Стефан Цанев срещу Гестапото  

От една седмица насам в кръчмите, които посещавам напоследък („Фейсбук” и форумите на някои сайтове), се вихрят люти спорове „позор ли е или слава“ туй, дето Стефан Цанев отказа най-високата награда на МК „Златен век“ заради това, че наскоро тя е присъдена и на Димитър Иванов, по-известен като Митьо Гестапото, последния шеф на Шести отдел към Шесто управление на ДС. И, както е естествено напоследък, обществото мигом се поляризира – „за“ и „против“. Няма нюанси, няма условности. Цанев е определян или като достоен човек, единствения, който се е осмелил да върне награда по морални причини, или като нагаждач, дисидент с късна дата, живял сладко при социализма, а сега хапещ ръката, която го е хранила. Наизвадиха се биографични справки, лични спомени, цитати от произведения, дочуто от тук и там… И всеки сглоби своя версия. В тези версии обаче постъпката беше удавена в argumentum ad hominem. Не го ли знаем кой е Стефан Цанев, та той да ни учи на морал?!
Човекът не е нито само добър, нито само лош. Той е едновременно и добър, и лош. Понякога добър, друг път – лош. Добър в едни постъпки, лош в други. Добрите хора могат да сгрешат и да извършат лоши постъпки, лошите хора също „имат право“ на добри постъпки. Зад добрите постъпки може да се крият користни, егоистични подбуди. Лоши постъпки могат да са следствие на добри стремежи. Добри постъпки, извършени с чисти помисли, могат да донесат ужасяващи последствия. Лоши постъпки, подбудени от низки страсти, могат да се окажат прекият път към храма…

Животът, както казва д-р Филипов, е един от най-сложните. И трябва да си човек с много ограничен ум, за да сложиш автоматично знак за равенство между човека и постъпката, между постъпката и мотивите, между мотивите и резултата. Още по-сложно става, когато човекът е творец, създал е талантливи творби. Когато неговото творчество е заживяло собствен живот, различен от този на твореца. Когато то заговори с думи, които творецът не е и подозирал, когато започне да учи и възпитава поколенията…

Да, сложно е. Затова единственото, което мога да кажа, е, че тази постъпка на Стефан Цанев беше достойна. Време беше някой да каже на самозабравилите се ченгета, че те са хора от миналото и трябваше да си останат там. И че ако днес са тук, то е само заради нашата криворазбрана толерантност и чувство за прошка, граничеща със стокхолмския синдром.

В отговора си до Стефан Цанев Вежди обясни защо дал награда на Гестапото: „За него пристигнаха предложения от музеи и университети. Тези предложения постъпват в комисията, която решава и определя наградите, а министърът после ги утвърждава. Не разбирам кое ми дава право да не уважа предложението на музеи и университети за Димитър Иванов?“.

Да ви го преведа в дисфемистичен дискурс. Зад „музеи“ се крие НИМ с директор Божидар Димитров, агент с няколко самоличности. Под „университети“ разбирайте Библиотекарския, ректор на който е Стоян Денчев - агент Симеонов. Та двете ченгета предлагат бившия си началник за награда и Веждито нямало как да откаже.

В едно предаване по телевизора Митьо Гестапото го обясни откровено. Откровено до цинизъм: "Има морални и колегиални много силни зависимости при хората с досиета. При възможност се дава преимущество на своите с принадлежност към ДС, защото ние сме професионална група, това си го носиш вътре в себе си".

До гроб си го носиш!
„Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.“...Беше толкова просто. Изискваше се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет, наричаха го „Контрол над действителността“, по новговор: „двумисъл“. (Джордж Оруел, „1984”)

Не оправихме сметките си с миналото и сега ги изплащаме с лихви. Оставихме миналото да определя настоящето ни, а то прилапа и бъдещето ни. И се питаме учудени как стана така, че уж трябваше да вървим напред, а всъщност сме се въртели в кръг като долапчийски кон. Чували ли сте за „синдрома на долапчийския кон“? След като го „пенсионират“ и престане да върти помпата на долапа, долапчийският кон доживот продължава да върви в кръг. Дълги години е вървял в кръг и му е станало втора природа.

Оценявам постъпката на Цанев и на фона на поведението на много български интелектуалци, които не само нямаха нищо против да получат награди заедно с Митьо Гестапото, но получаваха такива и лично от ръцете му. Наскоро медиите съобщиха, че Митьо Гестапото и Стоян Денчев наградили Доган (агент Сава) с почетен знак за лидерство „Стефан Стамболов” заради приноса му към държавността. Наградени бяха също Светлин Русев и кметът на Бургас Димитър Николов. И те приеха с благодарност. С почетния знак „Стефан Стамболов” са отличени президентите Желев и Първанов, патриарсите Максим и Неофит, Бойко Борисов, Йорданка Фандъкова, Ирина Бокова, акад. Антон Дончев, проф. Андрей Пантев, ген. Ангел Марин и Маргарита Попова, Ивайло Калфин. Няма случай български политик или интелектуалец да е отклонил наградата. Дори дисидентът Желев не я върна! Омбудсманът Гиньо Ганев също не я върна. Акад. Юхновски не я върна... Най-после, големият антикомунист и демократ Бойко Борисов не я върна! А президентът Първанов пееше с Гестапото "Хубава си, моя горо"...

И така, докато седем милиона мишлета продължаваме да си ровим из досиетата, оня, който е обръщал хората в доносници, получи всеобщо опрощение. Нещо повече. Превърна се в дежурен екскурзовод в дебрите на мрачното ни минало. Колчем стане дума за агенти и доносници, телевизии, радиа и вестници, канят Гестапото да коментира. Не жертвите коментират, а палачът. Изисква се много малко историческо любопитство, за да разбере човек, че само част от тези, които днес клеймим като доносници, са станали такива доброволно. Мнозинството са пречупвани със заплахи и изнудване. Кой по биографични причини, кой заради случайни грешки и изпуснати думи, кой заради сексуалните си предпочитания… Арсеналът е широк като въображението на писател фантаст. Пречупвали са ги такива като Гестапото и неговите подчинени. И сега тези хора получават и си раздават награди.

И всичко това изглежда вече съвсем нормално и легитимно. И защо да не е? След като два мандата ни беше президент агент Гоце, от чието досие мистериозно липсвали, казват, 36 страници. И този агент раздаваше «Стара планина» на «колегите си». И беше превърнал президентството в явочна квартира на ДС. Беше събрал около себе си 13 агенти. Между другото, вчера Гоце официално сдаде поста лидер на АБВ. Мястото му зае Константин Проданов, син на проф. Васил Проданов, директор на Института за философски изследвания, член-кореспондент на БАН, осветен от Комисията по досиетата като агент Иванов. Разбира се, синът не е отговорен за бащата, но не пречи да го наследи…

Припомнете си на кои хора раздаде Гоце орден «Стара планина», най-висшето държавно отличие. Награди оръжейния търговец Петър Манджуков (агент Омортаг), награди Тошо Тошев (агент Бор), Тодор Батков (нещатен сътрудник на Трето управление на ДС). Първият агент, когото Първанов награди обаче, беше агент Сава със светското име Ахмед Доган. Но той (от срам или от страх) отказа.
Всъщност около награждаването на агент Сава възникна казус, който донякъде наподобява днешния и лимитира границите, в които личността и постъпките могат да се разглеждат обособено.

През 2004 г. Доган беше награден по случай 50-ата му годишнина и за „извънредно големите му заслуги” за демокрацията и етническия мир. Малко след това Първанов издаде указ за награждаването на проф. Васил Мръчков, главен прокурор на НРБ по време на възродителния процес. И тогава агата разигра един морален етюд: "Не може палачът и жертвата да бъдат на един и същ подиум във връзка с особените заслуги за изграждането на демократична България…". И Мръчков набързо беше свален от подиума и получи утешителен орден „Св. св. Кирил и Методий". Никой не прие отказа на Доган като морален акт. Като логичен - да, но не и като морален…

И Църквата не остана встрани от този карнавал на позора. Освен широко коментираният архонт Слави Бинев, за архонт на БПЦ е провъзгласен и търговецът на смърт Петър Манджуков. Дал бил 1 млн. лв. за построяването на църква. Бог да му го зачете, ако може и ако трябва. Само Бог може да тури на едната страна този милион, а на другата страна смъртта, с която той е изкаран, и да отсъди.

Знам кой е Стефан Цанев. Чел съм стиховете му. И сред тях и това за чекистите, които вървят сред нас и в „в самите нас…“. И другото знам – че да говориш скучно за комунизма - значи да говориш против комунизма, да пишеш скучно за партията - значи да пишеш против партията. И трето знам, и четвърто…

Но не знам едно: къде са достойните, къде са неопетнените български интелектуалци? Защо мълчат? Защо мълчаха, когато Гоце награждаваше агентите? Защо замълчаха лани, когато Вежди награди Гестапото? Защо мълчат днес?

„Нашият днешен идеал не е героят – той има много недостатъци, – а безупречният прислужник, не човекът, създаващ добро, а оня, който не е уличен в нито една лоша постъпка. Ако изхождаме от тази нова теория, трябва да обявим стридата за най-добродетелното същество на този свят. Тя винаги си седи у дома и винаги е трезва… Раят не е място за мумии, а за мъже и жени, живели пълноценен живот, вършили добро, но и зло, уви; място за грешници, воювали за правдата, а не за праведници, които са бягали от полесражението, за да спасят душата си“ (Джером Джером).

Когато няма праведници, не можем да избираме от друго, освен сред по-малките грешници. Стига правдата да е на тяхна страна. И ми се иска тези, които плюят по Стефан Цанев, да си дадат сметка, че застават на страната на Гестапото, на страната на лъжата.