Разрушителят Радев е заплаха за България

Сценариите на ИТН и на Румен Радев влязоха в остро противоречие. Радев разчиташе, че ще може да разполага със съществено влияние върху парламентарното мнозинство, а от ИТН предпочетоха да реализират собствения си план.

Навлизаме в активния период на предизборна кампания за президентските избори, но и в нова фаза на кризата, за която България не е готова. Днес, когато служебното правителство, назначено от Радев (след програмирания провал на 45-ото Народно събрание) вече е в оставка, трябва да направим равносметка на това как изглеждаше управлението на страната през този полупрезидентски режим на управление.

Трябва да си отговорим на въпроса: струваше ли си да преминем през всичко това заради властовите амбиции на един човек? Време е да оценим мандата на Радев и да потърсим политическа отговорност за неговите резултати. Както от него самия, така и от онези корпоративни интереси, които намериха подходящ говорител в негово лице.

Изслушването на министрите от служебното правителство в оставка в Народното събрание през изминалите седмици се оказа полезно. Макар и хаотично и подчинено на конюнктурен партиен интерес, то показа както реалното състояние на България, така и рисковете, пред които се изправяме през следващите месеци.

Депутатите предпочетоха да изслушат първо Бойко Рашков и Янаки Стоилов. Това беше ход по посока на интереса на Радев и неговия сценарий. Целта беше да се докаже, че главният прокурор е основният проблем пред доброто управление на България. Спектакълът, който ни представиха двамата министри, бе аплодиран, но никой не би искал да го види отново.

След последвалите изслушвания „звездата“ на Рашков помръкна. Извън амбицията да бъде отстранен главният прокурор в изпълнение на интересите на Радев стана ясно, че министърът в оставка не е в състояние да отговори на нито един въпрос, свързан с начина, по който управлява повереното му министерство – нито за кадровите промени, нито за оказания натиск върху активисти и симпатизанти на ГЕРБ-СДС, нито за мерките срещу увеличаващия се миграционен натиск.

Стоилов предпочете да продължи инициативата си за отстраняване на главния прокурор чрез процедурни решения, които не биха могли да доведат до конкретен резултат, но поне разчита на това, че ще направи подходящо впечатление и неговите усилия ще бъдат оценени.

Твърде късно, но все пак бе изслушан и министър-председателят в оставка Янев. За пореден път, както и през пропуснатите два месеца и половина досега, той отказа да отговори на въпроса какво е реалното състояние на публичните финанси и на страната като цяло. Предпочете да се скрие зад общи фрази, но за сметка на това направи „принос“ към държавното управление, като заяви, че е насърчил администрацията на Министерския съвет да прави преценка по целесъобразност, а не само по законосъобразност. Трудно е да се прецени кое от всичко това е по-обезпокоително – дали пълното неразбиране за това какво означава публична администрация, или амбицията на премиера в оставка да дава съвети на политическите партии как би трябвало да водят консултациите помежду си.

Министърът на икономиката и на финансите се опитаха да ни убедят, че само тяхната намеса ни е спасила от катастрофа. Икономическият министър не обясни своя приоритет, свързан с ББР, който напомня за интереса към Солунската митница при Алеко Константинов. Финансовият не обясни защо в началото твърдеше, че бюджетът няма да издържи, а след това се оказа, че е планиран много добре.

Министърът на здравеопазването на свой ред не се и опита да обясни защо прие като своя мисия смяната на директори на големите болници, но заяви, че е подготвил план за действие при нова вълна на санитарен риск. Министърът на труда и социалната политика не потвърди, че мерките на предишното правителство са били планирани добре и работят, но обеща по-добри мерки, ако бюджетът бъде актуализиран.

Всъщност нито бизнесът, нито гражданите имат ясна представа при какви равнища на санитарен риск ще бъдат задействани определени мерки за подкрепа. А неопределеността е риск.

Някак незабележимо служебното правителство в оставка си позволи да депозира законопроекти за актуализация на държавния бюджет. ИТН се противопоставиха на това и с това увеличиха напрежението между собствения си сценарий и амбициите на Радев. Последваха взаимни хвалби между икономическия и финансовия министър за това колко добър бил новият проект за бюджет.

Министърът на енергетиката продължава да търси „неоткриваемата“ пътна карта за продължението на „Турски поток“ през България. Външният министър намекна, че подготвя предложение за гласуване по пощата. От името на министъра на образованието и науката внесоха дори проектозакон за забрана на политическата и партийната дейност в училищата. Надпреварата между министрите за вниманието и одобрението на Румен Радев продължава, но то няма нищо общо с ефективното управление на България.

Всъщност след повече от два месеца управление на Радев държавата ни не е подготвена за новата вълна на коронавируса. Това ще увеличи нейната социална цена, но изглежда, че никой не се интересува от това. Изслушванията в Народното събрание го доказаха по безспорен начин.

Радев напусна задълженията си като държавен глава, но продължи да настоява да се ползва от правомощията и привилегиите си. Това противопоставяне открои дълбоките механизми на корпоративната война, която се води в българското общество, и насърчи нейните разрушителни сили.

Време е за междинна оценка на щетите, които нанесе кризата, предизвикана от Радев. Институционалната криза прерасна в политическа. Рискът през следващите месеци, съчетан с коронавиуса, е тази криза да се превърне в икономическа и социална. Време е да бъде посочена и понесена конкретната политическа отговорност за състоянието на България и за новите заплахи, пред които се изправя страната в момента.

Макар и бавно, общественото мнение се променя. Служебните кабинети винаги са се ползвали с по-високо одобрение от редовните. Опитите този ефект да бъде представен като „масово одобрение“ останаха част от плоската пропагандна кампания, в която се опитаха да ни въвлекат. Критичните оценки нарастват, но времето за активно и ефективно управление е пропуснато. Отново сме неподготвени, защото очакваме кризата да започне и едва тогава да направим нещо.

Румен Радев не е Ахил и никоя уважаваща себе си „муза“ не би желала да възпее нито неговите страхове, нито неговия гняв. Остава ни само да се изправим срещу кризата и да се опитаме да я преодолеем отново. Както можем. Както сме го правили и досега.