Снимката на едно малко сирийче Айлян, изхвърлено от вълните на морския бряг край Турция тези дни, стана най-коментираната тема в цяла Европа. “Снимката, която ни разплака”, “Никой не може да остане равнодушен”, в този стил бяха заглавията в цялата европейска преса, а погребението на детето стана медийно събитие номер едно, сякаш вниманието на журналистите може да го върне от оня свят и да поправи стореното зло. Смъртта на малкото момче се превърна в ужасяваща метафора за геополитическия хаос, в който потънаха Близкият изток с непрестанните граждански войни и Европа с бежанската вълна, придобила невероятен размер.
Медийният образ обаче много рядко има нещо общо с истината, а вплитането му в опит за налагане на някаква безумна гледна точка си е жив опит за гавра с едно малко дете. Айлян всъщност е кюрдче от град Кобани в Сирия, град, който “Ислямска държава” атакува в продължение на няколко месеца. Кюрдите там бяха оставени сами да се бранят срещу джихадистите, забравени от целия свят, но въпреки това оцеляха и успяха да спрат терористите. Ситуацията след това има още по-ироничен оттенък. Както правилно припомни Валери Найденов: “Други кюрди се опитаха да им се притекат на помощ, но Ердоган не ги пусна през турската територия и остави Кобани да умира. Неотдавна Ердоган заяви, че ще се включи във войната с ИДИЛ и започна да бомбардира същите тези кюрди”. Тоест малкият Айлян и неговото семейство са бягали към Запада, но разрухата на техния град и унищожаването на техния свят не се дължи на Асад, а е на обърканата политика и съюзници на същия този Запад.
Малкият Айлян не бива да служи за леенето на лицемерни сълзи, а смъртта му трябва да послужи за истински отговори, а не за създаването на поредната вълшебна приказка за консуматорски идиоти.
Време обаче е да видим къде е мястото на България в този хаос. Бежанците може и да подминават страната ни за ужас на знайни и незнайни НПО активисти, но рано или късно този проблем ще стигне до България със силата на взрив. Нашата страна така и не успя да си научи урока от 2013-2014 г., когато нахлулите у нас бежанци поставиха под сериозен въпрос възможностите на страната за реакция на такава криза.
Имитацията на действие
- да пратиш двата хеликоптера на Гранична полиция да контролират границата с Македония, може да сработи в някоя алтернативна реалност, но изобщо не представлява реална защита от този проблем. Но и при нас папагалите на световното статукво се опитват да ни занимават с последствията от проблема, но не и със самия проблем. Не е най-важно дали българите са готови да посрещат бежанци. Съвсем естествено е бедни и страдащи хора да не са най-гостоприемните домакини на земята, но днес страната ни плаща своята цена за послушанието. Толкова години безгръбначие ни доведе дотам, че страната ни не е в състояние да формулира реален национален интерес. Държавата ни бе превърната в марионетка на американските интереси, стана послушен йес-мен на Брюксел и това е драмата на мислещите българи. Те нямат усещане, че има начин политическите елити да се справят с радикален проблем, ако им се наложи. Американската марионетка Плевнелиев ли ще е човекът, който може да се опълчи в името на националния интерес? Или пък някой от министрите - евроатлантици, които разпознават единствено Русия като проблем и нищо друго.
България самичка изпита жилото на това как политическите грешки докарват злото на входа на държавата ти. В началото на 2012 г. Николай Младенов докара т.нар. сирийска опозиция на среща в България и се тупаше в гърдите, че страната ни ставала фактор във вземането на решения. Само няколко месеца по-късно обаче атентатът в Сарафово напомни, че всяко действие има противодействие. Не сме чули до днес Младенов да се е разкаял за това. Както няма да чуем покаяние, ако и тази страшна вълна от отчаяни хора удари и нашия бряг. Днес виждаме из медиите да шестват хора, които призовават да бъдем толерантни към бежанците и съскат грозно и злобно, ако хората изказват опасения. Да, толерантност е необходима, но всички, които не искат да обясняват, а да командват своя собствен народ, трябва да си прегледат главите. Хората имат право да питат. Хората имат право и да се възмущават защо едва преди две години отново България се сети да вдига стена по своята граница, когато вече беше твърде късно.
Всички медии днес са втренчени в прииждащите към Европа хора. Големият въпрос е как се стигна дотук? Какво причини вълната? И отговорите са повече от един. От 2003 година насам, когато САЩ нахлуха в Ирак под абсолютно измислен и лъжлив претекст, целият Близък изток прилича на барутен погреб, който всеки момент ще избухне. Окупацията на Ирак разби всяка държавност в тази страна, доведе до огромна терористична вълна и събуди с нова ярост ислямистките страсти. Абсолютно некадърната и сляпа политика на САЩ в този район доведе до възхода на новия суперхит на тероризма “Ислямска държава”, която имаше възможност да получи своето бойно кръщене не само в Ирак, но и в Сирия, отворената кървяща рана на арабския свят. От 4 години насам гражданската война в Сирия тече с пълна ярост, но Европа чак сега се сети, че това е проблем. Най-накрая и европейските лидери загряха, че всяко политическо действие в полза на обезумяването на света се заплаща. Когато през 2011 г. Франция и Великобритания с петролни пламъчета в очите пращаха самолети, за да бомбардират Либия, те едва ли са подозирали, че това ще сложи край не само на Кадафи, но и на цялата страна, и че Северна Африка ще стане другият резервоар на емигранти, които колективно бягат от конфликтната зона. Днес Европа
изпива до дъно горчивата чаша
на всичките си грешки, включително и най-голямата, че безрезервно подкрепяше политиката на САЩ в Близкия изток. Защото първо на гърба на ЕС се стовари отплатата в лицето на бежанци, които искат на всяка цена да попаднат в Германия или Австрия.
И задаването на въпроси беше неизбежно. Всички започнаха да се питат - защо сега, защо точно сега? И се появиха теориите - че
някой умишлено насочва потока към ЕС
Време е да кажем нетолерантната истина - Европа затъва в ксенофобията не защото е изначално расистка, а защото европейската политика в сферата на интеграцията напълно се провали. Европа е страшно толерантна, когато трябва да ни набива канчето, че не интегрираме ромите добре, но можете ли да ми дадете пример за страна от ЕС, която е интрегрирала добре чуждо население. Напротив - то стои и води паралелен живот изцяло вън от културната традиция на Европа.
Сега въпросите, които бежанската вълна повдига пред Европа, не могат да бъдат оставени в ръцете на грантови маниаци, които искат да печелят отново пред лицето на големите трагедии.
Малкото кюрдче Айлян не умря заради това...
Автор: Александър СИМОВ
Все още няма коментари