Парламентарната република на президента или… „месия“ на промоция    

Рафтове от времето на Тато. Много шкафове, малко стока – фиде, брашно, захар, фасул. Склад няма, всичко е наредено пред очите на клиентите. И пак е празно.

На една от лавиците има само солети, най-купуваната стока.

На излизане си казах: Щандът на спасението!

И за продавача, и за купувача.

Магазинерът се радва на оборот (малко пресилено звучи) благодарение на най-евтиното пшеничено изделие. 100-тината социални аутсайдери на селото пък осмислят ежедневието на „и ние за нещо харчим пари“, броейки стотинки за хрус-хрус пръчици.

Има такива села, има и такива продавници (някога хоремаг, после магазинче). Има ги щандовете с една стока, която някак си осмисля и съществуването на търговския обект, и продължителността на живота на отиващото си село.

Има ги най-вече в Северозападна(ла) България.

Какво има в градовете? Промоция в чуждата верига, но всичко останало – по-скъпо от Нидерландия и Германия. Мълчание и пазаруване. 10 процента намаление на ученически пособия, ако купиш поне три артикула. Това е последното, най-вървежно преди първия учебен ден. Една раница за дете гони 100 лева.

Магазините в момента са пълни, само пари да имаш. Има и банани през цялата година. Не както преди – само по Нова година…
***
Българската политика е като претрупан магазин. Артък излишни артикули се предлагат, някои на промоция.

В момента върви експеримент за разчистване на лавица „Месии“. Президентът Румен Радев е във вихъра си да изтощи всички основни политически играчи и тогава да обяви пропрезидентския си политически проект, който да превземе Щанда на спасението. И нещата му се получават. Частично, разбира се. Защото и читавите хора като основен ресурс вече са кът. А как да правиш партия без хора?

В парламентарната република България, с ясно изразено разделение на властите, реално чрез служебните кабинети на Румен Радев се случи и полупрезидентско управление.

Всъщност какво трябва да се направи за преобразуването на България в президентска република. Теоретично – никакъв проблем. Нужно е търпение за сериозни политически, обществени и законодателни промени. Такъв преход би могъл да включва:

Конституционни промени: За да се премине от парламентарна към президентска република, трябва да се преработи конституцията. Това включва промени в структурата на държавните институции, правомощията на президента и парламента.

Вероятност: почти нулева. В 51-вото Народно събрание няма да има мнозинство хем за конституционни промени, хем да подкрепя Румен Радев.

Политическа воля: Необходимо е значително политическо единство и обществена подкрепа за такова начинание. Политическите партии и лидерите ще трябва да разработят и подкрепят нова политическа визия.

Вероятност: максимум 20%. Толкова подкрепа от партиите може да събере президентът за промяната.

Обществени дебати: Обществеността трябва да бъде информирана и участва в дебатите относно ползите и рисковете от подобна промяна. Общественото мнение е критично важно в демократичния процес.

Вероятност: 20%+, има толкова българи, които приемат първосигнално всякакви тестове в политиката, „за да се оправим“.

Референдум: Възможно е организиране на референдум, на който гражданите да гласуват за или против промяната в управляващата система.

Вероятност: 20%. Това, че българите гласуват все по-рядко, не е проблем само на политическите партии, вина носят и президентската институция, и съотносимите към нея служебни кабинети със съответните скандали.
***
Въобще преходът е толкова труден, особено в българските условия, че на президента ще му е по-лесно да се пробва с пропрезидентска партия, за да остане актуален и след края на втория си мандат.

Освен това къде е гаранцията, че дори да се стигне до нова форма на управление, от това няма да се възползва одобрен от Радев авторитет, а опонентът Бойко Борисов!?

Затова нека очакваме през пролетта на 2025 г. „партията на президента“. Пък било с лидер Илияна Йотова или Крум Зарков, това е друга тема. За дефицита на харизматични лица около държавния глава и разбира се, подобни типажи и по региони, защото без структури една партия я очаква съдбата на ПП и ИТН, например – веднъж на върха, но после бавно-бавно надолу към критичните 4 процента.

Всъщност най-коректно и многообещаващо ще бъде, ако президентът си развали рахата и прекъсне президентския мандат и сам излезе на терена – „Това е моята партия, аз искам да спечеля следващите парламентарни избори“.

Но дали ще му стигне кураж за подобно начинание, това е съвсем друга тема. Основната е тази – последен опит за „месия“, защото и „месианството“ вече се изчерпа, а примерите бяха много. Рано или късно промоцията и в магазина свършва.