Петър Волгин: САЩ отсвириха Борисов    

Трогателна е упоритостта, с която нашите американски приятели ни убеждават как нямало никаква връзка между санкциите срещу български граждани по закона „Магнитски“ и предстоящите избори. Ние много отдавна работим по тези случай, постоянно повтарят отвъдокеанските ни партньори, и фактът, че го обявихме тъкмо преди вашите избори, си е чиста случайност. В случаи като този, когато очевидно се опитват да го правят на глупак, българинът се усмихва накриво и произнася популярната фраза: „Да, бе, виж ми окото“. Е, може и други фрази да произнесе, ама те не са за цитиране. Едва ли има нормално мислещ човек в България, който да вярва на приказките, че нямало никаква връзка между предсрочните избори и американските санкции. Също така едва ли има нормално мислещ човек, който да не вижда, че ударът на САЩ е насочен не само върху споменатите личности и техните фирми, а и срещу доскоро управляващата партия ГЕРБ и лично срещу Бойко Борисов. Във Вашингтон явно вече възприемат доскорошния си любимец като „токсичен“. И в това няма нищо изненадващо. САЩ, както всяка друга империя, нямат вечни приятели и вечни врагове. Те имат вечни интереси.
Когато звездата на Борисов изгря на политическата ни сцена, американците, а и целокупният Западен свят го харесаха. Поради две основни причини. Първо, Борисов беше много популярен. Милиони хора гласуваха за него и партията му. А Западът обича да залага на победителите. Ето защо преди петнайсетина години евроатлантическият елит избра да си сътрудничи преди всичко с ГЕРБ, а не с разни залязващи миниатюрни партийки като СДС и ДСБ. Вярно, те също се кълняха във вярност на новите Големи братя, но какво от това? Големите братя обичат силните, а не онези, които се мотаят в политическия миманс. И втората причина, поради която Западът прегърна Борисов, се криеше във факта, че той неуморно обясняваше как евроатлантическите ценности са автентичен негов мироглед, откакто се помни. Е, как да не прегърнеш такъв политик!? Хем много популярен, хем с „правилното“ мислене. А след като подкрепяш Борисов и партията му, няма как да не подкрепиш и „техните“ бизнесмени, както и проектите им. И няма значение как се казват въпросните бизнесмени – Божков, Пеевски, Домусчиев или пък Драган, Петкан, Стоян. Факт е, че всичко върви в пакет. Тоест западната благословия засяга пакетно членовете и на политическия и на икономическия елит. По същия начин оттеглянето на тази благословия пакетно засяга същите тези хора.

Можем дълго да гадаем защо американците отсвириха Борисов. Вероятно основна роля за вземането на това решение са изиграли както спадналата му популярност, така и лакомията на бизнес приятелите му. Както вече споменах, „принципните защитници на демокрацията и човешките права“ обичат да залагат на силни и популярни политици. Когато същите тези политически лица загубят популярността си, във Вашингтон престават да им вдигат телефона, образно казано. По-любопитният въпрос сега е дали Големият брат е сложил кръст на целия проект ГЕРБ, или ще се опита да го реанимира, придавайки му едно по-ярко евроатлантическо лустро. Това ще се случи, като инсталират за лидер на ГЕРБ Даниел Митов, а надолу по веригата на партийното управление сложат още лица от този вид. Целта ще бъде тази партия да се освободи от личности, предизвикващи ярост сред голяма част от населението, като в същото време запази сляпата любов към САЩ и нестихващата критичност към Русия. Второто е особено важно. Бойко Борисов обича да демонстрира евроатлантизма си, обаче въпреки това, както и въпреки сключената сделка за самолетите американците никога няма да му простят, че позволи на Русия да прокара „Турски поток“ през България. Във Вашингтон много ще внимават следващият лидер на ГЕРБ да не прави подобни „грешки“.

Няма да им е особено трудно, като се има предвид, че от доста време в България основните политически партии и техните лидери се състезават не на полето на идеите за бъдещето на страната, а в областта кой да се изкара по-голям почитател на Америка. И съответно основният упрек към опонента е, че не обича достатъчно Америка и че има тежнения, о, какъв непростим грях!, към Русия. Дори и в момента главното обвинение на ГЕРБ към служебното правителство и лично към президента Радев е, че били руски агенти и искали да сменят евроатлантическата посока на развитие на страната ни. Това, разбира се, е безкрайно глупаво обвинение. Представителите на левицата в служебното правителство, доколкото изобщо ги има, никога не са оспорвали любовта към Западния модел. За представителите на десницата пък да не говорим. Те лягат и стават с мантрата за САЩ, като въплъщение на идеите за свобода и демокрация. Че обвиненията към служебния кабинет в някакво „русофилство“ са глупави, го знаят и самите обвиняващи. Те обаче продължават да повтарят тези приказки, защото искат да ги чуят не толкова българите, колкото важните американци. Посланието към Големия брат е следното: ние сме единствените пазители на вашите интереси тук. Продължавайте да ни пазите и обгрижвате, защото всички останали са „руски агенти“.

Интересното е, че противниците на ГЕРБ прилагат абсолютно същата стратегия. Те обвиняват доскорошните управляващи, че съвсем не са толкова верни на Големия брат, за каквито искат да се представят. Посочват управлението на ГЕРБ, което било допуснало „руска шпионска мрежа“ да си прави каквото си иска в продължение на години. Освен това било позволило въпросното управление на едни страховити руски отровители да посегнат на живота на български граждани. Следователно Вашингтон не бива да има доверие на ГЕРБ, колкото и да му се кълнат от там във вярност.

Наблюдавайки тези препирни, човек може да остане с впечатлението, че за основните български партии и политически лица по-важното е не да спечелят гласовете на българските избиратели, а да бъдат припознати като най-добри приятели на... американското посолство в София. И смешките във фейсбук, че резултатът от изборите ще бъде определен от Херо Мустафа, вече съвсем не звучат като смешки.