За пенсия ли са Борисов, Нинова и Петков

Само избирателите решават дали, кога и в каква пенсия – за възраст или стаж, да изпратят един политически лидер или една партия. И то, на първо място – избирателите на самата политическа партия. Виждали сме и двата случая. Когато е поради „прослужено време“, това означава смяна на доминиращата линия на управление. С „възрастта“ е по-различно, тъй като този тип „пенсиониране“ предполага, че един политик или една партия са „остарели“, защото са престанали ефективно да представляват своите избиратели.

Задявките на Кирил Петков с „пенсионирането“ на Борисов са разбираеми, но както обикновено – безсмислени. ГЕРБ и Борисов ефективно представляват определени групи от българското общество през изминалите вече петнадесет години, след първото им явяване на местните и европейски избори през 2007 г. Независимо дали това се харесва на някого или не, това е социален и политически факт.

В началото ставаше дума за повече от един милион избиратели. С течение на времето твърдото „ядро“ на ГЕРБ се сви, но остава в границите на 600 до 800 000 избиратели. Още на предстоящите на 2 октомври избори ще стане ясно дали избирателите на ГЕРБ смятат, че Борисов е „прослужил времето си“, а с това и дали е „остарял“ така, че повече не може да ги представлява. Не така стои въпросът обаче с други политически лидери и партии. На първо място, с предизборната коалиция „Продължаваме промяната“, която отново не се явява на избори като политическа партия.

Един от най-важните въпроси в парламентарната демокрация е кого всъщност представлява една политическа партия. На изборите през ноември 2021 г. тогавашната предизборна коалиция ПП представляваше в по-голяма степен амбициите на Румен Радев да структурира мнозинство, което да следва и реализира неговите собствени виждания за държавното управление. Онези, които гласуваха за тази политическа холограма, разчитаха на подкрепата на Радев и затова промениха избора си от първите предсрочни избори през юли или дори от редовните избори през април 2021 г. Днес това вече не е така.
Кого представлява ПП? Кои са избирателите на Петков, Василев &Co? Имат ли общо мнение по отношение на „отслуженото време“ в управлението на своите представители? Готови ли са да останал лоялни на своите избраници и да им позволят да „откупят“ още „време за стаж“, предоставяйки им подкрепа, която да ги върне в управлението? Отговорът изглежда несигурен. Както и да протече предизборната кампания, ПП не могат да разчитат на по-голяма подкрепа от онази, която получиха през ноември 2021 г. А дали това ще означава, че собствените им избиратели им подсказват, че е време за промяна на „промяната“, предстои да разберем съвсем скоро.

Избирателите на БСП ще бъдат принудени да решат дали е дошло време за „заслужен отдих“ както на Корнелия Нинова, така и на цялото „тясно ръководство“ на партията им. Дори и да им подарят руски самовар за пенсионирането, изглежда, че това ще бъде пенсия едновременно за възраст и стаж, без възможност за продължаване на някаква политическа активност, дори и на „граждански договор“.

За съжаление, в българската политика не възникнаха традиции за ангажиране на „заслужили кадри“ след края на тяхната активна политическа кариера. Това се отнася най-вече за демократичното политическо пространство. Твърде много хора с конкретен управленски опит, с повече или по-малко успешна политическа кариера бяха изолирани, а техният политически капитал – разпилян. Това прави все по-трудна задачата на ексцентричното обединение „Демократична България“.

В най-добрия случай Обединението разполага с три групи от напълно различни помежду си избиратели, Еколозите и „зелените“ имат най-много основания да повторят избора си и дори да привлекат още съмишленици, тъй като именно те постигнаха най-доброто си представителство във властта, без дори да постигнат обединение помежду си. Избирателите на „Да, България“ изглеждат разколебани между ПП и собствените си представители, още повече че именно част от тях веднъж вече промениха своя избор в полза на Петков, Василев &Co. Най-демотивирани са избирателите на ДСБ. Те изглеждат готови да „пенсионират“ не само ръководството си, но и останалите си представители, и то именно заради „прослуженото им време“ в управлението.

Най-далеко от „пенсия за възраст и стаж“ изглежда ръководството на ДПС. След тринадесет години в опозиция Движението изглежда по-мобилизирано, отколкото на редовните парламентарни избори през април 2021 г. След загубата на подкрепа през юли и ноември днес ДПС изглежда готово да възстанови в пълен мащаб не само „ядрото“, но и периферията, на която винаги е разчитало.

Изглежда, че шансовете на „Български възход“ ще зависят от това в каква степен ще успее да привлече „пенсионирани“ политици. Подкрепата на АБВ за партията на Янев е много важен сигнал в тази посока, който ще бъде чут ясно от избирателите на БСП и останалите „разочаровани леви“. БВ ще разчита именно на опита за „реванш“, за „втори шанс“ на политици и избиратели, които са останали извън модните тенденции в българската политика през изминалите години.
„Възраждане“ все още трупа „стаж“. При тях „възрастта“ има най-малко значение. В известен смисъл техните опоненти работят в тяхна полза повече, отколкото те самите. Изглежда, че „Възраждане“ е все още далеко от състоянието, до което достигна „Атака“. Днес именно „пенсиониралите“ Волен Сидеров и „Атака“, както и Каракачанов и ВМРО избиратели са готови да увеличат шансовете на партията за по-добро представяне. Останалите политически субекти от „патриотичния фронт“ отказват да приемат „Възраждане“, а от партията на Костадинов им отвръщат със същото. Но от тази поредна фрагментация по-скоро печели „Възраждане“.
Шансовете за дясно обединение остават малки заради дълбокото неразбиране на това какво представлява дясната политика. Самата идея за подобно обединение изглежда „пенсионирана“ отдавна. Вляво, там, където „обединението“ винаги е било възприемано като единствена възможност за развитие, фрагментацията изглежда толкова дълбока, колкото и между десните партии. Партийната система е в състояние на дълбока криза на доверие от страна на избирателите. Тя няма да бъде преодоляна след изборите на 2 октомври. Въпросът е доколко ще се увеличи разрушителният ѝ потенциал, ако следващият състав на Народното събрание последва „примера“ на предишните три парламента.

Време е за работа и съзряване. Избирателите ще кажат дали извършената работа може да се „брои за стаж“ и дали и за кого политическата възраст е достатъчна за достигане до зрялост.