Радев е отговорен за тежката криза в държавата  

Почти една година след началото на кризата, предизвикана от Румен Радев, и седмица преди извънредните парламентарни избори, въпреки че нямаме съгласие относно това как стигнахме дотук, време е да се запитаме какво ни предстои.

Намираме се в множествена криза, засега преди всичко политическа и институционална. Макроикономическите показатели на България все още са добри, икономиката бавно се възстановява и поне засега няма основания за разгръщането на икономическа и социална криза. За съжаление, ако тази множествена криза не намери решение, тя може да предизвика сериозни икономически и социални сътресения.

Отговорността за предизвикването на тази криза, както и за управлението ѝ в момента се носи изцяло от Румен Радев и назначеното от него служебно правителство. Отговорност носят обаче и всички политически партии, които се явяват на предсрочните избори, защото от тяхното поведение ще зависи колко далеко може да стигне нейното разрушително действие. Политическият риск нараства, а с него и вероятността от настъпването на трайни негативни последици по отношение на цялостната перспектива за развитието на България през следващите години.

Институционалното противопоставяне, при което президентът напусна отговорностите си, обявявайки се срещу останалите власти, продължава. В почти всички европейски страни имаше вълни от недоволство, свързано с ограничителните мерки срещу пандемията, но само у нас тази протестна енергия бе използвана, за да се предизвика политическа криза. ГЕРБ подцени рисковете на институционалното противопоставяне, използващо гражданите като „таран“ срещу управлението. Това доведе до загуба на подкрепа, но все пак коалиционното правителство завърши пълния си мандат.

Политическата криза се разгърна с пълната си сила след връщането на втория проучвателен мандат от ИТН. Невъзможността на ГЕРБ-СДС да съставят правителство е в рамките на демократичните правила. След дълъг период на управление една политическа партия, дори и когато е спечелила изборите, може да не успее да състави правителство. Но отказът дори от провеждането на консултации за правителство от страна на ИТН доведе до предсрочното прекратяване на мандата на Народното събрание и извънредни избори. На свой ред БСП също отказа да търси съгласие и предпочете да отклони политическата отговорност от себе си.

Каква е вероятността всичко това да се повтори отново след 11 юли?

Която и политическа сила да спечели тези избори, очакванията отново са свързани с това ИТН да поеме политическата отговорност за съставянето на правителство. Проучвателен мандат на ГЕРБ-СДС трудно би могъл да бъде успешен, а третият мандат, както и в предишния парламент, няма да има по-добра перспектива.
Оптимистичният сценарий предполага, че ИТН, ДБ и ИСМВ ще постигнат резултат, който да им позволи да съставят коалиционно правителство с мандат на ИТН. При този сценарий ще имаме нова тройна коалиция, съставена от една партия и две коалиции, които най-вероятно ще разпределят помежду си властта в пропорция от типа на добре познатата ни схема 8-5-3. Макар и малко вероятен, този сценарий би предполагал трите формации да постигнат повече от 121 мандата в 46-то ОНС и да разполагат с относително стабилно мнозинство. Подобно правителство би могло да бъде само програмно, доколкото между ИТН, ДБ и ИСМВ има твърде съществени различия. То би облекчило значително задачата за спечелване на втори мандат на Румен Радев.

Темите, по които изглежда, че има съгласие между тези три политически формации, са изцяло в перспективата на „изчегъртването на ГЕРБ“. Отвъд тази цел нямаме почти никакви основания да очакваме ефективно взаимодействие между тях. Програмните намерения на ИТН, колкото и общо и неясно да са представени, са насочени към цялостна промяна на системата на политическото представителство в България. Партията има нужда от поне една година и половина, преди да лансира отново темата за мажоритарните избори, а дотогава ще търси всяка възможност да се установи трайно във властта.

ДБ няма единен идеологически профил, а управленските им заявки за реформа са насочени преди всичко към съдебната власт и въвеждането на електронно управление. Отвъд противопоставянето срещу ГЕРБ, при липсата на единна политическа платформа и управленски опит ИСМВ най-вероятно ще престане да съществува като коалиция.

Само по себе си отстраняването на една партия от достъп до властта не може да бъде политическа цел на останалите. На изборите няма вот „против“, освен „не подкрепям никого“. Единствената легитимна политическа цел е постигането на мнозинство на колкото се може по-широко минимално съгласие около един политически проект, който да се реализира. Всичко друго е част от други политически модели, които нямат нищо общо с демокрацията.

По-вероятният сценарий, за съжаление, е песимистичен. При него ИТН „ще постъпи правилно“, както обичат да казват от новата формация, с други думи – ще върне мандата, ако не може да формира самостоятелно мнозинство. ИТН иска цялата власт. Или всичко, или нищо. Но доколкото това е малко вероятно при предстоящите избори, изглежда почти сигурно, че от партията отново ще откажат да реализират проучвателния мандат за съставяне на правителство.

Независимо от това дали ще бъде съставено мнозинство и излъчено правителство или не, изглежда ясно с какво ще се занимава следващото Народно събрание. Преди всичко атаката срещу съдебната власт и главния прокурор ще продължи. Най-вероятно ще се търсят промени в Закона за съдебната власт, които да доведат до закриването на специализираната прокуратура и съд. Това ще означава водените до момента дела да започнат отначало, а някои от тях да бъдат прекратени. Ще бъдат търсени възможности за ограничаване на правомощията на главния прокурор. Ще бъде направено усилие да бъде приет преработеният План за възстановяване, а може би и да бъде актуализиран държавният бюджет, въпреки че това не би трябвало да бъде задача на служебно правителство.

В зависимост от постигнатото съгласие между Радев и ИТН вторият мандат може да бъде забавен, за да бъде предоставено повече време за законодателна дейност, но цялата процедура трябва да завърши преди втората половина на август. След това при този песимистичен сценарий следва служебно правителство (а може би същото?), което да организира едновременното провеждане на парламентарни и президентски избори.

Междувременно част от рисковете вече ще са се превърнали в заплахи. Цената на щетите ще платим всички, а отговорността за кризата може и да не бъде потърсена.