Елена Йончева, Радан Кънев, мишките и кучетата  

Вълната от публикации в западноевропейския печат, посветени на България през последните седмици, не е резултат от повишен интерес към нашата страна. Тя е просто част от кампанията срещу правителството, която разчита на насърчавания през изминалите десетилетия рефлекс на политически провинциализъм и комплекс за малоценност. Схемата е проста. След като „другите“ говорят така за нас, значи това може и наистина да е вярно.

Източниците на тази кампания са у нас. Именно те мобилизираха своите политически и комуникационни канали, за да организират поредната негативна медийна кампания срещу България. Всевъзможни чуждестранни експерти, които имат изключително бегли познания относно развитието на нашата страна, бяха впрегнати да ни обясняват, че ние сме най-бедната, най-корумпираната, случайно попаднала в Европейския съюз страна, която не би трябвало и да си помисля за участие в единната валута въпреки ефективното си членство в Банковия съюз. Има много такива „експерти“. Количеството им винаги е поддържало цената на поредния „анализ“ ниска, още повече когато това е единственият им шанс да се представят като експерти. Но проблемът не е в тях, а в нестихващата амбиция на неуспели бивши или настоящи български политици.
Сред цялата тази какофония от панически PR инициативи поне засега недостижимо остава едно напълно безсмислено и фалшиво събитие, което придоби гръмкото име „изслушване на българските власти в Европейския парламент“. Въпросното събитие бе организирано след продължителни усилия, според думите на една от организаторките му, депутатът в Европейския парламент, Елена Йончева. Целта била „Европа да види какво се случва в България“, да разбере за „корупцията и потъпкването на разделението на властите“, както и „да бъдат взети мерки“ по въпроса. Българските държавни институции отговориха на поканата на част от депутатите в една от подкомисиите на Европейския парламент, изпращайки вицепремиер, заместник-министър и заместник на главния прокурор, както и представител на Комисията за защита от дискриминация.
Неформалният характер на срещата бе очевиден както заради провеждането ѝ при закрити врата, така и заради отсъствието на каквото и да било официално изявление след нея. Различите участници в срещата разказаха нямащи нищо общо помежду си версии за нейното протичане. Според някои от тях акцентът бил поставен върху „безконтролността на главния прокурор“. Според други – акцентът бил върху корупцията и потъпкването на разделението на властите от управляващото мнозинство. За други приоритет на дискусията била свободата на словото и липсата на независими медии. Изглежда, че всеки е предпочел да определи като акцент собствения си проблем, без това обезателно да ангажира както участвали депутати от Европейския парламент, така и българските участници.

Независимо от всичко това именно тази среща бе обявена от т. нар. Отровно трио като новина на деня. Мая Манолова на свой ред реши да заяви, че след тази среща вече е „свършено с европейския комфорт на Борисов“. Основните корпоративни говорители на „протеста“ изведоха във водещи заглавия, че България е получила тежки критики от страна на Европейския парламент. Казано накратко, ако се съди по тези медийни публикации, страната ни е била изправена до „стената на позора“.
Всичко това се съгласува много добре с основните послания на „черния PR“ (понятие съществуващо единствено и само в руската традиция на публични комуникации), според които България заслужава да се нареди до Беларус, защото по „еднакъв начин“ гражданите се противопоставят на режима на управляващите. Звучи героично, но остава очевидно невярно. След изборите в Беларус, които бяха определени като нечестни и от нашата страна, като част от общата позиция на Европейския съюз, настъпиха промени, които може би ще доведат до нов период на политическо развитие. Това няма нищо общо с България най-малкото защото протестите, които изглеждаха граждански в началото, бяха напълно подменени и превзети от политически технологии, страх и болни амбиции.

Но т. нар. „изслушване в Европейския парламент“ заслужава допълнително внимание най-малкото заради поне още едно срамно и тъжно политическо падение. Оказа се, че депутатът в Европейския парламент от коалицията „Демократична България“ и бивш председател на „Демократи за силна България“ г-н Радан Кънев не само активно защити въпросното „изслушване“, а и заедно с колегата си Елена Йончева събирал подписи за свикване на специална сесия на Европейския парламент за ситуацията в България. Всъщност той успя да закрие партията, която временно и случайно ръководеше. След тоталното обезличаване на ДСБ, започнало със съюза с „Да, България“, г-н Кънев сложи край на този политически проект шестнадесет години след неговото създаване.

Един колега казваше, че ако е вярно това, че най-големият враг на твоя собствен враг би трябвало да е твой приятел, то тогава кучетата би трябвало да са най-големият приятел на мишките. Всъщност в природата това невинаги е вярно, но в политиката – още по-рядко. Ако в името на безогледното противопоставяне срещу политическия си опонент, възприеман като непреодолим противник, си готов да работиш срещу името на собствената си държава, подменяйки напълно мандата, който си получил от избирателите си, това означава просто, че е време да „напуснеш и да загасиш лампите“.

Цялата тази медийна кампания срещу България напомня за боксов мач, при който състезателите, вместо да се боксират, са се заели с това да разрушат ринга, на който се играе срещата. Който и да използва подобна негативна кампания срещу България, трябва да разбира, че всичко онова, което се опитва да внушава срещу страната си, ще се обърне срещу самия него, ако случайно му се случи да управлява.

За всеки опитен европейски политик е ясно, че става дума за безпомощна, но точно затова – агресивна партийна кампания. Никой не би се намесил в наша защита, дори и да разбира, че всичко това е просто пропаганден шум. Това зависи от самите нас и от способността ни да отстояваме собственото си достойнство, дори и да нямаме сили като бития бивш министър-председател Петко Каравелов да кажем: „Господа, в България не бият“. Защото това как ще решаваме собствените си проблеми не зависи нито от комплексирани политици, нито от дълбоко незаинтересувани европейски бюрократи. Това зависи от всеки от нас, от собственото ни достойнство и чест.
 
С