Озлочестеният  Цветанов заръфа Радев като питбул    

Ако трябва да продължа поетичното сравнение от миналата седмица, то българското общество отдавна заприлича на платен турнир от световните кеч-серии. Това, да припомним, е типично американско забавление, където банда от възпалени каубои се наслаждават на битки между мускулести мачовци, разнообразявани от време на време от дърпането на коси на девойки в прилепнали блузки и къси панталонки. Та и ние сме така - човек да се чуди кой кеч-сблъсък да следи, за да не изпусне коварните удари. Този между Румяна Бъчварова и Лиляна Павлова (в гневен, твърде гневен, много приповдигнат и изпълнен с удивително съскане статус във ФБ Бъчварова се опита да каже, че такъв сблъсък няма и никога няма да има, но патетичните нотки изпълниха мислещата публика с основателно съмнение) или размяната на удари между Цветан Цветанов и президентът Румен Радев. Вторият двубой продължава със същата интензивност, макар че едната страна (Цветанов) вече се видя принуден при всеки протегнат към него микрофон да уверява, че в атаката няма нищо лично, че действията му били нещо като ритуал по търсене на истината, а не на конфронтация.

Нека да вкараме малко предистория точно тук, за да можем да обясним какви са шансовете на участниците в тази битка и на каква подкрепа могат да разчитат в дългия двубой. Всичко започна от една неделна пресконференция на Цветан Цветанов, който като питбул се хвърли да ръфа президента относно закупуването на нов боен самолет за българската армия. Лидерът на депутатите от ГЕРБ хвърли словосъчетания като "съмнения за корупция" и много други относно започването на преговори с Швеция за изтребителите "Грипен". Атаката вероятно не е била неочаквана за специалистите, но за публиката в разгара на големите жеги дойде като светкавица по нощно небе. Най-малкото, защото Румен Радев по никакъв начин не бе дал заявка за междуинституционална война. Точно обратното - дори и според някои негови закалени фенове държавният глава бе потънал в политическа дрямка, която заплашваше да го вкара на резервната скамейка на политическия терен. И изведнъж се появи Цветанов, размаха пръст и шоуто започна. Само ден по-късно на празника на Свищов битката придоби допълнително измерение. Стана ясно, че Цветанов не е бил допуснат на среща между кмета на града и президента Радев. От разпространените гневни информации от щаба на ГЕРБ, както и от дежурните по любов медии изобщо не се разбра какво точно е станало. Случайната публика научи едва ли не, че само депутатите от ГЕРБ и мъченикът Цветанов са били изолирани от тайните преговори. Драмата стигна и до парламента. Председателят на групата на ГЕРБ изчете десетминутна декларация, от която стана ясно, че той е жертва на световната конспирация, защото не е бил допуснат до срещата, почувствал се е озлочестен, а след това президентът не си вдигнал телефона. Всъщност според някои източници цели 17 пъти Цветанов се е опитвал да се свърже с Радев, но нито един път не е успял. И точно тогава президентът се върна в мача с прелестна атака - "Няма как да бъдеш изгонен от среща, на която не си поканен". Тази реплика стана легендарна точно както онзи радевски миг в предишния парламент, в който освободен от условностите на статуквото, държавният глава обяви на депутатите: "Имате още една седмица". И събитията се заредиха едно през друго - ГЕРБ създадоха комисия, която да разследва сделката за грипените, насочена изцяло срещу президента. Да, версията на депутатите от мнозинството е точно обратната, но ехидните им усмивки по време на гласуването показваха съвсем друго. След това се стигна до внасянето на законопроект, който да дава право на комисията по отбрана да препитва кандидатите за генералски длъжности, преди да е издаден указ за тях, и какво ли още не. Тук Радев също върна топката майсторски, като обяви, че ГЕРБ се опитват да политизират армията. Нещо повече - той пак вкара лирическия герой Цветанов в своите разсъждения, като обяви, че той не разбира от самолети, а от апартаменти. Това беше коварен удар срещу имотното състояние на бившия вътрешен министър.
Но именно по средата на този двубой се случи нещо, което показа, че акцията срещу президента може да няма партиен характер. Премиерът Бойко Борисов поиска среща с Радев, на която го увери, че никой от партията му не иска война между институциите. Тази позицията беше повторена, а след това и потретена. Изведнъж тонът на Цветанов рязко омекна, а турнетата му из телевизионните студиа придобиха характер на дзен-беседа за хармонията във Вселената.

Всъщност има голяма вероятност да се окаже, че атаката е била солово действие на Цветанов, начин за стягане на партията чрез най-баналния способ - намирането на враг. Радев идеално се вписва в ролята на архизлодея, защото той наруши институционалната триада на ГЕРБ и им отне най-символната власт, която по дефиниция е най-популярна сред хората. Това дебалансира напълно кабинета „Борисов 3“, който бе създаден чрез сделка, но определено не може да формира голяма цел, която да оправдае присъствието му на сцената, и то точно в този формат. Нещо повече - усилията на Бойко Борисов за умишлена делегитимация на парламента вече дават своите отровни плодове. Институцията е с патологично нисък рейтинг, а липсата на ярки закони и действия превръщат НС в арена на гладиаторски битки, които са заредени с екшън, но им липсва идеен заряд. При това, вместо да извади политически бойци, ГЕРБ намери хора, които се обявиха за "радикално крило", но енергията им е разрушителна, мракобесна и вади призраците на 90-те години на миналия век. Това е антистратегия за успех, защото взирането в миналото отдавна не носи точки. Дори обратното - то е симптом за класическа криза на мисълта и идеите.

И заради това беше необходимо да се появи Големият враг, който поне малко да изпълни с енергия действията на ГЕРБ и да презареди редиците им с нужния адреналин. Вероятно допълнителен стимул за битка дава и това, че депутати от управляващата партия са вързани в комисионерския кръг на търговците на Ф-16, а пък едва ли народен представител от ГЕРБ мрази нещо повече от това да връща комисиони.

Атаката обаче имаше страничен ефект, за който Цветанов не съобрази. Опитът за груб сблъсък събуди Румен Радев и му даде да разбере, че българската политическа реалност е като джунгла, пълна с луди хищници. И той веднага демонстрира онези качества в себе си, които му донесоха 2 063 032 гласа на втория тур на президентските избори. В крайна сметка тази атака даде знак, че Румен Радев има политическа сила и моментално го превърна в център на действие, което едва ли политическите страсти и размисли на Цветанов са включвали в сметката. В обществото се влиза с дуел, казваше навремето Стендал, и тази мъдрост сега бе демонстрирана на практика. Но демонстрирането на факта, че в ГЕРБ има поне два центъра на власт, даде знак, че политическият разлом там не е много малък. Цветанов първи усети, че тази тема трябва да бъде погребана моментално, защото взирането в нея е като влизането в минно поле, където няма никакви ориентири. Начинът, по който обаче се опита да сложи край на дискусията, показа, че той или не умее да прави това, или че се готви за вътрешнопартийна окопна война. Как да четем фраза като "А колкото до противопоставянето ми с г-н Борисов, съветът ми е: г-н Радев, не се пробвайте, други вече се провалиха. ГЕРБ е системна, устойчива партия и в нея са важни хората, не лидерите". Влюбените анализатори видяха в нея протегната ръка, обаче внимателният анализ показва, че това е озъбване даже срещу Борисов. Не е важен лидерът, тоест Борисов, важни са хората, тоест апаратът, който стои зад Цветанов и го слуша като котило от малки болонки. Ако наистина нямаше конфликт, то простата реплика - "Не ме занимавайте с глупости", вършеше прекрасна работа. Но с подобна стилистика всъщност лидерът на депутатите на ГЕРБ си остави отворена врата за продължаването на битката, макар и с други средства. Борисов се опита да замаже откровението с идеята, че той не бил длъжен да се обяснява за думите на Цветанов. Но това е някаква алтернативна логика. Цветанов е овластена фигура, човек с възможности, хъс и желание за конфронтация. И май голямата битка на Борисов ще бъде с него, а не с Радев. Вероятно заради това премиерът се опита да се помири поне с едната страна. И, да, това днес звучи само като предположение, като някаква теория на конспирацията, но политическият опит отдавна е показал, че когато една власт зацикли в безвремие и когато на хоризонта не се очертава Голяма заплаха, тогава почва да търси врага в собствените редици и обикновено успява да го намери. Та нека да почакаме малко и ще видим...