Студената война Радев - Нинова

Изглежда, че розовото в периода на отношенията между държавния глава и лидерката на БСП силно избледня. Нещо повече, май вече започва да полъхва хлад, досущ като преди началото на студена война.

Този път „залпът на Аврора“ дойде откъм президента, с призива му БСП да се върне в парламента. И другарката Нинова люто се обиди, че г-н Радев ѝ рути стратегията.
А стратегията ѝ, най-меко казано, е тъпа. Във всички демократични парламенти има мнозинство и малцинство. Първото налага волята си, а второто с всички сили крещи колко това е вредно за държавата.

Но накрая става това, което е решило първото. А за второто остава утехата, че са го чули онези, които са гласували за него. И които евентуално пак биха го подкрепили.
Впрочем и в една от най-старите модерни демокрации – английската, след изборите най-голямата от загубилите в тях партия получава правото да се нарича „официална опозиция на нейно величество“. Лидерът ѝ съставя и т.нар. „правителство в сянка“, което разполага с цялата информация, с която борави и кабинетът на мнозинството.

Да, ама както с тъга констатира един син депутат във Великото Народно събрание, това било, защото в Англия си нямали БСП. А ние тук си имаме. И благодарение на нея сме напът да останем не без парламент, а без парламентаризъм...

Вярно е, че когато опозицията отсъства от заседанията на Народното събрание, работата върви много по-спорно. Впрочем това са го осъзнали още Ленин, Сталин, Хитлер и Мусолини. А у нас в по-ново време – Георги Димитров и Тодор Живков.

Но всичко това е било при недемокрацията. А нали сега уж вече сме демокрация?

Ами в една демократична държава мястото на демократичната опозиция е в демократичния парламент. А не да хайманува из страната или пък да се шляе из кръчмите около него.

Не ти харесва законът за вероизповеданията? И на мен не ми харесва, че на мюфтийството опрощават милиони, а на някакви мили баби ще наложат глоби за хорото им. Но качи се на парламентарната трибуна и се обоснови от нея, а не лицемерно да плачеш от „Позитано“.

Подкрепяш горещо ветото на президента за Изборния кодекс? Ами не се видя, щом като то падна с пълно единодушие.

За пореден път обаче се  видяха празните банки на БСП в пленарната зала. И ако това продължи, българинът току-виж свикнал с мисълта, че парламентът може и без Нинова и компания. И да изрази тази си мисъл и на изборите.

Та от тази гледна точка ми се струва, че с призива си социалистите да се върнат в Народното събрание държавният глава по-скоро им подава спасителен пояс, отколкото да демонстрира несъгласие с политическата им тактика. Демек намеква им - „излязохте посрани, върнете се аслани“.

Уви, май не така го разбра другарката Нинова. И се фръцна по възможно най-обидния за българите начин, като не уважи държавния прием за 3 март. Все едно, че г-н Радев я е бил поканил на някаква махленска вечеринка, а не да почете с присъствието си националния празник на Републиката.

Не така видяха жеста на президента и разни пишман социолози и политолози. И тутакси плъзнаха спекулациите – той щял да сече главата на Нинова като лидер на БСП. Или поне, ако я пожали, ще прави нова партия. Да бе, да.

Генерал Радев е бивш летец-изтребител. Сиреч от категорията „луди в небето, ама нормални на земята“.

Има още почти три години като държавен глава. Работата му е блян за всеки българин – лека, доходна и безотговорна. Возят го безплатно, охраняват го безплатно, хранят го безплатно, жилището си плаща не той, а пак държавата. Ми направо мечта!

Премиерът почти му иззе и конституционната му функция да представлява България в международните отношения. Като главнокомандващ не може да обяви и една война без разрешение от Народното събрание. Въобще – пей, сърце!

Та що му трябва на баир лозе? Както е хукнала, Нинова и самостоятелно ще срути БСП (даже започвам да подозирам, че тя е изпратена там от Костов като „троянски кон“).

Нова лява партия? Идеята умря по ред причини.

Първо, ако някой още не е забелязал, лявото в Европа просто се спомина. Или по-скоро и то беше купено от либералните соросоиди. И от достоен представител на трудещите се, каквото беше до Втората световна война, постепенно, особено със създаването на Европейския съюз, се превърна в бюрократична закопчалка към установения капиталистически ред.

Второ, ако пак някой още не е забелязал, досега двама президенти се опитаха да продължат политическата си дейност чрез свои партийни формирования. Но и Партия либерали на д-р Желев, и АБВ на Първанов просто се спихнаха. Е, едната по-бързо, другата още крета, ама нито една от тях няма светло политическо бъдеще.

Трето, нова партия се прави с нови хора. Аз поне засега такива не виждам. ГЕРБ и ДПС се превърнаха в типични клиентелистки партии. А най-много милионери на глава от населението има в БСП.

Значи няма вече гласуване по убеждения, а само по интереси. И интересите са стриктно разпределени. И много трудно някой би успял да се промуши в това разпределение.

Виж, когато другарката Нинова се провали последователно на европейските, местните и парламентарните избори (в което изобщо не се съмнявам), тогава в лявото политическо пространство може да се отвори и ниша за някаква нова формация.

Дотогава обаче и аз бих отправил към президента онзи съвет, който агент Николай прогласи към премиера – стой си в Бояна и си почивай. И остави БСП и Нинова да свършат останалото...