Ще прави ли Радев нова партия  

По всичко изглежда, че не само българското общество, но и Румен Радев не е склонен да даде сто дни толеранс на новото правителство и мнозинство. Неодобрителното мълчание от „Дондуков“ 2 насърчи слуховете (а и надеждите на политици, останали извън подстъпите на властта), че се подготвя нова политическа партия, която да бъде подкрепена от Радев. Поне засега това изглежда по-скоро като версия на крилата фраза: „гладна кокошка – планина повдига“. За всеки, който познава властовите амбиции на преизбрания за президент, няма място за съмнение, че той няма да се оттегли току-така в рамките на правомощията и задълженията си.

През изминалите петдесетина дни от встъпването в длъжност на новото правителство няма сигнали, че премиерът и министрите, както и партиите в управляващото мнозинство са готови да следват дневния ред на Радев. Проблемът е в това, че за да оцелее управлението, то трябва да се еманиципира, а точно това изобщо не се харесва на президента. Засега правителството се опитва да запази политическа коректност и да не посочи очевидната отговорност на служебните кабинети за кризата с цените и инфлацията. Официално Петков обвинява всички други – КЕВР, „Булгаргаз“ и кого ли още не, но „пропуска“ да отговори защо държавата се оказа напълно неподготвена. Същото се отнася и до държавния бюджет и парадоксалната ситуация на „каскада“ от три последователни бюджета за 2022 г.

Посланието на Радев при откриването на 47-ото Народно събрание бе много ясно: „Оставам отворен за диалог и споделям отговорността за тежки и непопулярни, но необходими решения. Ще продължавам обаче да бъда критичен, когато намирам решенията на законодателната и изпълнителната власт за неправилни.“ Изглежда, че управляващите нямат никакво намерение да се съветват, нито да приемат, че решенията им не са правилни. Но на „Дондуков“ 2 много по-ясно усещат натрупващото се напрежение в българското общество, породено от безконтролното нарастване на цените и дълбокото усещане за несигурност. Перспективата общественото недоволство да се насочи и към президента очевидно не се харесва на Радев. Всичко това може да доведе до ситуация, при която той да е принуден да се дистанцира първи от мнозинството и правителството. Все пак първо ще се опита да си върне контрола.

В риториката му рязко се появи темата за „новия път“ на България след „гражданския бунт от 2020 година“. Пътните метафори на Радев би трябвало да подскажат амбицията му не само да сочи, но и да води държавата по този път. Той се опита да запази водещата си роля във външната политика, но поне засега без особен резултат.
Промяната в акцента спрямо РСМ не се оказа правилно решение. Кирил Петков налага своя подход, а македонските политици се оказаха по-добре подготвени и сравнително бързо неутрализираха темата за правата на българите. Премиерът дори се похвали, че в Скопие са готови „да регистрират българите“ в конституцията си. Явно според Петков конституцията е нещо като регистър, но това е по-малкият проблем. Предстоящото посещение на македонския президент, което изглеждаше като подходяща възможност Радев отново да поеме водещата роля, бе помрачено от срещата на Пендаровски с представители на ОМО „Илинден“. Реакцията на МВнР, макар и малко закъсняла, също не помага за организирането на фанфарно събитие на „Дондуков“ 2.

Другата неотложна тема на външната политика и политика на сигурност, свързана с противопоставянето между Руската федерация и Украйна, също се оказа проблематична за Радев. Той изрази позицията си след правителството, но очевидно министърът на отбраната продължава да развива именно неговите тези. Неразбираемите декларации за това, че НАТО трябва да разположи в България български войски под българско командване, не допринасят с нищо за образа на Радев като „гарант за суверенитета и сигурността“, както сам се определи в речта си пред парламента. Според Конституцията и законите изпълнителната власт носи отговорност по тези въпроси, а президентът би могъл само да подпомага усилията на правителството. Той ще се опита с всички сили да тушира позицията на правителството, но изобщо не е ясно дали обстоятелствата ще му позволят подобна маневра.

Във вътрешнополитически план картината също не изглежда обнадеждаваща. Радев не може да разчита напълно на нито една от политическите сили в управляващото мнозинство. Превръщането на БСП в „Партия на верния път“ отчасти беше за сметка на дистанцирането спрямо „Дондуков“ 2. Този път води встрани от онзи, който сочи Радев. Онези, които очакват разпада на БСП, подценяват инстинкта към властта, подхранван цели дванадесет години. Дори и да не харесват начина, по който Нинова запази поста си, мнозина се интересуват много повече от участието във властта, отколкото от идеологическия профил или обществената подкрепа.

Установяването във властта на ПП води до все по-мащабни кадрови промени, които вече засягат и кандидатури на Радев. Докато управляващата коалиция не се занимава със службите за сигурност, няма да има видима реакция, но напрежението продължава да се натрупва. Още повече заради критичните обществени реакции към действията на новите управляващи. Действията на министъра на вътрешните работи продължават да осигуряват дневния ред на Радев, но и тук резултатите могат да се окажат недостатъчни.

Както и при формирането на 46-ото Народно събрание, Радев не може да разчита на лоялност и диалог с ИТН. Още тогава стана ясно, че партията на Станислав Трифонов няма никакво намерение да се съобразява с амбициите на президента. ИТН остава партията, която в най-голяма степен е готова да следва собствения си дневен ред, независимо дали това се харесва на останалите или не.

Най-малката формация в коалицията – ДБ, остава като че ли най-близо до Радев, а и на нея са възложени най-големи очаквания по отношение на действията спрямо съдебната власт. Но и тук напрежението продължава да расте, от една страна, заради неочакваната институционална съпротива, която оказват прокуратурата и КПКОНПИ, а от друга – заради все по-неубедителните аргументи и забавянето при подготовката на законодателните промени.

Парламентарната опозиция успява да разпилее дневния ред на управляващите, а с това да разколебае подкрепата за тях и да ги отклони от „верния път“.

Радев ще се опита да си върне контрола, но това няма да бъде чрез нов политически субект, който да чака предсрочни избори. Няма да има открито противопоставяне, но напрежението ще продължи да расте. Както и амбициите на новите партийни строители да се превърнат във фаворити на „Дондуков“ 2.