Иван Гешев и политическите паразити  

Ау, какъв скандал!

В отговор на непрестанните питания на лидера на бившата дясна партия ДСБ защо премиер и главен прокурор се срещат всяка сряда на оперативна среща заедно с шефовете на МВР и службите, Иван Гешев отвърна: За разлика от някои десни екстремисти (ясно е кои - бел.авт.), аз не съм привърженик на (показното - бел.авт.) разделението на властите, а смятам, че те трябва да си комуникират и взаимодействат - защото без полиция и следствие прокурорът е само един деловодител.

И като се отпуши един гняв умно-красив, и като се отприщи едно възмущение демократично, и като тръгна едно протестиране „гражданско“, та цели три дни. Почти.
И ако сме буквалисти и търсим хирургическа прецизност в изказа, основание би имало.

Но само ако критиците на това, според мен извадено от контекста, изявление, не бяха направили точно това, срещу което уж протестират. А именно показно да зачеркнат разделението на властите и свирепо да му се изплют в лицето, на същото това разделение, в отчаяно търсене на предизборна платформа за наесен.

Свиквайки за пръв път в новата ни история политически протест за политически натиск върху ВСС – прецедент, който показно демонстрира незачитането на правилата и цялото лицемерие на смешния плач по разделението на властите.

Призовавайки парламентарната квота на ВСС да гласува така, както биха искали извънпарламентарните партии джуджета – смехория, която демонстрира тотално политическо безсилие и незачитане на вота на българските граждани и на избраните от тях народни представители, избрали на свой ред представителите на парламента във ВСС.

Обявявайки прокурорите за втора ръка магистрати, които не са способни и заслужили да излъчат своя кандидатура и да я гласуват – обратното на всичко това, за което (уж) се бореше и (уж) подаде оставка Христо Иванов – самоуправление и независимост на колегиите в съдебната власт.

Пришивайки избора на нов главен прокурор на политическите си опоненти в изпълнителната власт, респективно лично на Бойко Борисов, опитвайки се да превърнат избора на нов главен прокурор в част от политическата битка и предизборната кампания за местните избори наесен.

Внушавайки, че с избора на нов главен прокурор (?) партия с 95 народни представители (?) ще успее да установи тотална диктатура (???), и то най-вече ако въпросният нов главен прокурор се казва Иван Гешев?!?

Не се опитвайте да намерите логика и принципност в тези думи и действия на извънпарламентарната опозиция, уважаеми читатели. Няма да успеете, колкото и да се опитвате.

Принципността и логиката не виреят там, където се ламти за гласове и власт на всяка цена.

Принципността и логиката не виреят там, където политическото безсилие носи провал след провал, а усещането за отминаващо време поражда истерия след истерия.

Принципността и логиката не виреят там, където серийните неуспехи се сблъскват се претенцията за всезнание и всичкоможене, гарнирана с непрестанно бърборене в несвързания и безкрайно досаден мегамикс от цацаров-прокуратура-борисов-пеевски-мафия-реформа-протест.  

Принципността и логиката не виреят там, където се подава оставка (?) заради по-малката парламентарна квота в прокурорската колегия на ВСС, след което същата тази парламентарна квота се обвинява в прокарване на политическо влияние от страна на силните на деня. А какво ли щяха да говорят, ако беше по-голяма същата тази парламентарна квота, бихте се запитали? Именно.

Принципността и логиката не виреят там, където се отрича заложеното в Конституцията право на едно професионално съсловие да избере своя административен ръководител, ако същият поради някаква причина не е симпатичен на един бивш правосъден министър.

Превръщането на избора на нов главен прокурор в основна тема за местните избори наесен е колкото логичен, толкова и отчаян ход на партиите в „Демократична България“. Логичен, защото за тази политическа платформа дърдоренето на тема съдебна власт и съдебна реформа е въпрос на съществуване. Отчаян, защото темата нито е политическа, нито е редно да бъде политизирана. Поради същото това разделение на властите, за което същите тези партии така свирепо подскачат.
Това обаче няма никакво значение. За същите тези „демократи“.

Другите партии ще говорят за политическите платформи, местна власт и кандидати за кметове и общински съветници. „Демократите“ ще говорят за Иван Гешев.

Другите партии ще говорят за проблемите на населените места, инфраструктура, детски градини, училища, болници и градски транспорт. „Демократите“ ще говорят за Иван Гешев.

Другите партии ще говорят за бюджетите, местни данъци и такси, управление на европроекти и инвестиции в публична среда. „Демократите“ ще говорят за Иван Гешев.

Избирателите, разбира се, ще отсеят плявата. За пореден път. Но неприятното усещане ще остане. Защото целта на „демократите“ не е да посочат свой, по-знаещ и по-можещ кандидат. Те имаха такава възможност, предоставена им от правосъдния министър, но не проявиха интерес.

Целта отново е като в стария виц с компютрите и компотите.

Да си казват хората: „Абе, имаше нещо там около тоя Гешев, вижте как протестираха срещу него“.

Сметките обаче ще излязат криви. Защото, както казах и преди време, у Иван Гешев не се наблюдава дефицит на смелост. И това се вижда от делата, а не от думите. И тъй като обществото все повече разбира кой е само по приказките и кой – по делата, този пореден „демократичен“ напън ще се превърне в поредния провал.

И след като дежурният „виновник“ Цветан Цветанов вече не е част от политическия живот, за да бъде обвинявана „машината му за печелене на избори“ във всички земни грехове, изключително ми е интересно кое ще е новото умно-красиво оправдание.

Сигурно ще е нещо с подреждането на планетите, магнитни бури или руски хакери.