Точно на 6 април преди 21 години Симеон Сакскобургготски обяви със специална реч, че се връща да живее в България след 50-годишно изгнание и ще създаде национално движение, с което ще се яви на парламентарни избори. Два месеца по-късно НДСВ спечели вота с рекордните повече от 42% и пое управлението на страната. Специално за „Ретро спомени от онези дни споделя Цветелина Узунова –журналист и пиар експерт, която 17 години беше съветник на цар Симеон, а в мандата му като премиер оглавяваше Правителствената информационна служба.
През 17-те години, в които бях прессекретар на цар Симеон II, чувах какви ли не мнения и оценки както за него, така и за правителството му. Колкото обективни и точни, толкова и обратното. Днес, от дистанцията на времето и от гледна точка на всичко, което изживяхме оттогава насам, мнозина вече си дават сметка за високата класа на царя, за решаващата му роля за връщането на България в европейското семейство и за модерния управленски подход, който той показа. На 6 април 2001 г.– денят, в който той обяви, че има идеи за промяна в управлението и че за предстоящите парламентарни избори през юни ще създаде национално движение, гледах вкъщи прякото излъчване на обръщението му към народа от „Врана“ по bTV. Записах го на диктофона си, за да го изслушам още веднъж. Бях въодушевена. Сигурна съм, че точно така са се чувствали хиляди българи. Всички разбирахме, че се случва нещо различно. Веднага отидох в телевизията, където бях водеща на „По света и у нас“ близо 11 години. Нямах търпение да обсъдя речта с близките ми колеги. Беше ясно, че това е водещата новина на годината. Един колега, страстен привърженик на десните, които управляваха тогава, дойде и ми прошепна: „Знаеш ли, мисля, че след два месеца ще има царско правителство. Нашите вече нищо не може да ги спаси“. Имаше предвид, че тогава много се коментираше за корупция по върховете, че хората отново бяха разочаровани като при Виденов, защото и десните не направиха нищо за доходите им.
Когато започнах да работя с царя, няколко дни след тази знакова реч, много хора ми споделяха колко се сковават и колко се притесняват да разговарят с него. Той беше абсолютно несъпоставим с цялата политическа класа на прехода, която познавахме. Да си на върха не е ръкавица по мярка на всеки. Често виждаме „назначени“ лидери. Затова и резултатите, които показват, са посредствени. Защото друг не може да те направи лидер. Само Бог и Съдбата. Или го носиш, или не. Царят е бил обучаван за държавен глава от рождението си. Него не са го питали в детството какъв иска да стане като порасне. Пътят му е бил ясно предначертан. Трябвало е само да се подготви по най-добрия начин. Затова смятам, че една от големите стратегически грешки на СДС, която доведе до пропуснати ползи за страната, е, че създадоха пречки пред цар Симеон да се кандидатира за президент през есента на 2001 г. Смятам, че именно това беше неговото историческо място. И вероятно щеше да има втори управленски мандат на правителството на ОДС. По всичко личеше, че те искат просто да използват царя, и то някак така, че той да не се бърка в плановете им. Страхът от неговия авторитет ги тласна в грешна посока. Така се появи и решението на Конституционния съд през януари 2001 г. кандидатите за държавен глава на президентските избори през есента на същата година да са живели в България през последните пет години. За всички беше ясно, че това се прави специално, за да се препречи пътят на Симеон Сакскобургготски към „Дондуков“ 2. След 50-годишно изгнание той нямаше как да отговаря на това изискване.
В началото на премиерския мандат на царя десните постоянно внушаваха по всякакви канали, особено на държавната администрация, че царското правителство всеки момент ще падне и че който му е съдействал, ще има проблеми, защото предишните скоро ще се върнат „на бял кон“. Това доведе до сковаване на атмосферата в МС. Виждайки какво става, царят покани служителите в красивата градина на Съвета. Даде им пример с Франция в период, когато са се сменили няколко правителства, но администрацията е работела безотказно, без да ѝ се отразят политическите промени по върховете. Наблегна също и на виждането си, че не е важно кой на коя партия симпатизира, а как си върши работата и дали има нужната компетентност за позицията, която заема. Това беше необичайно като подход навсякъде у нас, защото по-често беше в сила принципът за издигане на „наши“ хора, независимо от качествата им. Служителите, макар и доста изненадани, добре разбраха посланието и нещата много скоро тръгнаха в ритъм. За съжаление, през целия мандат много медии бяха употребявани като рупори на какви ли не клеветнически кампании, които бързо бяха възприемани от хората като истина. Битката с фалшивите новини за царя беше наше всекидневие. Нито десните, нито левите можеха да му простят, че им наруши ритъма след 1989 г. да се сменят на власт, като имитират промяна, и нямаше как да подкрепят заявеното от него намерение страната да се управлява прозрачно и почтено. Както каза президентът Желев в едно интервю тогава за полски вестник, цар Симеон победи, защото българските политици мислят повече за джоба си, отколкото за народа.
Спомените и случките са много. Но важното е друго. През целия си премиерски мандат царят беше най-ярката визитка на България в цяла Европа, смея да кажа и по целия свят, и то с позитивен знак. Жалко, че политическата класа у нас не се оказа на такова високо ниво, за да го подкрепи и днес да се гордеем с една просперираща и уредена държава.
След мандата цар Симеон остана да живее в родината си, в дома си „Врана“ край София. Много пътува като гост на различни форуми и събития, продължава да е търсен за срещи от всички посланици и гостуващи делегации. Неговата дъщеря – княгиня Калина, която доскоро живееше със съпруга си и сина си в Мароко, преди година също се премести и се установи тук. Убедила съм се многократно, че всички в царското семейство обичат България и всеки по свой начин помага на страната. Защото такова е възпитанието в българското царско семейство.
В нощта на изборите, юни 2001 г.
Снимка Иван Стоименов
Снимка на цар Симеон от архива на Зографския манастир в Атон
Все още няма коментари