Защо се ядосва Борисов?

Безброй проблеми ангажират съзнанието на българския премиер. Не само от вътрешен, но и от международен характер. Едва успява да вдигне глава от работа.

И ето че изведнъж Борисов забравя за всичките си ангажименти, изпада в бясна ярост и за да се успокои поне малко, отива да играе футбол.

Кое е това извънредно събитие, което е породило такъв смут в премиерската душа? Какво го е накарало не само да изглежда, но и действително да бъде толкова ядосан?
 
Едно интервю на Румен Радев.
 
Ще кажете, какво толкова? Критиките, които президентът отправи по адрес на премиера и на неговото правителство, опозицията в различните свои разновидности, ги изрича всеки ден. И от парламентарната трибуна, и извън нея. Борисов е чувал тези критики безброй пъти. Би трябвало да е обръгнал и да не му пука. Явно обаче за него е от изключително значение кой говори.
Ако говори БСП, със сигурност няма да е така впечатлен. Само през тази година той ги би два пъти. При това в ситуация, която предвещаваше разгром на ГЕРБ. Спомнете си, че имаше "Апартаментгейт", оставки на министри, отстраняване на ключови лица в управляващата партия. Напук на всички прогнози ГЕРБ спечели както европейските, така и местните избори.
 
БСП трябва да се моли да няма избори и догодина,
 
защото ще загуби и тях. Братоубийствената война в основната опозиционна сила не стихва. Борбата за лидерския пост изглежда несравнимо по-важна за социалистите, отколкото битката с ГЕРБ.  Политическа сила, която е заета най-вече с разчистването на вътрешнопартийни сметки, няма как скоро да влезе във властта. Така че от тази посока нищо не застрашава монопола на ГЕРБ върху управлението.

Корнелия Нинова може да громи Борисов 24 часа в денонощието, но в обозримо бъдеще не е заплаха за него. Премиерът е така уверен, че БСП не го заплашва с нищо, че дори се договори с тях за увеличаване на субсидията. Така де, по-добре да си отглеждаш опозиция, с която можеш да се справиш, защото ако я няма, може да се появи друга, доста по-непредсказуема.

Що се отнася до дясната опозиция, то Борисов едва ли се и сеща за нея. Независимо от всичките напъни на "автентичната десница" да се представи като истинска алтернатива на управляващите, електоралната ѝ тежест е като на джудже в младенческа възраст. "Градската десница" вече диша праха дори на Слави Трифонов, чиято партия още няма съдебна регистрация. Тези хора могат да влязат във властта само ако Борисов милостиво ги покани в нея. Ето защо
 
опасността за ГЕРБ отдясно е още по-малка
 
и от тази вляво.
В настоящия момент единственият човек, който представлява реална алтернатива за господстващото положение на Бойко Борисов, е  Румен Радев. И затова премиерът става толкова нервен, когато президентът отправи поредния си критичен залп по негов адрес.

Някой може да каже, че няма нищо по-лесно от това да критикуваш от висотата на президентския кабинет. Можеш да говориш каквото си искаш. Не е нужно дори да предлагаш алтернатива. Пък дори и да предложиш, никой няма да ти търси сметка защо не си направил опит да я реализираш.

Всички знаят, че президентските правомощия са минимални и затова и не очакват конкретни действия за радикална промяна от тази властова институция. Според много хора именно липсата на достатъчно правомощия осигурява високия рейтинг на президента.

  Само че това елементарно съждение може лесно да бъде оборено. Вероятно не  сте забравили, че преди Румен Радев имаше един друг президент. Той също можеше да говори каквото си иска и да печели народното одобрение. И да, говореше каквото си иска. Само че с всяко свое "магистрално" изказване рейтингът му все повече оклюмваше. И единствената любов, която печелеше, беше тази на кръга "Капитал". Което е напълно обяснимо, защото там му и пишеха изказванията. Така че съвсем не е достатъчно да обитаваш президентския кабинет, за да бъдеш популярен. Много по-важно е и какво казваш, когато си там.

Румен Радев се справя отлично с тази работа. Изречени от него, критиките по адрес на ГЕРБ имат много по-голяма тежест, отколкото когато ги произнася който и да било опозиционен деец. Преди три години хората гласуваха за Радев, защото искаха в президентството да стои човек, който да е реална алтернатива на управляващите, а не
 
поредната марионетка на Борисов.
 
За повечето избиратели е важно президентът да се противопоставя на недъзите на управлението, а не да се явява техен гарант.

Ето защо е напълно естествено Румен Радев да държи остър тон на ГЕРБ. За това е избран. И много трудно може да се опонира на критиките му към властта. Включително и на тези, които отправи в последното си телевизионно интервю. Президентът беше прав и за харченето на тъмно на бюджетния излишък, и за безсмислените правителствени хвалби относно повишения кредитен рейтинг, и за необяснимата от гледна точка на финансовия здрав разум покупка на несъществуващи американски самолети. Със сигурност много хора, които не приемат фамилиарниченето на Борисов с чуждите ръководители и посланици, са харесали и твърдението на президента, че  прегръдките и целувките не са част от политическия му репертоар.

Румен Радев посегна и на още една премиерска гордост - строежа на магистралите. Изрече на глас това, които безброй много обикновени хора, които нямат достъп до ефира, си мислят. Че въпросният магистралостроеж генерира огромна корупция и перманентно облагодетелстване на фирми, близки до властта.

Е, как да не се ядоса Борисов? На всичко отгоре президентът обяви и  започването на дискусия за промяна на Конституцията. А премиерът никак не обича някой да му иззема инициативата. В неговите представи само той има правото да инициира каквото и да било.  И понеже
 
все иска да е пръв, често сътворява недомислия.
 
Каквото недомислие е и идеята за "независим" прокурор, който да контролира главния прокурор.  Това беше "светкавичният отговор" на премиера на препоръките на Венецианската комисия. Така и никой не разбра кому е необходима тази спешност. И наистина ли това нещо, наречено Венецианска комисия", е толкова важно, та да се налага в такива съкратени срокове да отговаряме на някакви нейни становища.

В крайна сметка иде реч за един консултативен орган към Съвета на Европа, който може да изработва каквито становища си иска, но никой не ни задължава да се съобразяваме с тях. Много по-добре би било, ако изпълнителната власт се събираше на извънредни заседания в почивните дни всеки път, когато някоя международна организация ни предложи мерки за повишаване доходите на обикновените хора. Защото от прословутата "реформа" в съдебната система се вълнува една миниатюрна грантаджийско-соросоидна групичка, а подобряването на начина на живот касае всички ни.

След като управляващите не показват особена загриженост по тази тема, е съвсем естествено хората да търсят алтернатива другаде. Опозицията, и парламентарна, и извънпарламентарна, също не вдъхва особени надежди. В тази ситуация високият рейтинг на президента Радев е напълно обясним. И колкото и да се ядосва Бойко Борисов, тази тенденция няма да се промени. Даже колкото повече се ядосва премиерът, толкова повече ще расте популярността на президента.