Танцуващият със саби Борисов и „пътникът” Радев  

Без съмнение, в последните дни преди европредседателството нашата външна политика се раздвижи. Посещението на г-н Борисов в Саудитска Арабия и визитата на г-н Радев във Франция показаха, че България има своето място на международната арена.
Друг, разбира се, е въпросът какво двамата постигнаха с тези си деяния.

Ако някой седне да ме убеждава, че в Рияд г-н Борисов е отишъл само за да изиграе танца със саби и да получи мъгляви обещания за саудитски инвестиции в два-три „петзвездни хотела” у нас, моля го да се спре веднага.

Известно е, че Саудитска Арабия е най-верният и най-предан съюзник на САЩ в Близкия изток. И един от най-крупните купувачи в света на американско оръжие. Само при последното посещение на Доналд Тръмп беше сключена сделка за 110 милиарда долара.
Известно е също така, че тази държава е един от най-крупните инвеститори в американската икономика – пряко или чрез подставени фирми. Ако през 80-те години парите на саудитите в САЩ бяха някъде около „скромните” 70 милиарда долара, днес вече те са се увеличили поне десетократно, ако не и повече.

Известно е, от трета страна, че Саудитска Арабия подпомага активно и външнополитическата стратегия на американците. Пак през 80-те години тя умишлено свали цената на петрола, за да „задуши” печалбите от износ на тогавашния СССР. И успя.

Известно е обаче и четвъртото – че саудитите активно подпомагат ИДИЛ (или каквото е останало от него). Но тъй като идилците използват предимно оръжия от съветски образец, значи някой трябва да им ги доставя.

Механизмът е прост – на продавача се праща т.нар. „сертификат за краен потребител”, а после - къде отива „продукцията”, знае само един Господ (или Аллах). Важното е далаверата да върви.

Е, досещате ли се сега защо г-н Борисов игра танца със саби? Не е само заради петзвездните хотели. Ама ние, тъпите българи (дебили, дето не стават и за чеп за зеле), няма да го вденем...

Както май няма да вденем и какво се случи с полета на г-н Радев с френския „Рафал”.

Г-н Радев е пилот. И го гледах на майсторския му пилотаж на МиГ-29 през 2014 г. Ми който си го може, може си го.
Знам, че в САЩ е пилотирал и Ф-16. И че получил доста добри оценки за уменията си.

Сега Макрон хитро го качи и на „Рафал”. Няма да коментирам дали г-н Радев го е „карал”, или само се е „возел”. По-важното е, че дори и само като „пътник” се е запознал с възможностите му.

Въобще френският президент се оказа и един добър търговец. При посещението си у нас през лятото той успя да ни пробута и няколко корвета. При това наистина хитро – те ще се строят от българска фирма, което само по себе си е много привлекателно.

Само че, както ми обясни един стар морски вълк, ние ще правим само „коритото им”. А когато стигнем и до въоръжението им, ще потропаме на френските порти.

Старият морски вълк обаче не можа да ми отговори на въпроса „а за какво са ни”. Турция и Румъния са ни съюзници по линия на НАТО, Грузия се води приятелска държава. Значи остава само Русия.

Е, от нея ли ще се браним, или нея ще нападаме? Засега май тя не показва някакви враждебни намерения към нас...
Аз същия въпрос („а за какво са ни”) бих задал и за самолетите. Да оставим настрани факта, че предчувствам какво ще се случи.
„Грипенът”, макар и утвърден от специална комисия, май вече отпадна. Г-н Радев каза, че „Рафалът” е много добър, но и много скъп като цена и после като поддръжка.

Досещате ли се накъде върви работата? Ами към американските Ф-16, от които над 1000 бройки залежават в „авиогробището” в щата Аризона. Те са от втора до пета ръка, ама американците трябва да си ги пробутат на някои по-изостанали балами.
Предполагам, че г-н Цветанов се е прибрал от Вашингтон със съответните указания в тази посока. Та да са ни честити и „новите” стари самолети.

Ама то май друго и не заслужаваме. Свикнахме да носим дрехи втора употреба, да караме коли втора употреба, да захранваме децата си със западни храни второ качество, че за едни американски самолети „втора ръка” ли да вземем да се притесняваме?