ПП и ДБ по стъпките на Ганю Балкански  

Доц. д-р Александър ЙОРДАНОВ, 
член на Европейския парламент
 
Изминаха две седмици от парламентарните избори – четвърти поред за по-малко от две години. Това е антирекорд и доказателство за тоталната политическа криза, в която се намираме. Последното редовно правителство с премиер Кирил Петков ни вкара и в икономическа криза. „Продължението на промяната“, за което от сутрин до вечер се говори, всъщност се оказа движение на заден ход, регрес, влизане в по-лошото – инфлация, ценови удари, изпразнени джобове и преместване от пусто в празно. Лъжата, че за всичко това е виновно „международното положение“ не трая дълго. Последните избори я развенчаха, като избирателите наказаха със своя вот управлявалите доскоро партии ПП, ИТН, БСП и ДБ. Но с изключение на ИТН останалите три партии все още не осъзнават наказанието си. И демонстрират нагло самочувствие, което навява поне на нас, по-възрастните, неприятни спомени от болшевишкото време.
 
Истината е, че ние, българите, живеем самоубийствено.
 
Открива се 48-ото Народно събрание. Според конституцията то има мандат от четири години. Но политици от провалилите се на изборите партии вече са готови да му скъсят живота. За да продължи кризата. Предлагат например парламентът да избута до пролетта и отново да има избори. За целта било необходимо да се избере някакво временно правителство, с което да изкараме зимата. По принцип зимата може да се изкара и без правителство, и без президент, и без парламент. Но, слава Богу, още не сме стигнали и до този абсурд. Засега сме само на фаза да слушаме поредните глупости на „промяната“.

По конституция на своето първо заседание парламентът избира председател и заместник-председатели. Демократичната традиция – европейска и българска, повелява той да бъде представител на най-голямата парламентарна група, т. е. на партията, която е спечелила изборите. Това е въпрос на политическа демократична култура и парламентарен морал. А и на уважение на народния вот. Което означава, че за председател на 48-ото Народно събрание трябва да бъде избран депутат от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Председателят е пръв между равни. Той не е началник на депутатите. От 32 години за председател на парламента се избира депутат от най-голямата парламентарна група. Не се правят бакалски сметки. Само БСП в този период пренебрегваше понякога морала и издигаше алтернативни кандидати. Сега този социалистически номер се прилага от загубилата на изборите партия „Продължаваме промяната“. Това е крайно непочтено и неевропейско поведение. Което усилва убеждението ми, че това е лява популистка партия. А това вещае още лоши дни за българската демокрация.

Миналата година, през ноември, когато коалицията ГЕРБ-СДС загуби изборите за 47-ото НС, тя не издигна алтернативен кандидат за председател на парламента. Постъпи по европейски. Прие народния вот и за председател на Народното събрание бе избран непознатият и без политически опит Никола Минчев от победилата на изборите партия „Продължаваме промяната“. Той така си остана новобранец до последния ден на парламента. Но ето че сега загубилата изборите партия ПП го издига отново за председател. На това му се вика политическо нахалство. По този начин лидерите на ПП Петков и Василев правят опит да пренесат хаоса от обществото в парламента и да вземат „властта“ с комбинация. Предлагат загубилите изборите да се комбинират срещу победителя в тях. Това е опит да се заобиколи и омаловажи народният вот. Това е крайно недостойно и по същество махленско поведение. Това не е политика, а игра на политика, от която, разбира се, нищо добро не може да произтече.

Член 84 от конституцията задължава Народното събрание да избере министър-председател и по негово предложение състав на Министерския съвет. С акта на избирането си и с полагането на парламентарната клетва народните представители приемат народната поръка за съставяне на редовно правителство. С участието си в изборите гражданите показаха, че не желаят повече да ги управляват служебни правителства, назначавани от президента Румен Радев. И тъй като народът е върховен господар на страната, неговата дума би трябвало да е закон за народните представители. Но явно не е така. Защото между тях има такива, които си правят оглушки и четат конституцията, както дяволът чете евангелието. Внушават например, че служебното правителство на президента можело да продължи да си работи, а през това време те, депутатите народни, щели били да приемат закони. Хайде, холан! Не на нас тия селски номера. Първо трябва да се избере редовно правителство, а след това то да предложи законите, които са му необходими, за да реализира програмата си. У нас няма оправия, защото пълни аматьори се правят на законодатели. Затова и си мисля, че по-лесно би се оправила държавата ни, ако за известен период депутатите престанат да пишат закони. Нека да ги приемат, но да не ги пишат. Защото поне за мен е очевидно, че много народни представители чрез законодателната си дейност обслужват частни олигархични интереси. И така си заработват допълнителни, т. е. „сиви“ доходи към депутатските заплати.

Не е работа на служебното правителство да внася Закон за бюджета за 2023 г. По простата причина, че в тази година то, служебното правителство на Гълъб Донев, по силата на конституцията не би трябвало да бъде вече правителство. Бюджетът трябва да бъде внесен от новото редовно правителство, което ще избере Народното събрание. Но по този въпрос слушам простотии. Говори се, че това трябвало да бъде правителство за някой и друг месец, най-много за година. Други пък отсега се определят за негова опозиция, макар то още да не съществува. И всички станаха сметководители. По цял ден пресмятат как да се събере мнозинство за избиране на правителство. Особено куриозни са представителите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които не се умориха да провокират със „съвети“ другите партии как точно да се „комбинират“. Това е добре познат балкански мурафет: даваш акъл на другите, а той всъщност на теб ти трябва.

В Европейския съюз е почтена практика, а у нас това е и конституционна традиция партията, която е победила на изборите, да получи първа правото да състави правителство. И е логично тя да каже с кого желае и с кого не желае да се коалира. Но сме свидетели на поредното политическо нахалство. Представители на загубилите изборите партии съветват победителя какво да прави, с кого да се коалира. По-спокойно бе, джанъм! ГЕРБ-СДС ясно заявиха своята формула за правителство. Нарекоха я евроатлантическа и поканиха партиите, които се самоопределят като евроатлантически да участват в коалиционно управление на страната. Но явно евроатлантизмът не е на уважение в 48-ото Народно събрание, защото изведнъж се оказа, че тези политици, които ни бяха проглушили ушите със своя евроатлантизъм, изведнъж се скатаха. И е факт, че „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ отказват участие в евроатлантическа коалиция. Предпочитат да си останат патерици на БСП, каквито бяха и в предходното Народно събрание. Как да разчитаме това им поведение.

Опитвам се да разбера Петков и Василев, Атанасов, Иванов и Сандов – лидерите на тези партии. Евроатлантизмът е хубава идея и ценност, но на българската олигархия явно не са ѝ нужни авроатлантизми. Олигархията обича европарите. Затова на нея са ѝ необходими зависими политици, т. е. политически пионки, които тя, олигархията, да мести, както си поиска. И те да ѝ обслужват мерака за европейските пари, за държавните поръчки. В миналия парламент тя така намести управлението, че само за няколко месеца инфлацията ни удави, високите цени ни удариха и милиарди левове народни пари изчезнаха в неизвестна посока. Но дали пък от това не припечелиха добре някои политици? Услади им се явно и искат още от същото. Така си обяснявам новото умилкване на “Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ около БСП. Защото е добре известно, че тази партия както в миналото, когато се наричаше БКП, така и днес отлично знае маршрута на парите. Това е моето обяснение защо ПП и ДБ предпочитат за коалиция БСП, а не коалицията с евроатлантиците от ГЕРБ-СДС. Това разбра и Манфред Вебер – лидер на дясноцентристката Европейска народна партия (християндемократи). Затова и като истински германец и десен политик той подкрепя евроатлантиците от ГЕРБ-СДС. Подкрепя Бойко Борисов и Румен Христов – лидерите на тези две партии. Едната – СДС, започнала промяната в началото на 90-те години, а другата – ГЕРБ, продължила тази промяна през ХХI век. При това става дума за видима промяна, за промяна към добро. Нямам впечатление, че в Европа някой подкрепя ПП и ДБ.

Още по-отвратително е, когато представители на ПП и ДБ правят внушения, че евроатлантическата коалиция ГЕРБ-СДС трябва да потърси коалиционни партньори извън пространството на евроатлантизма, извън дясното. Това показва, че не само ПП, но и ДБ все повече се превръщат в популистки партии. А известно е, че това са партии от типа „търчи-лъжи“. За тях важат думите, написани от Ганю Балкански до писателя Константин Величков на 28 октомври 1984 г.: „Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме“. И след това предлага да се скалъпи „някакво законче да се попръскват обществените сгради с гюлово масло“.

В тази абсурдна ситуация, която цели да въвлече България в мръсна игра, ГЕРБ-СДС са морално задължени да представят за гласуване в Народното събрание свое правителство. То може и да не е коалиционно. Ако има народни представители, на които им пука за България, те ще го подкрепят. Ако ли пък няма, то ще сме наясно, че играта със съдбата на България ще продължи. Всички други варианти, като опити за създаване на правителство от втората или последната политическа сила, ни обричат на потъване в блатото. Хаосът ще се задълбочи. Ще продължим да живеем самоубийствено. Лошите дни ще станат наше ежедневие.