Парламентът осиротя без „котиту” на Баракова, Пепи Готиното и Бай Митоди  

РАДОСЛАВ НЕШЕВ

Ако 43-тото Народно събрание ви се е струвало скучно, безлично и безплодно, то откъм атракции следващият парламент ще е вероятно пълна скръб. Едва ли си давате все още ясна сметка, но по червените килими в сградата, където „съединението прави силата“, ще липсват плеяда колорити.

Осиротяваме без първата независима парламентаристка – отцепилата се от ББЦ на Николай Бареков пловдивска прима Ана Баракова. Биохимичката от столипиновското гето ще се отдаде отново на науката. Според осведомени тя заминава за друг южен град – Благоевград, където ще изучава криминалистика. Това вероятно ще й е от голяма полза в разследването на персоналните покушения спрямо нея. Не е изключено тя да успее да разкрие кой е взломил входната й врата, както и кой е отмъкнал „котиту“ й.

Самоковският електричар Бат’ Сали, който пък разбуни духовете сред потомците на Ильо войвода в Кюстендил, защото бе парашутиран като парламентарист от ДПС там, няма да може да размахва депутатската си карта с името Александър Методиев, за да респектира милиционерски началници, които го спират безакълно заради някакви си дребни нарушения от Закона за движение по пътищата.
И сигурно защото циганизацията обхваща поведенчески все по-голяма маса от населението в границите на България, силно ще липсват и определяните като ксенофобски речи от парламентарната трибуна на Реформатора Пепи Готиното. Москов, бившият здравен министър, неведнъж акцентира, че „ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. Всъщност дори дивите животни разбират, когато искаш да им помогнеш, и не нападат“. Изказванията му бяха провокирани, разбира се, от множеството брутални посегателства над медици от Спешна помощ.

Всъщност, ако т.нар. градска десница се бе обединила поне около идеята на класическото бюргерство – да трупа безогледно пари, можеше отново да е реална политическа сила с парламентарно представителство, а не да поднича и надзърта какво става вътре в Събранието откъм жълтите павета. Така, както казва проф. Даниел Вълчев, бивш министър на образованието, „защото е пролет, на много хора нямаше да им се налага да хващат гората и да стават хайдути“.

Нямаше да има нужда, голяма нужда, оставки да подават известният сред симпатизантите си с лозунга „Гъз, ти си нашето знаме“ новорепубликанец от ДСБ Бай Радан. А в компанията на наричания от него „Бай…“ – Бат’ Бойко, можеха спокойно министерски да гравитират и другите оставкаджии Божидар Лукарски и Меглена Кунева. Кунева-Пръмова, между впрочем, отново го изигра хитра лисица и още в началото на надпреварата се направи на умряла. Така въобще не се нареди в депутатските листи, а застана да чака еврокомисарско място в Брюксел на пусия. Е, парашутът не й се отвори.

Тоя парашут не сработи и за парашутиста от „Да, България“ Христо Иванов, който вместо да се бори за гей бракове и срещу „безконтролността“ на главния прокурор Сотир Цацаров от позицията на правосъден министър в кабинета „Борисов 2“, сега, тепърва и на чисто, ще прави партийно строителство и ще гради структури, вместо да се прегърне идейно с авера си Радан.

И ако без парламентарен имунитет за бившия военен министър, земеделеца Николай Ненчев, перспективата да навлече раирана пижама и да се лиши от обслужващи го мажоретки става все по-реална, то да се чуди човек дали паркетният генерал с джобни размери Атанас Атанасов се е прибрал от спортното стрелбище, където преди 26 март разстрелваше бутафорно от упор беззаконието и корупцията.
Търпящият политически метаморфози като маносан лозов лист Методи Андреев също се подхлъзна, като изпадна от каруцата на ГЕРБ, гонейки ООН химери заедно с другото си антируски говорещо приятелче Мартин Димитров.
Няма да виждаме вече на парламентарния контрол в петък да се изявяват и солови играчи като пролетария Велизар Енчев и знаменосеца патриот Димитър Байрактаров.

Всъщност ще липсват и цели групи като АБВ, които освен че претендираха да са алтернатива в ляво, реализираха най-дясната пенсионна реформа чрез вицепремиера си Ивайло Калфин, който също не е за жалене, защото се уреди да съветва комисаря Йотингер в Европейската комисия. Какво пък, както казва генерал Михо Михов: „Раздялата е винаги болезнена, но тя не е вечна“. Вярно, казваше го на младини и по друг повод, но е все така актуално и вярно.

В този ред на екзактно екзистенциално говорене морфемно структурираният синтаксис на Лютви Местан и проф. Мариана Георгиева също ще остави празнина, която едва ли ще могат да запълнят нови лица и риторици дори като проф. Иво Христов, Тома Томов, Елена Йончева, че дори и сценични колоси като Нона Йотова.

Не си и помисляйте, че жертви в неравната битка не дадоха и двете големи противостоящи си партии – ГЕРБ и БСП. Покосени от приятелския огън паднаха Мишо Миков, Янаки Стилов, Атанас Мерджанов, Димитър Дъбов, Ангел Найденов. Отстреляни рано-рано от своите в ГЕРБ пък бяха Стоян Тонев и Веселин Вучков. Отиде си и съгражданката на Бат’ Сали, дето мъжът й боядисваше уж спирките на градския транспорт в София. Така и не й запомнихме името.

По-голяма драма за Европейската народна партия ще бъде обаче, ако след размествания извън Народното събрание останат Майката на нацията – Цецка Цачева, прецакана заради преференциалния вот в Плевен, и заредената на реално неизбираемо място в столицата бивша силова вицепремиерка Румяна Бъчварова. Е, тогава вече осиротяването ще е абсолютно, а за теория на конспирацията и курдисване от централата не бива и да си помисляме. А ако някой от невлизащите в новото Народно събрание е пропуснат поименно, то той и без това едва ли е бил особено забележим.