Кабинет без БСП е невъзможен    

Почти е сигурно, че след парламентарните избори в неделя правителство ще има. С огромна доза вероятност можем да кажем, че такъв кабинет едва ли би изтраял дълго, ако няма подкрепата на БСП. Т. нар. „партии на протеста“ едва ли ще имат необходимото мнозинство в парламента. Така че ще се наложи да търсят помощта на друга сериозна партия. Няма как това да е ГЕРБ, която се възприема като „токсична“ структура. Подкрепа от ДПС също не звучи много секси. Така че като най-приемлив вариант се очертава БСП. Пък и това е и морално оправданият вариант. Именно социалистическата партия беше тази, която през последните години водеше най-безкомпромисна битка с ГЕРБ. Докато Христо Иванов беше министър на Борисов, а Мая Манолова беше омбудсман на Борисов, именно БСП правеше така, че ГЕРБ да не заживеят с усещането за всепозволеност. Днес е изключително лесно да се влееш в редиците на „борците срещу статуквото“. Най-лесното и най-безопасното нещо сега е да критикуваш Борисов и ГЕРБ. Съвсем доскоро обаче не беше така. Доскоро критиката към дългогодишните управляващи можеше да донесе доста негативни последици за критикуващите. И пресметливите хора си траеха. Или се договаряха с ГЕРБ. Едва когато стана ясно, че партията на Борисов със сигурност си отива от властта, въпросните пресметливци се превърнаха в гръмогласни опозиционери. Лидерите на БСП могат за много неща да бъдат критикувани, но няма как да бъдат обвинени в колаборация с ГЕРБ. ДПС, която днес се скъсва от говорене срещу Борисов, през цялото време именно благодарение на него поддържаше доброто си политическо и бизнес състояние. Партиите на градската десница, които днес искат да минат за най-активни гробокопачи на „модела ГЕРБ“, доскоро се съюзяваха с тази партия в името на „европейското развитие на България“ и „за да не дойдат комунистите на власт“. Единствено БСП не се замеси в подобни срамни договорки и още по-срамни извъртания. Дълго време тъкмо социалистите оказваха основната съпротива срещу делата на ГЕРБ, които днес всички осъждат с такъв патос. Ето защо не спирам да се чудя как БСП не можа да използва този опозиционен капитал на предишните избори. Да си бил единствената сериозна опозиция на ГЕРБ в продължение на години и да изпаднеш до положение на трета политическа сила – това наистина е голям провал.

Все пак съдбата прояви благосклонност към БСП, осигурявайки предсрочни избори, на които партията да покаже по-добър резултат. Отсега е ясно, че дори един глас повече да вземат в сравнение с изборите на 4 април, от „Позитано“ 20 ще обявят това за историческа победа. Не е там работата обаче. Истината е, че БСП трябва да мисли не просто за следващите месеци, а в много по-дългосрочна перспеткива. Естествено, че социалистите трябва да се борят за правата на хората на наемния труд и за достойния живот на пенсионерите. Обаче това изобщо не е достатъчно, за да осигурят на партията основно място в българската политика. Отдавна разделението както в България, така и в модерните държави не е само ляво –дясно. Също толкова актуално е и разделението национално – глобално, както и джендър идеология – традиционни ценности. И всяка партия, включително и БСП, която иска да е сериозна политическа сила, трябва ясно да заяви къде застава.

В това отношение през последните години Корнелия Нинова взе някои правилни решения. Твърдо се противопостави на напъните да бъде приета Истонбулската конвенция, както и на псевдомодерните желания да се говори за „родител 1“ и „родител 2“, вместо за „майка“ и „баща“. БСП обаче трябва да свърши още много работа, ако държи да бъде сред партиите, определящи посоката на развитие на страната. Още повече, действителността постоянно дава поводи на социалистите да се противопоставят на решения, които определено не са добри за България. Ето само един пример от последните дни. Служебното правителство обяви, че България твърдо е решила да влезе в еврозоната до началото на 2024 г. В това отношение наблюдаваме пълна приемственост между вършеното от ГЕРБ и политиката на служебния кабинет. Явно нарежданията, които идват от Брюксел и други световни политико-финансови центрове, са по-важни от каквито и да било вътрешни разделения. Спусната е команда „бегом към еврото!“ и нашите управляващи, без значение кои са, ще си счупят краката, за да я изпълнят възможно най-бързо. Точно в такива ситуации БСП би могла да действа различно от мейнстрийм партиите. Така ще постигне две много важни цели. Първо, ще покаже, че разполага със специалисти, които могат да мислят, а не просто да изпълняват нареждания. И, второ, със сигурност ще увеличи броя на симпатизантите си.

Битката „за“ и „против“ еврото изобщо не е експертен спор, от който се интересуват само шепа тесни специалисти. С течение на времето това противопоставяне ще става все по-силно и хората ще искат да чуват ясни позиции по темата. Отсега е ясно, че в подкрепа на замяната на лева с евро са активистите от либерални неправителствени организации, както и политически сили като „Демократична България“. Бойко Борисов ще действа така, както почти винаги прави. Днес ще говори едно, утре друго и това тупкане на топката ще продължава до последния възможен момент. За разлика от ГЕРБ БСП трябва да заяви още отсега ясна позиция. Социалистите трябва да зарежат политически коректното говорене и твърдо да заявят, че са против въвеждането на еврото на този етап. Така ще покажат най-малко дне неща. Първо, че са националноотговорна партия, а не структура, изпълняваща чужди заповеди. И, второ, че се съобразяват с желанията на своите избиратели. Със сигурност огромната част от привържениците на БСП не искат левът да бъде заменян с евро. Поне не в близко време. Ето затова социалистическият елит трябва да е на същата позиция. Почне ли партийният елит да се разграничава от базата си, това е най-сигурният начин за тотално сриване на доверието към въпросната партия.

Както вече споменах, противопоставянето лев – евро далеч не е само финансов въпрос. Това е естествена част от по-големия сблъсък национално – глобално. Много е важно как ще се позиционира тук БСП. Дали ще предпочете да бъде вярна на глобалните политико-финансови елити или на българските национални интереси. Първият път води към нищото. Ако иска да продължи да бъде значима политическа сила, БСП трябва да защитава единствено българския интерес.