Двадесет години текат спорове какви самолети са ни нужни, какви да купим, какви да са техните оперативни възможности. Това не означава, че за това време сме си изяснили ситуацията. Като проследява тези дебати, човек остава с впечатлението, че въздушният суверенитет на България е най-вече грижа на НАТО, а нашият избор би трябвало да се съобразява единствено с едни или други лобита.
В крайна сметка, ние се оказахме в положение на цайтнот и започнахме да подготвяме общественото мнение за времето, когато въздушният ни суверенитет ще се осигурява от чужди летци, макар и в рамките на операцията „Еър полисинг“ на НАТО. И ако по някакъв начин успеем да преглътнем унижението, остава заметен под килима въпросът, че в подобен случай това „удоволствие“ ще ни струва твърде скъпо в буквалния смисъл на думата, тъй като за чуждата техника и за персонала ще плаща българската държава.
Приехме варианта с ремонта на МиГ-29, което ни отдалечава от тази безславна ситуация. Към днешна дата сделката за ремонта набира сила, след като мина през ратификацията в Народното събрание. Ремонтът, според договора, ще се извърши от частна фирма в Полша, чиито отношения с притежателя на лиценза са не съвсем гладки. За сметка на това очакваме да бъде избегнат данъкът добавена стойност, тъй като с Полша сме членки на Европейския съюз.
Тъй като става дума за сделка, се договарят икономически параметри. Доколкото сделката се отнася до ремонт на бойна техника, се договарят техническите параметри и боеспособността на ремонтираните машини, както и редът за поддръжката им. Такава е обичайната практика. Миналата година например в Русия бяха ремонтирани осем самолетни двигателя за наши нужди, без въобще по този повод да е искана ратификация от Народното събрание. Как стана така, че се наложи в сегашния случай депутатите да се произнасят по една сделка, след като е ясно, че те не са експерти нито по икономическите й параметри и още по-малко - по нейните военнотехнически характеристики.
Смятам, че в обстановката, такава каквато е понастоящем, политизирането на сделката нямаше как да бъде избегнато. Мястото на Русия в политическата констелация се променя и всяко действие, което има някаква връзка с Русия, попада под политическите прожектори. За западния свят, а това от известно време означава и за нас, кризата в Украйна постави Русия в ъгъла и я посочи като лошия човек на Европа и в света. Включването на Русия в кризата в Сирия я постави в по-различна светлина. Атентатите във Франция през лятото и особено сега, през есента, повишиха изключително много френския интерес към военно сътрудничество с Русия в Близкия изток. Турският враждебен акт със свалянето на руския самолет над Сирия се оказа не особено популярен и извади на бял свят доста неприятни истини за турските интереси в региона. Русия отново беше визирана като страна, която е срещу НАТО, но трябва да се подчертае, че в този случай липсваше характерният ентусиазъм на враждебното говорене, толкова отличителен за коментарите по повод на кризата в Украйна.
Ето една Русия в движение на политико-идеологическия хоризонт, където тя променя мястото си от неприемлив враг в труден съюзник. За страна като нашата да изработи и особено да отстоява политическата си позиция спрямо подобно сложно движение, е задача не само с повишена трудност, но и въобще непосилна задача. И нашето политическо поведение доказва това твърдение.
В разгара на всякакви реакции по повод на Русия се случи нашата сделка с ремонта на бойните ни самолети. Вероятно с оглед на създалата се ситуация около Русия никой трезвомислещ българин не си е представял, че ще се обърнем към държавната фирма на Русия РСК, за да извърши ремонта на произведените в руските заводи самолети.
Депутатите ни не пропуснаха възможността отново да се разделят на две групи и отново да се преброят по този повод. Групите са тази на русофобите и другата - на русофилите. Интелектуалци от най-ново време твърдят, че подобно разделяне било анахронизъм и отдавна вече не било актуално, но аз бих ги посъветвал да не бързат чак толкова, а да се поспрат и да се поогледат. Тук е добре да знаете, че това разделение още дълго ще е тук, защото е част от националния ни характер, част от нашата културна идентичност. Това не е нито лошо, нито е добро. То просто е такова и е добре да се има предвид, когато се омагьосва за пореден път публиката с модерни мантри от рода на това към кого принадлежим сега и колко лошо е да не му принадлежим без остатък.
