Петър Волгин: Войната срещу Русия и новото дисидентство  

Днес война се води не само в Украйна. Война има и в модерния, цивилизования, либералния, както искате го наричайте, свят. И това е войната срещу всичко руско. Не просто срещу Путин или Кремъл. На атака е подложено всичко, свързано с руската държава, история и култура. Най-емблематичните примери са добре известни. На един от най-добрите съвременни диригенти Валерий Гергиев е отказан достъп до световните сцени. И, забележете, изчегъртаха го не защото се е провиквал по телевизиите „Слава на Путин!“ или „Долу Украйна!“ Неговата „вина“ се изразява в това, че не е заклеймил публично нито руския президент, нито родината си. Поради същата причина бяха отменени участията и на световната прима Анна Нетребко. Оперната певица каза, че не подкрепя войната и в същото време подчерта, че не е справедливо хората на изкуството да бъдат карани да заклеймяват когото и да било. Е, именно заради това допълнение Нетребко вече няма да участва в оперни спектакли. Антируската параноя достигна небивали висоти с решението на Филхармонични оркестър в уелския град Кардиф да премахне от програмата си Увертюра 1812 на Пьотр Илич Чайковски заради войната в Украйна. Виждаме как вече наказват не само съвременници, но и отдавна починали хора, защото руският композитор си отива от този свят през 1893 г. А и в самата забранена творба няма нищо, което да предизвиква тревоги. Тя изобщо не възхвалява някаква руска агресия, че да звучи политически некоректно днес. Увертюра 1812 е посветена на героизма на руския народ в борбата с нашествениците на Наполеон. Но явно въпросният филхармоничен оркестър е преценил, че след като в дадена творба не се оплюва Русия, тя не бива да бъде изпълнявана.

След като в сферата на високото изкуство се вихри такава русофобия, можете да си представите какво става на битово равнище. Вече има доста репортажи, в които живеещи в Западна Европа руснаци признават, че избягват да говорят на руски на публични места. Страхуват се да не станат жертви на агресия. Вербална и не само. На вратата на едно болнично заведение в Германия пък се появи надпис, че не се приемат за лечение руснаци. После от ръководството обясниха, че така просто искали да покажат „солидарност с борещия се украински народ“. Само че така и не стана ясно защо тази солидарност трябва да включва нарушаване на Хипократовата клетва.
Както можеше и да се очаква, в България моментално се намериха лица, които пожелаха да копират „челния Западен опит“ в мразенето на Русия. Ние неведнъж сме доказвали, че от обществата, на които искаме да приличаме, обикновено вземаме не най-добрите, а най-лошите черти. Издателство „Сиела“ например взе мъдрото евроатлантическо решение да не издава в България руския писател Сергей Лукяненко, защото той подкрепял „агресията срещу Украйна“. Някой би могъл да каже: „Ей, браво, какви принципни хора. Отказват се от печалбите в името на идеята“. Вероятно и аз бих повярвал в подобен идеализъм, ако в книжарниците на „Сиела“ от години не се продаваше „Моята борба“ на Адолф Хитлер. Излиза, че това издателство без никакъв проблем си прибира парите от продажбите на книгата на Хитлер, отговорен за смъртта на десетки милиони души, но става страшно „почтено“, когато стане дума да се направи някакъв антируски жест. Онзи ден пък Мария Бакалова, която бе сред гостите на церемонията по връчването на наградите „Изборът на критиците“ в Лос Анджелис, също се отличи с проукраинска реч. Много мъчно ѝ било за Украйна, впечатлена била от смелостта на украинските войници. Сигурно бихме решили, че Бакалова е искрена, ако по същия начин беше подкрепила страдащите иракчани или страдащите руски жители на Донецк и Луганск, които в продължение на години бяха жертви на украински атаки. Много избирателна се оказва жалостивостта на актрисата. Прилича на желанието да се подреди в редичката на всички онези, които искат да произнасят „правилните“ изречения, за да не им секне финансовото благополучие. В случая официалната политика е да се говори срещу Русия. Ето затова хора като Карабашлиев (директора на „Сиела“), Бакалова и хиляди други послушковци отблизо и далеч ругаят Русия и „обичат“ Украйна.

Само че има един момент, за който въпросните политически коректни персонажи, както и техните кукловоди не си дават сметка. Засилването на антируското говорене в един момент ще доведе до това, че мислещите хора ще почнат да харесват Русия. Просто ще се включи естественият за всеки нормален човек рефлекс – да симпатизира на по-слабия, на онзи, върху когото се стоварва гневът на силните. Все по-естествен ще става следният начин на мислене: след като Вашингтон, Брюксел, МВФ, Световната банка, изобщо след като целият могъщ Запад се изправя по този начин срещу Русия, значи тази държава много ги дразни; а след като толкова дразни лошите, значи става симпатична. Ето така Русия от „символ на злото“, както се опитват да я представят официозните говорители, ще се превърне в олицетворение на съпротивата срещу всичко, което не ни харесва в днешния свят. Новите дисиденти няма да бъдат русофоби. Тъкмо обратното, ще се отнасят положително към руската история и култура. Всички онези, които не приемат новия световен ред, които се съпротивляват срещу господстващото мислене, които търсят алтернатива на глобалния либерален капитализъм, ще започнат да харесват Русия. Да четеш Толстой и Достоевски, да слушаш Чайковски и Прокофиев, да гледаш руски филми – всичко това ще показва, че си човек, който не се примирява с глобалното статукво и има смелостта да го предизвика. Даже ученето на руски или гледането на „Маша и Мечока“ ще се възприема като радикален дисидентски жест. Уважението към Русия ще стане съществена част от антиконформизма. Със своята елементарна русофобия крепителите на Системата ще произвеждат все повече и повече хора, които ще симпатизират на Русия.