Стефан Данаилов-Дядото

РАДОСЛАВ НЕШЕВ
 

Досега знаехме, че Дядото е един. Димитър Благоев, философът и учителят, дал първоначалния тласък на социалдемократическото движение в България в края на ХIX в. Отскоро обаче, къде на шега, къде не чак дотам, се заговори за още един Дядо на левицата. На професора по театрално майсторство Стефан Данаилов му предстои най-тежката актьорска задача от иначе дългия му житейски, сценичен и екранен репертоар. И като няма кой друг, някак си истимаро и между другото, кукловодите вмениха на Ламбо да събере отломките от раздробените червени, техните крилца и перца, за да има все по-пролетаризиращото се българско общество политическа формация монолит, която да отстоява интересите на наемния труд.
Ама ще му стигнат ли силите на грохналия под тежестта на годините и диагнозите нов Дядо? На кого му пука.

Факт е, че на предишните избори за държавен глава през 2011 г. Ламбо изтегли каруцата на Ивайло Калфин от калта, като написа сърцераздирателно писмо до тогавашния партиен шеф Сергей Станишев и успя да събере над 1,5 милиона гласа за каузата. И сигурно и до днес щеше да е действащият вицепрезидент, ако зад победата на Росен Плевнелиев не стояха фактори като ГЕРБ, манипулации и машинации.

Този път ролята на Мастера не е толкова бляскава, но пък без нея постановката ще се разпадне. След подозрителния разрив между БСП, Георги Първанов и Татяна Дончева, инспириран от новата прима на „Позитано“ 20 – Корнелия Нинова, за левите хора в България стана ясно, че всеки ще тича сам по собствена писта. Дали това ще обслужи ГЕРБ и лично Бойко Борисов, чийто интерес като министър-председател е да излезе от фигурата „правителство на малцинството“, е друг въпрос. Но за заместник-председателя в Изпълнителното бюро Данаилов не остана друга възможност, освен да мимикрира, като оглави уж независимия инициативен комитет, който застана зад единната лява доскоро кандидатура на генерала от ВВС Румен Радев в надпреварата за „Дондуков“ 2.

Тук, поне за пред публиката, нещо май се обърка, защото Зевс се разгневи. „Стефан Данаилов е слаб политик, който подвежда хората.“ Това заяви премиерът Бойко Борисов, сигурно подразнен и от хвърлената по негов адрес от Ламбо квалификация „Гинко Пружинко“. Дали е прав?

Биографичната справка сочи, че Стефан Данаилов е роден на 9 декември 1942 г. в София. През 1967 г. завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Преподавател е по актьорство за драматичен театър във факултета „Сценични изкуства” в НАТФИЗ. Доцент от 1995 г., професор – от 1999 г. Депутат от БСП от 39-ото НС. Министър на културата в правителството на Сергей Станишев (2005-2009). От месец май е заместник-председател на ИБ на БСП.

„Всичко става с пълно мое съгласие, не мога да седя и да гледам отстрани събитията, защото ще ме е яд после, че не съм се намесил”, заявява Ламбо. Според него всички социалисти у нас трябва да се обединят около кандидатурата на Румен Радев за президент, защото: „Ако сега не се обедини лявото след първия тур, никога не може да се случи някакво обединение и разбирателство между левите сили в България”.

„Ох! В ушите ми още кънтят думите на кандидат-президентката на управляващите Цецка Цачева, че ако на 20 г. не си бил социалист – нямаш сърце, а ако след 40 г. все още си такъв, значи нямаш мозък. Е, аз останах верен на тази лудост и вярвам, че ако всеки направи по нещо, което е необходимо за по-добрия ден на всички, нещата у нас ще са различни. Между другото, аз станах член на БКП не когато ме поканиха и не заради това какво мога да получа или загубя, а много по-късно, когато вече бях реализиран български актьор, направил някои от върховите си роли. Влязох в социалистическата партия, защото осъзнавах с разума и сърцето си, че има какво да дам на хората“, откровеничи Ламбо.

„Корнелия Нинова работи много добре. Завъртя партията и работи като трима мъже. Шапка й свалям“, намига поне за пред първия ред печеният театрал. Едва ли някой се съмнява, че е дотам изкуфял, че да не е наясно с вътрешнопартийните и кланови боричкания около старите муцуни Бригадир Аспарухов, Георги Гергов, Румен Овчаров и опозицията вътре, която загуби пленумната надпревара чрез разпознаваемите иначе Мая Манолова и Таско Ерменков.

В чисто личен план Мастера има своя спасителен пояс алтернатива. Проф. Стефан Данаилов продължава да преподава и взе нов клас в НАТФИЗ. „Напук ще правя на хората, които ме пенсионираха. Това ми вдига адреналина и ме задвижва”, казва Ламбо, който скоро бе уважен от 120 свои възпитаници.

„Много са готини младите. Аз винаги правя не клас, а трупа, не студенти, които идват на лекции”, казва той.
„Какво ти трябва, за да бъдеш добър учител? Трябва, първо, да си добър човек. Моят контакт със студентите е траен, защото винаги съм ги чувствал като приятели, а не като техен учител, възпитател. Има други индиректни начини да напомниш кой си пред тях, не да демонстрираш сила, могъщество, да ги плашиш”, споделя своеобразният мъдрец.

Така някак си, идеализирано, като във фокуса на прожекторите, той говори като ментор и за поверения му генерал Радев. „Радва ме, като гледам светналите лица на многото хора, които пълнят площади и зали, за да го чуят, за да поговорят с него. Но ме радва и това, че не са само лица, организирани за срещите по партийна линия. В залите и площадите за среща с ген. Радев има и много симпатизанти, които видимо се надяват, че чрез него може да настъпи промяна. Да, чувствам такава надежда! Той като че консолидира със своята естествена мъжественост и високата си ерудиция протеста на обикновените хора против опростачването на нацията ни, против елементаризиране на отношенията между нас, против огрубяване на езика на българския род“, казва актьорът.

Всъщност Стефан Данаилов, най-малкото емпирично, съзнава, че това, което не се случи на лидерско-партийно ниво за обединение на лявото през Корнелия Нинова, Георги Първанов и Татяна Дончева, може да покълне от народните маси като своеобразен реванш срещу статуквото отдолу. Шанс за това е повече от сигурният балотаж, на който поне единият от претендентите ще е от левия спектър на политическото пространство. И новият Дядо говори за това в прав текст не само заради оглавявания от него инициативен комитет. Може и да се случи.

Всъщност историята с автентичния Дядо Благоев е много показателна. След смъртта му през 1924 г. идеята за обединено социалдемократическо ляво в България се срива за дълго. Започва отявлено дива болшевизация като отзвук на Великата октомврийска социалистическа революция. Стига се до ултраляв уклон и изстъпления. Септемврийското въстание е удавено в кръв в белите нощи на терора. Общи гробове и шлепове поглъщат социално ориентирани интелектуалци. Връх на омразата и ненавистта е атентатът в църквата „Св. Неделя“.

Затова новият Дядо и неговата актьорска мисия и задача нямат алтернатива. Той трябва да е жив и здрав и да успее. Пък тогава даже Бойко Борисов може да е доволен, защото неведнъж е казвал, че му е нужна здрава и читава опозиция.