Петър Волгин: Ицо Хазарта и „средният пръст“ на промяната  

Когато по време на политическата безпътица през 2021 г. изведнъж се появи нещото, наречено „Продължаваме промяната“, много хора въздъхнаха с облекчение. Ах, колко е хубаво това – радваха се те – какви образовани, умни, честни, несвързани с досегашните партии личности дойдоха, хайде да им дадем шанс да управляват! Твърде скоро обаче се оказа, че това описание на ПП е розово-наивистично и най-вече невярно. Реалността веднага ни демонстрира, че както двамата фронтмени на новата формация, така и следващите в редицата нямат нищо общо с ангелоподобните характеристики. Кирил се оказа нарушител на конституцията, а за Асен се разбра, че е свързан с бизнес начинания, повдигащи редица въпроси, свързани с почтеността. Разбрахме също така, че за партийна „девственост“ също е трудно да се говори. Припомнено бе, че Калина Константинова, основно лице в т. нар. „А отбор“, е била три години съветник на Румяна Бъчварова по времето, когато някогашната социоложка беше министър на вътрешните работи и вицепремиер във второто правителство на Бойко Борисов. Какво се оказа? Вдъхновено громим ГЕРБ, кълнем се, че из основи ще разрушим създадения от партията на Борисов „порочен модел на управление“, а в гардеробите крием тайните за някогашното тясно сътрудничество с нея.
Що се отнася до професионализма на дейците на ПП, той също се оказа твърде, ама наистина твърде спорен. Министърът на културата например, онова симпатично момче Наско, за половин година управление се запомни единствено с едно „приповдигнато“ видео, което сам си засне в служебния кабинет. Изобщо, когато симпатичните момчета и момичета от „Продължаваме промяната“ напуснаха полето на обещанията и влязоха в реалността като депутати, министри, зам.-министри и други подобни, лъсна цялата несъстоятелност на грижливо градения им имидж. И това беше напълно естествено. Човек може да е чудесен адвокат, финансов анализатор или борсов посредник, но това никак, ама наистина никак не означава, че ще се справи като политик. Защото едно е да измисляш механизми как една частна компания постоянно да увеличава печалбите си, а съвършено друго е да се грижиш за държавния интерес. Това, че си ремонтирал читалището в селото на баба си, е прекрасно. Но то изобщо не означава, че можеш да управляваш такава сложна сфера като културата.

Същото е и с таланта в сферата на изкуствата. Ицо Хазарта безспорно е талантлив музикант. Той е един от най-харесваните съвременни изпълнители. И добре печелещи също така, което също е доказателство, че има качества. Но представата, че един добър рап изпълнител може да бъде и добър депутат, е изключително сгрешена. И действителността бързо показа това. За половин година присъствие в парламента Хазарта се запомни не със законодателни инициативи, а със странни изказвания и най-вече с показания наскоро среден пръст. В резултат на негативната обществена реакция най-напред написа пост, в който твърдеше, че депутати от ГЕРБ не само заслужават да им се показват такива неща, а и че трябва да влязат в затвора. Това беше не просто поредният му гаф. Това беше и крайно неморално пожелание. Защото не може да си пял на предизборните прояви на една партия, да си получавал пари от нея, след което да пожелаваш килии на нейните депутати. Явно и самият Ицо разбра или по-умни от него хора му обясниха, че е сбъркал, защото следващото му интернет писание беше изцяло в друга тоналност. Надълго и нашироко той ни обясни как си дарява депутатската заплата за благотворителност и какви дълбоки грижи полага за децата в неравностойно положение. Всяка проява на благотворителност трябва да бъде уважавана. Защото наистина е благородно да даряваш от парите и от времето си на другите. Само дето благотворителността на Хазарта поставя редица въпроси. Първо, когато правиш добро, не е ли редно да не се хвалиш с толкова много думи за него? Не бива ли да си по-мълчалив по въпроса, а не да надуваш йерихонски тръби за него? Прекалено видимото добротворство създава у хората усещането, че стремежът ти не е толкова да помагаш, колкото да си направиш поредния пиар или просто да замажеш някакъв гаф. Второ, някак странно съвпадна огласяването на Ицовата благотворителност с размахания му среден пръст. И, трето, един депутат, при това от управляващата партия, трябва да се концентрира преди всичко върху създаването на закони, които да подобрят живота на децата в нужда и изобщо на всички хора в неравностойно положение. Прекрасно е, че този депутат дарява, но основната му функция е да създава закони. А Ицо Хазарта с нищо не ни е убедил, че се справя с основната си задача.
Цялото поведение през последните дни на едно от най-разпознаваемите лица на „Продължаваме промяната“ е изключително показателно за същността на тази партия, за начина на мислене на представителите ѝ. Той се изразява в следното. Първо, правиш някоя глупост. Лъжеш за гражданството си или показваш среден пръст, няма значение. И, второ, понеже си дълбоко убеден, че всичко, което вършиш, е съвършено, през главата ти дори и не минава мисълта да се извиниш. Тъкмо обратното, започваш да обясняваш колко си готин, как животът ти дотук е изпълнен единствено с желанието да вършиш добри дела и колко ограничени са критиците ти. Кирил, Наско, Ицо дори и за секунда не допуснаха мисълта, че са сторили нещо нередно. Всичките им действия показват, че нищо не може да разколебае усещането им за изключителност.

Ето това е истинската същност на нещото, нарчено „Продължаваме промяната“. Нейните лидери и главни действащи лица се смятат за безгрешни и уникални. Всеки, който ги критикува, бива обявяван за „глупак“, „платен слуга на ГЕРБ“ или, това е особено актуално напоследък, за „човек на Путин“. Понеже лицата на ПП, с много малки изключения, не притежават никаква политическа култура, а познанията им в сферата на геополитиката са нулеви, те си служат с най-леснодостъпните клишета, когато им се наложи да говорят по такива теми. Днес русофобията се смята за политически коректен език и затова ПП я използват ежеминутно. Нищо добро не очаква държава, управлявана от такива хора.