Добрев, часове след кончината му. Един от най-достоверните изпълнители на ролята на Васил Левски угасна на датата от годишнината на обесването на Апостола на 74 години. Професорът от ВИТИЗ десетилетия по-късно признаваше, че дори не е осъзнавал докрай риска да приеме ролята на националния идол.

„Колкото повече скърбите, толкова ми е по-тежко да си тръгна от този свят...”, бяха последните думи на Никола Корабов, режисьорът на класиката „Тютюн”, който наложи Невена Коканова в българското кино. Другите му по-известни филми са „Иван Кондарев”, „Свобода или смърт”, „Орисия”.

Голямата актриса на малките роли Надя Тодорова се молеше да си отиде с ума си. Господ я чу... „Нямате представа колко ми липсва България”, възкликна Тодорова, но вместо към родния Асеновград тя замина да играе в Небесния театър. Уникалната актриса почина на 90 години в болница в Прага след дълго боледуване. Най-често я снима Иван Андонов. След „Самодивско хоро” играе в „Покрив”, „Светъл пример”, „Дами канят”, „Бяла магия”, „Опасен чар”, „Мечтател”, „Вчера”, „Адио, Рио”.

Бисер Киров почива до дъщеря си в с. Чокманово. Обичаният български певец, музикант и композитор бе покосен на 74 години от масиран мозъчен инсулт в Берлин. Разпратил прощални писма на приятели, разказват някои от тях. Близките му обаче не успели да се простят с него, защото никой не очаквал животът му да завърши внезапно с инсулт. След смъртта на дъщеря си Венциноса, която почина от рак, покрусеният Бисер Киров също се разболя.

Хиляди се сбогуваха с железния Трифон Иванов. Никой не криеше сълзите си за него, даже Камата Стоичков. Туньо остава най-добрият централен защитник в историята на българския футбол. Избран е в идеалния отбор на България за всички времена. Част е от златното поколение на българския национален отбор, което се класира на 4-то място на световното първенство през 1994 г. в САЩ. Почина само на 50 години.

Има, разбира се, и много други, пред които се покланяме и без които осиротяхме.